Няма „цена на човешкия живот“ и няма еднакво обезщетение за всички

Когато човек загине при пътнотранспортно произшествие, близките му почти винаги задават един и същ въпрос: Какво обезщетение ни се полага?

Краткият, но честен отговор е: в закона няма тарифа и няма предварително определена сума за смъртта на човек. Обезщетението не е цена на загиналия и никога не би могло да замести изгубения живот. То е паричният израз, чрез който правото се опитва да компенсира – доколкото това изобщо е възможно – болките, страданията и необратимата промяна в живота на неговите близки.

Размерът се определя индивидуално за всеки човек, който претендира обезщетение. Затова е напълно възможно съпругът, детето, родителят, братът или сестрата на един и същ загинал да получат различни суми, както и двама еднакви родственика на различни лица. Не защото животът на починалия има различна стойност за тях, а защото съдът изследва каква е била конкретната връзка на всеки от тях със загиналия и как точно загубата се е отразила на живота му.

По какви критерии се определя размерът

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“. Това не означава произволна преценка. Съдът трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства по делото.

1. Действителната връзка със загиналия

Това е най-важният фактор. Съдът изследва:

• живели ли са заедно;
• колко често са общували и виждали;
• споделяли ли са ежедневието, празниците и важните решения;
• имало ли е взаимна грижа, привързаност и подкрепа;
• разчитали ли са един на друг емоционално или материално;
• имало ли е отчуждение или трайно прекъсната връзка.

Формалното родство не доказва автоматично силна близост, както и животът на различни адреси не означава непременно липса на такава. Пълнолетно дете, което живее отделно, може да е било в ежедневен контакт с родителя си и да е имало изключително силна връзка с него. Обратно – общият адрес сам по себе си не е достатъчен, ако отношенията са били фактически прекъснати.

2. Възрастта на загиналия и на неговия близък

Възрастта има значение, но не действа механично. Загубата на родител от малко дете означава израстване без неговите грижи, присъствие и подкрепа. Загубата на дете причинява тежко и трайно страдание на родителя, независимо дали детето е било малолетно или пълнолетно. При съпрузи се отчита и загубата на общия житейски партньор, плановете за бъдещето и установения семеен живот.

Няма правило, че смъртта на възрастен човек непременно води до ниско обезщетение. Решаваща е не само възрастта, а реалното съдържание на връзката и реално претърпените болки и страдания от нейното прекъсване.

3. Начинът, по който смъртта е променила живота на близкия

Съдът преценява не само първоначалния шок, а и последиците във времето:

• силата и продължителността на скръбта;
• настъпила тревожност, депресивни състояния, безсъние или панически реакции;
• необходимост от лечение, психологична или психиатрична помощ;
• затваряне в себе си и прекъсване на социални контакти;
• промени в работата, обучението и ежедневното функциониране;
• загуба на подкрепа, сигурност и житейска опора;
• поемане на грижите за деца, възрастни родители или други членове на семейството, които преди това са били полагани от загиналия.

Медицински документи не са задължително условие, за да бъде признато страданието. Но когато са налице лечение, консултации или трайни психични последици, те трябва да бъдат доказани, защото могат да имат съществено значение за размера.

4. Обстоятелствата около самото произшествие

От значение е внезапността на смъртта, както и дали между катастрофата и смъртта е имало период на лечение, надежда и тежки преживявания за семейството, както и наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.

5. Обществено-икономическите условия и съдебната практика

Съдът трябва да съобрази икономическите условия към момента на увреждането, нивата на застрахователното покритие и актуалната съдебна практика при сходни случаи. Не е правилно обаче едно старо решение да се използва като автоматична „тарифа“. Обезщетение, присъдено преди години, не може да се сравнява механично със сума, определяна днес, без да се отчетат инфлацията, покупателната способност и всички различия между конкретните семейства. Важен фактор обаче е това, че обезщетението се определя към момента на ПТП, а не към момента на постановяване на съдебния акт.

6. Общественото положение на загиналия

При определяне на обезщетението съдът съобразява и общественото положение на загиналия. Под това не следва да се разбира, че животът на човек с по-висока длъжност, образование или материално състояние има по-голяма стойност. От значение е конкретното място, което починалият е заемал в семейството и обществото – неговата професионална реализация, авторитет, обществена ангажираност и ролята му като морална, житейска и материална опора за близките.

Когато загиналият е бил активно работещ човек, ползвал се е с уважение, имал е значима роля в своята общност или е осигурявал стабилност и подкрепа на семейството си, неговата внезапна загуба може да има по-широко и по-тежко отражение върху живота на близките. Този критерий обаче не се прилага самостоятелно и не води автоматично до по-високо обезщетение, а се преценява заедно с всички останали критерии – възрастта на загиналия, действителната близост с претендиращия и конкретно претърпените болки и страдания.

Как се доказват близостта и страданията

Най-често се използват свидетелски показания на хора, които са имали преки наблюдения върху отношенията със загиналия и върху състоянието на близкия след смъртта – роднини, приятели, съседи или колеги.

Добри свидетелски показания не са общите фрази „много се обичаха“ и „страдаше много“. Необходими са конкретни факти: как е протичало ежедневието им, колко често са се чували и виждали, как са си помагали, какви планове са имали, какво се е променило след смъртта.

В зависимост от случая могат да се представят още:

• медицински документи и рецепти;
• документи за психологично или психиатрично лечение;
• доказателства за общо домакинство и взаимна издръжка;
• неща, доказващи трайната връзка;
• документи за промени в работа, обучение или здравословно състояние;
• искат се експертизи, когато са необходими.

Делото не се печели с броя на документите, а с правилния подбор на доказателства и с ясното показване на човешката история зад претенцията.

Може ли обезщетението да бъде намалено заради поведението на загиналия

Да. Ако се установи, че загиналият със собственото си поведение е допринесъл за настъпването на произшествието или за смъртния резултат, обезщетението може да бъде намалено поради съпричиняване.

Застрахователите често правят такива възражения – например за непоставен предпазен колан, неправилно пресичане, качване при водач след употреба на алкохол или друго рисково поведение. Но едно твърдение не е достатъчно. Трябва да бъдат доказани както конкретното поведение, така и причинната му връзка с настъпилата смърт.

Например самият факт, че пострадалият е бил без колан, не означава автоматично намаляване на обезщетението. Необходимо е да се установи, обикновено чрез експертиза, че при поставен колан смъртта е щяла да бъде избегната или вредоносният резултат е щял да бъде по-лек. Затова всяко възражение за съпричиняване трябва да бъде внимателно оспорено и проверено, а не приемано като даденост.

Най-честите грешки на близките след смърт при ПТП

Най-сериозните грешки обикновено са:

• приемане на първата оферта на застрахователя без анализ;
• подписване на окончателно споразумение, без да са разбрани последиците му;
• пасивност при разследването и пропускане на възможността да бъдат поискани важни експертизи;
• използване на общи и неподготвени свидетели;
• непредставяне на доказателства за действителната близост и отражението на загубата;
• приемане на възражение за съпричиняване, без то да е доказано;
• изчакване до изтичане на давностния срок;
• избор на адвокат едва след като вече са допуснати трудно поправими грешки.

Заключение

Обезщетението при смърт в ПТП не се определя само от родствената връзка и не се изчислява по таблица. То зависи от човешката близост, действително претърпените страдания, последиците за живота на всеки близък, доказателствата по делото, причините за катастрофата, евентуалното съпричиняване и актуалната съдебна практика.

Затова всяка такава претенция трябва да бъде изградена индивидуално – с внимание както към наказателното производство, така и към доказването на вредите. Зад всяко дело стои не просто иск за определена сума, а загубен човешки живот и семейство, чийто свят е променен завинаги.

Настоящата статия има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай. Всеки казус следва да бъде преценен според собствените му факти и доказателства.

––––

Ако сте пострадал при ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Представлявам пострадали при ПТП в цялата страна. С дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в моя канал в YouTube.