Когато човек загине при пътнотранспортно произшествие, често цялото семейство преживява тежка загуба. Това обаче не означава, че всеки роднина или всеки наследник автоматично има право на обезщетение за неимуществени вреди.
Правото на обезщетение принадлежи лично на човека, който е понесъл болките и страданията от смъртта. То не възниква просто защото името му фигурира в удостоверението за наследници. От друга страна това, че някой не фигурира в удостоверението за наследници, не означава, че той няма право на обезщетение. Кръгът на наследниците и кръгът на лицата, които могат да търсят обезщетение, не съвпадат напълно.
Лицата, които по правило имат право на обезщетение
Съгласно задължителната съдебна практика право на обезщетение имат най-близките на загиналия: неговите деца, съпруг или съпруга и родители. Право може да има и лицето, което е живяло трайно със загиналия на съпружески начала, макар между тях да не е имало граждански брак.
Обезщетение може да претендира и дете, което е било отглеждано от починалия, без да е осиновено, както и човекът, който е отгледал загиналия като свое дете. При тези случаи трябва да бъде доказано действителното съдържание на отношенията, а не само формалното им наименование.
Могат ли братя, сестри, баби, дядовци и внуци да получат обезщетение?
Да, но не автоматично. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. Върховният касационен съд прие, че по изключение обезщетение може да получи и друго лице, ако е създало със загиналия трайна и дълбока емоционална връзка и действително търпи от смъртта му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Тази възможност се прилага най-често при братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Самото родство обаче не е достатъчно. Обичайните добри отношения между роднини не покриват непременно изискването за особена близост. Трябва да бъдат установени конкретни житейски обстоятелства, които показват връзка, по-силна от обичайно присъщата за съответната родствена връзка.
Какво трябва да се докаже?
Съдът изследва дали хората са живели заедно, как са общували, полагали ли са ежедневни грижи един за друг, споделяли ли са домакинство, разчитали ли са един на друг и как загубата е променила живота на претендиращия.
Не е достатъчно свидетелят да каже само, че двамата „много са се обичали“. Необходими са конкретни факти: кой за кого се е грижил, колко често са се виждали, как са прекарвали времето си, каква подкрепа са си оказвали и какво е настъпило след смъртта.
Всеки близък предявява собствена претенция и доказва собствените си вреди. Затова в едно семейство едни лица могат да имат право на обезщетение, а други – не, независимо че всички са наследници на загиналия. Така също размерът на обезщетението за всеки от тях може да бъде различен.
––––
Ако сте пострадал при ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Представлявам пострадали при ПТП в цялата страна. С дългогодишен опит и тясна специализация!!!
