Пострадали при ПТП

Получаването на справедливо застрахователно обезщетение е само крайната цел, до която изминавам дълъг път със своите клиенти. Практиката ми показва, че добре воденото наказателно дело срещу виновния водач е също толкова важно, колкото гражданското срещу съответната Застрахователна компания.

Досъдебно производство след ПТП

Незабавно след настъпване на ПТП се извършва оглед на местопроизшествието и с това се слага началото на досъдебното производство /ДП/, водено от разследващия полицай под наблюдението на съответния прокурор – районен, ако се касае за ПТП с ранени и окръжен, ако от ПТП има загинали хора или същото е извършено умишлено.

По ДП се разпитват всички, известни свидетели, а те винаги са твърде малко, ако изобщо ги има. Най-добрият начин за намиране на свидетели е чрез изискване на справка за постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112 във връзка с подадени сигнали за настъпилото ПТП.

Изготвят се авто-технически и съдебно-медицински експертизи. От съдебно-медицинската експертиза се установяват уврежданията на всички пострадали при ПТП и причинно-следствената връзка с ПТП, а от авто-техническата експертиза – вината на съответния водач.

Често се изискват справки от Института по метрология и хидрология, правят се трасологични експертизи, повторни огледи и ред други неща според конкретния случай.

Приключване на досъдебното производство след ПТП

След приключване на разследването се повдига обвинение, предявяват се материалите и се правят искания. Тук е моментът, ако нещо не Ви харесва или според Вас не отговаря на истината, да направите своите искания, тъй като в някои случаи няма да имате тази възможност на по-късен етап. Затова и на този етап от процеса задължително трябва да сте с адвокат и то не какъв да е, а специалист по ПТП.

Ако исканията на някоя от страните бъдат уважени от прокурора, делото се връща за доразследване и за извършването на допълнителни процесуално-следствени действия. И това отнема още мин. 2-3 месеца, а ако се изготвят експертизи, много повече.

Срокове за приключване на досъдебното производство за ПТП

По закон разследването трябва да приключи за 2 мес. Може би няма нито един случай в цялата страна, при който досъдебното производство да е успяло да приключи в рамките на този срок. В повечето случаи се изисква удължаване на срока. Мнозинството от случаите приключват за 6 до 8 мес., но има и досъдебни производства, които продължават с години.

След приключване на досъдебното производство делото се изпраща на прокурора, който има едномесечен срок да го внесе в съда. След влизането на делото в съда то би следвало да бъде насрочено в двумесечен срок за разпоредително заседания, но и тук сроковете са пожелателни, а не задължителни.

Съдебно производство по дела за ПТП

Как ще се развие съдебното производство и колко време ще отнеме зависи преди всичко от подсъдимия и от това дали той ще се признае за виновен и ще поиска споразумение, дали ще поиска делото да се гледа по реда на съкратеното производство или ще се опита да докаже, че не е виновен за ПТП и ще поиска разглеждане на делото по общия ред с разпит на всички свидетели и вещи лица.

– Ако подсъдимият реши да се признае за виновен, той би могъл да подпише споразумение с прокурора преди внасяне на делото в съда, при което пострадалите при ПТП не участват.

– Споразумение може да бъде подписано и в първото съдебно заседание с участието и след изричното съгласие на всички пострадали при ПТП, които са се конституирали като частни обвинители.

Споразумения за ПТП, при които има загинали хора, не се допускат.

– При определени предпоставки делата, при които има причинени само телесни повреди, могат да минат по реда на чл.78а от НК /Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/. В тези производства не се допуска участие на лицата, пострадали при ПТП.

– Делото би могъл да се разгледа и по реда на съкратеното съдебно следствие при две хипотези:

1. „Подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.”.
2. „Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.”.

Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.

При втората хипотеза подсъдимият получава снизхождението на закона и при постановяване на осъдителна присъда, /защото той може да признае всички фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но въпреки това да пледира невинен/ съдът е длъжен да намали определеното наказание лишаване от свобода с една трета. В случаите обаче, когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът може да наложи наказание под най-ниския предел.

Съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия по т.2, ако са налице съответните предпоставки.

– Третата възможност, която стои пред подсъдимия е разглеждането на делото по общия ред.

Това е най-неблагоприятната процедура както за пострадалите, така и за подсъдимия. За пострадалите, защото означава, че подсъдимият ще оспорва вината си, а за подсъдимия, защото се лишава от възможността да се възползва от облекченията, които законът предвижда при определяне на наказанието. На едно такова дело са му нужни средно около 2г., за да премине през всички инстанции, но има и такива, които продължават по 5г. например.

Участието на добър адвокат на този етап е задължително, като освен размера на наказанието е от съществено значение да се обърне особено внимание на това да бъде елиминирана за в бъдеще възможността на ЗК да твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия – непоставяне на предпазен колан, управление с превишена скорост, неправилно пресичане и други. Още по-наложително е да бъдете представлявани от правилния човек, ако има опасност вината да бъде прехвърлена върху пострадалия и подсъдимият да бъде оправдан.

Делото, което се води от държавата, е единственото наказателно дело срещу виновния и наказанието, постановено в хода на това производство, е единственото, което може да бъде изтърпяно от подсъдимия.

Когато от ПТП е причинена смърт или телесна повреда на повече от 1 лице, пострадалият има правото да реши дали да участва в наказателното производство или не, но не и дали виновният да бъде осъден.

В случай, че има причинени телесни повреди само на едно лице, то може да изрази своето желание делото да бъде прекратено.

Наказателно производство не се образува, а ако е образувано се прекратява, ако се установи, че на пострадалия са причинени леки телесни повреди или когато имуществените вреди и телесната повреда са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра.

Наказанията, които се предвиждат при ПТП:

ЛТП в таблицата означава лека телесна повреда

СТП в таблицата означава средна телесна повреда

ТТП в таблицата означава тежка телесна повреда

Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите при ПТП, се предвиждат по-леки наказания.

Ролята на адвоката

Добрият адвокат може да осигури едно по-сериозно наказание за виновния, но не и извън рамките на закона и на съдебната практика. Когато водачът е с чисто съдебно минало, има шофьорска книжка и не е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, същият не е избягал от местопроизшествието с цел да се укрие, е трудно, да не казвам почти невъзможно, да му бъде наложено ефективно наказание. Изключения са ПТП, причинени в хода на условни присъди, предходни осъждания, множество нарушения, много пострадали при ПТП, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и други частни случаи.

За повече информация и консултация ми се обадете още сега – 0896198919

Пострадалият при ПТП има правото да избере дали да насочи своята претенция спрямо виновния за ПТП, като предяви граждански иск срещу него в наказателния процес или в отделно гражданско производство, или да се обърне към неговия работодател /ако ПТП е станало по време на работа/, или към неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за получаването на застрахователно обезщетение. Хората, пострадали при ПТП могат да получат обезщетение и от своя работодател, ако ПТП е трудова злополука. За трудовите злополуки можете да прочете повече тук.

От кого да потърсите обезщетение за претърпените от вас вреди в резултат на ПТП – плюсове и минуси:

• по делото срещу виновния и/или неговия работодател не се дължат никакви такси и разноски – по делото срещу ЗК освобождаването става при определени предпоставки
• делото срещу виновния и/или неговия работодател се води успоредно с наказателното и изпълнителният лист се изважда непосредствено след приключването му – делото срещу ЗК е най-добре да се заведе след приключване на наказателното дело /ако бъде заведено преди това, то би могло да бъде спряно до приключване на наказателното производство/ – което ще рече, че срокът за получаване на дължимото обезщетение се увеличава със срока на наказателното производство
• при изваждане на изпълнителния лист срещу виновния в повечето случаи ЗК отказва да изплати сумата по него и това прави делото срещу виновния абсолютно безсмислено, тъй като самият той в повечето случаи не разполага с достатъчно парични средства, за да заплати сумата, за която е осъден. ЗК пък от своя страна отказва изплащане по изпълнителния лист, тъй като не е издаден срещу нея и тя не е участвала в процеса, като не е могла да защити интереса си.

ТР №2 от 2010г.

ТР №2 от 2010г. сложи край на порочната практика на съдилищата да прекратяват дела срещу ЗК, когато преди това има изваден изпълнителен лист срещу виновния. Съгласно ТР при уважен иск срещу виновния е допустим иск срещу застрахователя. Само плащането на сумата има значение за основателността на иска. Което означава, че, ако сте осъдили виновния за ПТП водач, но той не Ви е изплатил дължимата по изпълнителния лист сума, Вие имате право да съдите и ЗК. Съдът обаче ще бъде обвързан и няма да може да Ви присъди по-голямо обезщетение от това, което Ви е присъдено срещу виновния. Но би могъл да Ви присъди по-малко, ако ЗК успее да докаже обстоятелства, които виновният не се е постарал да установи.

Така или иначе аз винаги съветвам и водя дела само и единствено срещу ЗК. Не съм привърженичка и никога не завеждам граждански искове в наказателния процес. Изключение правят някой хитринки, които са твърде индивидуални, за да им отделям място тук.

Отговорност на застрахователните компании спрямо пострадалите при ПТП

Според българското законодателство отговорността на застрахователните компании по застраховка Гражданска отговорност е виновна. За разлика от някои страни, в които след настъпването на ПТП на пострадалите се изплаща застрахователно обезщетение, независимо от това дали водачът е виновен за инцидента или не, в България не е така. Тук Застрахователните компании дължат обезщетение само ако водачът, управлявал МПС, застраховано при тях, е виновен за инцидента. Застрахователната компания не изплаща обезщетение, ако водачът е получил оправдателна присъда по наказателното дело или ако такова не е водено и в хода на гражданското дело се установи, че пострадалият например е попадал в опасната зона на лекия автомобил и водачът не е можел да предотврати удара.

В случаите, при които са се сблъскали 2 МПС, обезщетение се изплаща на пострадалите от ЗК на виновния водач. Което означава, че, докато не се установи по безспорен начин кой от водачите е виновен, няма как да се изплати каквото и да било застрахователно обезщетение. Сами разбирате, че дори и да подадете молба до ЗК същата няма как да Ви плати преди изготвянето най-малкото на задължителните експертизи. От съдебно-медицинската експертиза се установяват уврежданията на пострадалите, а от автотехническата – вината, която влече след себе си отговорността на съответната ЗК. На практика всеки подал молба преди приключване на досъдебното производство получава косвен отказ, тъй като му се изисква постановление или съдебен акт, установяващи вината.

С влизане в сила на новия Кодекс за застраховането бяха въведени няколко изключения от това правило – ЗК вече покрива вреди на всички пострадали при ПТП и в случаите, когато:

• водачът е недееспособен
• при ПТП, причинено в резултат на повреда на МПС
• при ПТП, причинено в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача

Уведомяване на ЗК от пострадалите при ПТП

Считано от 01.01.2016г. пострадалите при ПТП са длъжни да уведомят ЗК на виновния водач при първа възможност, защото ЗК вече не дължи лихви от датата на ПТП, а от датата, на която изтича 3-месечния й срок да се произнесе след подаването на молба от страна на лицата, пострадали при ПТП. И още нещо, което е изключително важно във връзка с това, е фактът, че още с подаване на молбата трябва да бъдат посочени банкови сметки на името на всеки пострадал при ПТП, по които ЗК може да изплати, ако желае, определеното от нея обезщетение, независимо дали ще получи съгласието на пострадалия при ПТП и ще се подпише споразумение или не. В противен случай пострадалият при ПТП отново няма право на лихви.

Извънсъдебна процедура

С влизане в сила на новия Кодекс за застраховането, считано от 01.01.2016г. извънсъдебната процедура стана задължителна. Всички пострадали при ПТП вече са длъжни преди да заведат гражданско дело да се обърнат към ЗК с Молба за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред. Т.е. пострадалите при ПТП вече нямат право да заведат гражданско дело срещу ЗК, ако преди това не са подали Молба за извънсъдебно уреждане на спора и не са получили отказ или не им е предложена сума, с която не са се съгласили. Само тогава те имат право да подадат искова молба в съда.

Методика за определяне на обезщетенията на пострадалите при ПТП

В България все още няма приета единна методика за изчисляване размера на неимуществените вреди и всеки застраховател по свое усмотрение преценява каква сума да предложи. Затова е много важно претенцията към ЗК да е добре оформено. Адвокат, който е специалист в тази материя, знае как да оформи претенцията Ви, какви документи да представи и как да води преговорите, тъй като има големи амплитуди в размера на предлаганите обезщетения.

Един добър адвокат познава добре съдебната практика и може да ориентира пострадалия при ПТП за адекватен размер на дължимото му обезщетение. Не е тайна, че адвокат, който е специализиран в тази материя, може да защити правата и интересите на пострадалия при ПТП пред застрахователя и да съдейства за получаване на обезщетение в пъти по-голям размер.

Размер на обезщетението

Също много важно е да започнете тази процедура с очаквания – близки до реалните, за да не останете разочаровани. Максималният размер на отсъжданите от съдилищата обезщетения при смъртен случай е 100-120 000лв. Рядко обезщетенията достигат до 150 000лв., а само в изключителни случаи се доближават или достигат сумата от 200-250 000лв. на наследник. Обезщетенията се определят с оглед възраст, семейно положение, близки отношения, с оглед наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия и суми от порядъка на по 250-300 000лв. за всеки наследник при 98% от случаите са напразни обещания.

Размер на иска

Завеждайки нереални искове, в края на съдебния процес Вие ще бъдете осъдени да заплатите на ЗК сериозна сума, представляваща направени от нея разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Това означава, че ако бъде заведено дело за 500 000лв., а съдът ви отсъди 100 000лв., върху 400 000лв. Вие ще трябва да заплатите таксите и разноските, направени от ЗК. Би било жалко претенцията на ЗК срещу Вас да е в по-голям размер от получената сума. И това само защото исковата Ви молба е в размер на 700 000лв., за нещо, за което не бихте могли да получите повече от 50 000лв.

С чл.493 от новия КЗ значително беше разширен обхватът на покритието на ГО и ЗК вече отговаря и в случай на недееспособност, ПТП, причинено в резултат на здравословен проблем или например спукана гума – все случаи, при които до момента ЗК не изплащаше обезщетение:

(1) Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:

1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт;
2. вредите, причинени на чуждо имущество;
3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането;
4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.

(2) Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1:

1. причинени от виновния водач и в случаите:

а) когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс;

б) когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство или на когото временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство;

в) когато е нарушил законовите изисквания за техническа изправност на моторното превозно средство;

2. когато водачът е недееспособен;
3. причинени от устройство или инсталация на моторното превозно средство, включително за вреди от случайно отделяне по време на движение на ремарке, полуремарке или кош, теглен от това моторно превозно средство;
4. причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на моторно превозно средство по време на движение или тогава, когато превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън моторното превозно средство;
5. причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди;
6. причинени по време на движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на моторното превозно средство;
7. произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

(3) Застрахователят може да откаже заплащане за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в моторното превозно средство и са знаели, че владението върху моторното превозно средство е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.

(4) Застраховката по ал. 1 покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, от лице, което е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или друго престъпление, и пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на друга държава членка, чието законодателство предвижда отговорността на застрахователя в тези случаи.

Бих искала да акцентирам върху още някои неща, които са от съществено значение:

Констативен протокол за ПТП

– за всяко ПТП се издава КП – ако не Ви бъде издаден, изискайте си го

– КП има стойност по отношение вината на водачите само при ПТП с имуществени вреди и при ПТП, при които са причинени само леки телесни повреди на пострадалите и при които не се води наказателно дело

– Няма как от Констативния протокол за ПТП да се установява вината на водача за ПТП с пострадали лица, при които се води наказателно дело. Това е един документ, издаден от представители на МВР, посетили мястото на ПТП и служи единствено, за да удостовери кой е участвал, какъв е автомобилът, какъв е рег.№, чия собственост е, кои са лицата, пострадали при ПТП лица и евентуално кой е застрахователят по задължителната застраховка Гражданска отговорност.

Местна подсъдност на делата за ПТП

– Наказателните делата се водят по мястото на ПТП.

– Делата срещу ЗК се водят там, където е станало ПТП или там, където е бил постоянният или настоящ адрес на пострадалия към момента на ПТП.

Кой има право на обезщетение след ПТП

– Право на обезщетение имат всички пострадали при ПТП – независимо от роднинските си отношения, независимо от това дали са се возили във виновния автомобил или не, независимо от това дали водачът е употребил алкохол или не. Право на обезщетение няма само виновният водач или неговите наследници и лицата, пътували в противозаконно отнето МПС, ако ПТП настъпи с такова и те са знаели предварително за това.

При смърт право на обезщетение имат жена/мъж – независимо дали са имали сключен граждански брак или не с починалия, стига да са живели заедно през последните години, децата, родителите – независимо дали са наследници или не. Право на обезщетение имат и братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците, но само в изключителни случаи. Повече за това може да прочетете тук.

Освен това съгласно чл.494 от КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за:

1. вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство;

2. вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования;

3. вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство;

4. вредите, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието и ако не е уговорено друго в застрахователния договор;

5. вредите, причинени при използване на моторното превозно средство по време на акт на тероризъм или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт;

6. вредите, причинени от моторно превозно средство, превозващо ядрени или други радиоактивни материали, както и химически или други материали, представляващи повишена опасност;

7. екологични вреди, представляващи заразяване или замърсяване на околната среда съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;

8. вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции;

9. възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие;

10. лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3;

11. обезценка на увреденото имущество;

12. глоби и други имуществени санкции за виновния водач във връзка със застрахователното събитие.“

Застрахователните компании имат правото на регрес /да си искат парите обратно от виновния водач/ в следните случаи:

– при липса на валидна застраховка Гражданска отговорност

– при неплащане на поредна вноска при разсрочване на полицата, ако ПТП е настъпило след нейното прекратяване – 15 дни след падежа на неплатената вноска

– при инцидент, причинен от неправоспособен водач или ако лицето е управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, избягал е от местопроизшествието или е отказало да се подложи, или виновно се е отклонило от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог

– ако водачът при настъпване на ПТП не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Това е от съществено значение, ако искате да получите обезщетение, но не желаете да увредите водача. Ако същият е починал, неговото наследство може да бъде прието по опис, но ако е жив, Застрахователната компания при всички случаи ще си търси парите обратно.

– Важно е да се знае, че Застрахователните компании нямат право да участват в наказателното производство и това не зависи от адвоката Ви. В наказателното производство граждански иск може да се заведе само срещу виновния или лицето, което му е възложила работата по чл.49 от ЗЗД

– Давността за тези дела е 5г. за главницата и 3г. за лихвите и започва да тече от датата на ПТП, освен при някои изключения, изрично регламентирани в чл.378 от КЗ

–  Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:

„Чл. 492. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) За всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност):

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) за вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.“

– срокът за окончателно произнасяне на ЗК не може да бъде по-дълъг от три месеца от подаване на молбата. В този срок тя трябва да определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена. В тези срокове ЗК може мотивирано да откаже изплащането на обезщетение.

При неизпълнение на задължението от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в рамките на предвидените в закона срокове или мотивирано да откаже, може да се сезира Комисията за финансов надзор с оглед ангажиране на административно-наказателна отговорност на застрахователя. Комисията обаче не може да задължи ЗК да Ви плати каквото и да било обезщетение.

– Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;

2. протокол за пътнотранспортно произшествие;

3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;

4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;

5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

– Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке

Чл. 479. (1) Вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

Ако предпочетете да водите дело срещу ЗК, вместо да се споразумявате с нея извънсъдебно, Вие ще получите гарантирано по-голямо обезщетение, ведно с лихвите и възстановяване на направените разноски, съобразно уважената част от иска.

Чл. 511. (1) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от:

1. кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач;
2. бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
3. бюрото – в случаите, когато моторното превозно средство на виновния водач е незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.

(2) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 483, ал. 4, т. 2, претенцията се обработва от бюрото.

(3) В случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.

Дейност по обработка на претенции

Чл. 512. (1) Когато към бюрото или кореспондента се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл. 496.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато бюрото действа като Компенсационен орган.

Процесуална легитимация

Чл. 513. (1) В случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.

(2) В случаите на съдебен иск на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 и при спазване на чл. 516, ал. 8 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд. Представителят на застрахователя по чл. 503 не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.

Компенсационен орган

Чл. 515. (1) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато:

1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.

(2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, ако са налице следните условия:

1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта“ – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.

(3) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато:

1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, или
2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

(4) Увредените лица не могат да предявяват претенция пред бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато:

1. при условията на ал. 1, т. 2 са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1 са получили мотивиран отговор по претенцията, или
2. са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред.

Производство пред Компенсационния орган

Чл. 516. (1) Увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган с писмено искане, придружено от доказателствата, с които лицето разполага. В този случай се прилага чл. 380.

(2) Срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него.

(3) При получаване на застрахователната претенция по ал. 1 Компенсационният орган незабавно уведомява, че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването й, както следва:

1. застрахователя на виновния водач и неговия представител в Република България за уреждане на претенции;
2. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят;
3. виновния водач, ако са известни самоличността и адресът му;
4. гаранционния фонд на държавата членка, в която е мястото, където се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се установи застрахователят;
5. гаранционния фонд на държавата членка, в която е настъпило застрахователното събитие и не може да се установи моторното превозно средство на виновния водач.

(4) Компенсационният орган дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането.

(5) Производството пред Компенсационния орган се прекратява, ако в срока за произнасяне по ал. 2 увреденото лице получи обезщетение от виновния водач, от застрахователя или от трето лице, освен в случаите, когато е получено плащане по застраховка „Живот“ или застраховка „Злополука“. Когато производството е по претенция за обезщетение по чл. 515, ал. 1, то се прекратява и ако в срока за произнасяне на Компенсационния орган по ал. 2 застрахователят или неговият представител за уреждане на претенции впоследствие дадат мотивирано отговор по предявената пред тях претенция.

(6) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.

(7) Функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 515 се мотивират.

(8) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената претенция в срока по ал. 2, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.

 

Гаранционен фонд

Чл. 557. (1) Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за:

1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство);
2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени:

а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

б) на територията на Република България или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

в) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“;

г) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление; в този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лв.

(2) Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, освен когато с неидентифицираното моторно превозно средство са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. В този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имущество на всички лица, надвишаващи 500 лв. Телесните увреждания, които са значителни, се определят с правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

(3) Гаранционният фонд не извършва плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че:

1. владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, или
2. същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело това обстоятелство.

(4) Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка.

(5) Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Новото по отношение на ГФ е, че същият вече носи отговорност при всички събития, а не както беше досега само при ПТП.

Срокът за произнасяне на ГФ не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.

Фондът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.

За изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или пред фонда. Това става с писмена молба, придружена с доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, не може да откаже да приеме претенция, както и да извърши оглед на увредено имущество, ако такъв е необходим.

Застрахователят е длъжен в срок до два месеца от получаване на молбата на увреденото лице да събере допълнително необходимите доказателства, да извърши оглед, ако такъв е необходим, и да предаде на фонда цялата преписка по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от фонда в срока и по реда на този кодекс. Отношенията между фонда и застрахователя се уреждат с договор.

Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.

Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако фондът не се произнесе по подадената молба в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

След изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, фондът може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато фондът е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди фонда.

За целите на предоставяне на възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ Гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри на:

1. застрахователните полици по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, за сертификатите „Зелена карта“, за договорите за гранична застраховка, както и за застрахователните полици по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз;
2. предявените и изплатените претенции по застраховките по т. 3 и 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, предявени пред застрахователите със седалище в Република България и пред застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, както и предявените и изплатените претенции по застраховките по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, предявени пред застрахователите, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;
3. моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България;
4. застрахователите, предлагащи застраховка по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, включително тези, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;
5. представителите за уреждане на претенции на:

а) застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, назначени за Република България от застрахователи със седалище в държава членка;

б) застрахователите със седалище в Република България, назначени в държавите членки;

6. превозвачите, получили разрешение да извършват обществен превоз на пътници или товари;
7. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България, включително тези, които работят при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;
8. моторните превозни средства във всяка държава членка, които са освободени от задължението да сключват задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и органите, натоварени да изплащат обезщетение на лицата, увредени от такива автомобили; сведенията по тази точка се набавят по реда на чл. 572, ал. 4;
9. пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях.

Гаранционният фонд е длъжен да предостави на увредените лица, както и на всички лица, участвали в пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, във връзка с което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следната информация:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на застрахователя;
2. номера на застрахователния договор;
3. името и адреса, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на представителя за уреждане на претенции в държавата членка по пребиваване на увреденото лице.

Информационният център предоставя информацията, с която разполага, не по-късно от три дни след получаване на писменото запитване от увреденото лице.

Информацията се предоставя безплатно.

Всеки, който е пострадал от ПТП, трябва да знае:

– Че не е желателно да се избързва при наемането на адвокат. Особено през първите дни след инцидента лицата, пострадали при ПТП, са много уязвими и лесно могат да станат жертва на недоброжелатели.

– За да изберете подходяща и коректна адвокатска защита, е необходимо да наемете адвокат, с когото сте се запознали ЛИЧНО и който има достатъчно опит в тази област, познава в детайли материята – както онази, свързана с представителството Ви в наказателния процес срещу виновния водач, така и тази, свързана с гражданското дело срещу застрахователната компания за получаване на адекватно и справедливо застрахователно обезщетение.

– Преди да упълномощите когото и да било поискайте да се легитимира с адвокатската си карта – правата Ви могат да бъдат защитени на 100% само от лице, което е практикуващ адвокат. Не се доверявайте на посредници. Поискайте лично да се запознаете с адвоката, който ще Ви представлява и направете всичко, зависещо от себе си да се подсигурите, че същият няма да бъде сменен в определен момент с лице, което не познавате, не желаете и на което не сте гласували нужното доверие. Отношенията между адвоката и клиента се градят на лично уважение и доверие, каквото Вие не може да гласувате на човек, когото не познавате и никога не сте виждали.

Не бързайте в избора си и помнете, че единственото, което губите, е лихвата от датата на ПТП до датата на уведомяване на ЗК. За каквато и сума да става въпрос, негативите за Вас, ако не подадете молбата си навреме, ще са със сигурност значително по-малки, отколкото, ако се доверите на неправилния човек.