Това е една молба, с която също много се гордея.
С тази молба моля главния прокурор за съдействие, тъй като масова ни се отказва издаването на преписи от страна на прокуратурите в страната, а без тях ние не можем да докажем претенциите си пред ЗК.
Не ми е много приятно, защото мои колеги са се докопали до резултата от проверката и без да предоставят придружителното писмо, от което е видно, че всичко това е в резултат на моя мола, твърдят, че това всъщност е тяхна заслуга, но ….. както обичам да казвам – не е важно кой събира лаврите – важното е да става, както аз съм го поискала.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към главния прокурор във връзка с порочната практика на Районите прокуратури в страната да отказват издаването на преписи на пострадалите при ПТП. Във връзка със защита правата и законните интереси на лица, пострадали при ПТП, във всеки един случай на претендиране на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо получаването на преписи от документи по делото или досъдебното производство. В случаите на пътнотранспортно произшествие, преписите установяват застрахователното събитие и вредите, причинени от него. Задължението за предоставянето им е регламентирано в чл.106, ал.1 от КЗ /отм./, който гласи: „За нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение, Гаранционният фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.”
В процеса на работата си срещахме сериозни трудности с някой от районните прокуратури в страната като РП – гр.Кнежа, РП – гр.Ловеч и РП – гр.Сандански.
Във всички случаи до момента, в които се е налагало да получим преписи по ДП на РП – гр.Кнежа, това ставаше изключително трудно и бавно, съпроводено с противозаконни откази и създаване на пречки. Предвид на това се налагаше обжалване на отказите пред по-горестоящата Окръжна прокуратура – гр.Плевен, която винаги отменяше отказите и нареждаше издаването на преписите. Тук е мястото да отбележа, че отказите не бяха обжалвани пред административния ръководител на РП – гр.Кнежа, тъй като именно той, независимо дали е наблюдаващ прокурор по съответното ДП, ги постановяваше.
На 26.01.2009г. в гр.Кнежа при ПТП е пострадала Д.Ц.Б. Досъдебното производство, което се е водило по случая е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК. На 05.11.2009г. изпратихме молба до РП – гр.Кнежа, с която поискахме издаването на преписи от документи по делото. На 16.11.2009г. получихме уведомително писмо от РП – гр.Кнежа, че можем да получим преписите на място. На следващия ден нашата доверителка отиде лично в Районната прокуратура, за да получи преписите. Същите обаче не са ѝ били предоставени, тъй като молбата не била от нейно име. На 19.11.2009г. Д.Б. за втори път посети РП – гр.Кнежа, като е поискала да подаде молба за преписи от свое име. При това посещение от деловодството на прокуратурата са отказали дори приемането на молбата с неясни аргументи. На 17.12.2009г. лично колегата ми адв.К. отиде до гр.Кнежа, за да получи желаните преписи. Такива му бяха предоставени след чакане от почти 2 часа пред кабинета на районния прокурор.
На 24.02.2010г. на пътя между гр.Долни Дъбник и гр.Искър е настъпило ПТП, при което е пострадала Д.Н.Ж. По случая е образувано Досъдебно производство по описа на РУП – гр.Долни Дъбник, съответно прокурорска преписка по описа на РП – гр.Кнежа като наказателното производство приключи с Постановление за прекратяване от 24.06.2009г.
На 01.06.2010г. изпратихме молба за преписи до РП – гр.Кнежа. При извършена справка по телефона на 14.06.2010г. от прокуратурата ни уведомиха, че молбата е на доклад, но прокурорът е отпуска до началото на месец юли и тогава ще се произнесе. На 12.07.2010г. отново по телефона се информирахме, че прокурорът се е произнесъл с резолюция, с която преписите се отказват, тъй като същите могат да бъдат изискани от гражданския съд при необходимост. На 14.07.2010г. изпратихме молба до ОП – гр.Плевен, в която изразихме несъгласието си с отказването да ни бъдат издадени преписи и помолихме за преразглеждане на случая. По молбата е заведена преписка в ОП – гр.Плевен, като с постановление от 08.08.2010г. е отменена резолюцията на РП – гр.Кнежа и е разрешено предоставянето на преписи. Същия ден отново беше извършена справка по телефона и се установи, че преписите ще бъдат изпратени след връщането на прокурорите от отпуска. Едва на 23.08.2010г. преписите бяха получени, без протоколите от разпитите на свидетелите и заверено копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство – почти три месеца след подаването на молбата.
На 11.07.2009г. в гр.Кнежа е настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на Т.И.К. По случая е образувано досъдебно производство по описа на РУП – гр.Кнежа, съответно пр.пр. по описа на РП – гр.Кнежа за извършено престъпление по чл.122 от НК. С Постановление от 10.02.2010г. производството е прекратено.
За упражняване правата на пострадалите на 23.09.2010г. изпратихме до РП – гр.Кнежа молба за предоставяне на преписи от документи по ДП. С Писмо от 01.10.2010г. прокурор от РП – гр.Кнежа ни отговори, че отказва да ни бъдат предоставени исканите преписи, без да са посочени каквито и да било мотиви. Недоволни от така постановения отказ с молба от 21.10.2010г. се обърнахме към Окръжна прокуратура – гр.Плевен. В молбата сме изложили подробно становището си, че застраховката „Гражданска отговорност” на автомобила покрива причинените вреди. Обърнахме внимание, че в случая е приложима разпоредбата на чл.106 от КЗ /отм./ и че за пореден път ни се отказват преписи от РП – гр.Кнежа. С Постановление от 01.11.2010г., прокурор от ОП – гр.Плевен отмени отказа като немотивиран и незаконосъобразен, като указа преписката да се върне в РП – гр.Кнежа за изпълнение. На 18.11.2010г при справка по телефона, от деловодството на РП – гр.Кнежа са уведомили адвокатския ни сътрудник, че преписите следва да се получат на място.
На 25.11.2010г. в 10.30ч. сътрудник от офиса ни е предупредил по телефона деловодството на прокуратурата, че следобед, около 15,00ч. ще отида, за да получа преписите. От прокуратурата са отговорили, че в момента районният прокурор е излязъл и го няма и когато се върне ще разпореди подготвянето им. При пристигането ми в РП – гр.Кнежа в 15,30ч. установих, че до момента прокурорът не се е връщал на работното си място. За времето от издаване на постановлението на ОП – гр.Плевен /01.11.2010г./ до 25.11.2010г. същият не се е произнесъл за изпълнението му и издаването на преписите. При това положение потърсих наблюдаващия прокурор по преписката и установих, че и него го няма в момента на работното му място. След настоятелно искане от моя страна, служителка от деловодството се обади на Районния прокурор по мобилния телефон, който /отново по телефона/ се разпореди да бъдат издадени само заверени копия от Постановлението за прекратяване и съдебномедицинската експертиза по делото. Други документи не ми бяха предоставени, като дори не ми беше дадена възможност да се запозная с делото.
На 07.05.2010г. на Главен път София – Варна, в землището на с.Сопот, общ.Угърчин С.М.А. от гр.Търговищенарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил телесна повреда на Л.Н.И. от с.Български извор. По повод настъпилото ПТП е образувано ДП по описа на РУП – гр.Угърчин, съответно пр.пр. по описа на РП – гр.Ловеч, като наказателното производство е прекратено с Постановление от 17.11.2010г. на основание чл.343, ал.2 от НК.
На 19.11.2010г. изпратихме молба до РП – гр.Ловеч за предоставяне на преписи от документи по досъдебното производство. На 26.11.2010г. получихме писмо от РП – гр.Ловеч, с което прокурорът ни уведомява, че искането за предоставяне на преписи е оставено без уважение, тъй като са въведени такси за издаване на преписи и копия, съгласно Постановление №154/15.07.2010г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет – ДВ бр. 66/2003г. На 03.12.2010г. изпратихме молба до административния ръководител на РП – гр.Ловеч, в която /наред с останалите си аргументи/ беше посочено, че с Решение №295/16.01.2004г. по адм. дело №7738/2003г., Върховният административен съд, 5-членен състав е отменил параграф 1 от ПМС посочено в писмото на РП – гр.Ловеч. Отмененият параграф касае именно измененията, касаещи таксите в Тарифа №1 и отново помолихме за издаването на преписите.
На 14.12.2010г. получихме писмо, с което отново наблюдаващият прокурор /а не административният ръководител на РП – гр.Ловеч/ ни уведомява, че преписката е изпратена на Началника на Сектор „ПП-КАТ” при ОД на МВР – гр.Ловеч за налагане на административно наказание на виновния водач. На 15.12.2010г. изпратихме молба до РП – гр.Ловеч за заверено копие от Постановлението за прекратяване на наказателно производство с отбелязване, че същото не е обжалвано по реда на 243, ал.3 от НПК. С писмо от 23.12.2010г. от РП – гр.Ловеч отговариха, че Постановлението за прекратяване е изпратено на клиента ни на 17.11.2010г.
След проверка по телефона се установи, че преписката е препратена по компетентност от Сектор „ПП-КАТ” – гр.Ловеч в РУП – гр.Угърчин. На 11.01.2011г. изпратихме молба до Началника на РУП – гр.Угърчин, с която отново помолихме да ни бъдат издадени необходимите преписи. С Писмо от 25.01.2011г. началника на РУП – гр.Угърчин ни уведоми, че преписите ще бъдат предоставени при образувано дело и поискване от съда. На 02.02.2011г. изпратихме поредна молба до РП – гр.Ловеч, в която подробно изложихме аргументите си относно правото да получим необходимите преписи като пълномощници на пострадало лице и напомнихме основанието за това – чл.106 от КЗ/отм./. Помолихме за съдействие, като беше предложено преписката да бъде изискана от РУП – гр.Угърчин и преписите да ни бъдат издадени от Прокуратурата или да бъде указано на Началника на РУП – гр.Угърчин да изпълни задължението си по чл.106 от КЗ /отм./. В отговор на молбата получихме писмо, с което същият прокурор при РП – гр.Ловеч отново ни информира, че за издаване на преписи са въведени такси въз основа на отменения Параграф 1 от Постановление №154/15.07.2003г. Към датата на молбата до Главния прокурор – 14.04.2011г. не бяхме получили разрешение за предоставяне на преписите и 5 месеца след прекратяване на наказателното производство не можехме да се снабдим с необходимите ни документи.
На 14.10.2010г. в с.Катунци, общ.Сандански е настъпило ПТП, при което е пострадала Р.К.Ф. По случая е образувано Досъдебно производство по описа на РУП – гр.Сандански, съответно пр.пр. по описа на РП – гр.Сандански за извършено престъпление от общ характер, като наказателното производство е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК.
Във връзка с претендиране на обезщетение от застрахователната компания на виновния водач и на основание чл.106 от КЗ /отм./ на 08.03.2011г. изпратихме молба до РП – гр.Сандански за предоставяне на преписи от документи по ДП. На 14.03.2011г. получихме писмо от РП – гр.Сандански, с което ни уведомяват, че „следва да се явите на място и след разрешение от наблюдаващия прокурор, ще ви бъде предоставен достъп до делото.” Цитирана е и разпоредбата на чл.99 от НПК, съгласно която имаме право да се запознаваме с материалите по делото и да правим съответните извлечения и бележки.
На 30.03.2011г. сътрудник от офиса ни предупреди по телефона деловодството на РП – гр.Сандански, че на 01.04.2011г. следобед ще отида до прокуратурата, за да получа преписите и е помолил същите да бъдат подготвени. Отговорили са му, че следва да се явим лично.
На 01.04.2011г. около 14.00ч. посетих РП – гр.Сандански, за да получа желаните преписи. С недоумение разбрах, че прокурорите са на съвещание и тъй като не мога да се срещна с наблюдаващия прокурор, който да разреши издаването на преписите, същите не могат да ми бъдат предоставени. Още по-изумена останах, когато разбрах, че наблюдаващият прокурор, който всъщност иска да се види с нас лично, за да разпореди издаването на преписите, е бил в деловодството по време на разговора с нашия сътрудник и не е предупредил, че ще отсъства на 01.04.2011г., за да не пътувам напразно, след като толкова държи на лична среща с нас. В крайна сметка, въпреки предварителното уведомяване и явяването ми лично в РП – гр.Сандански, поради липсата на прокурора и на съдействие от негова страна, преписите не бяха получени.
Нямах отговор на въпроса защо при издаване на преписи в РП – гр.Сандански повереникът на пострадалия следва да се яви лично, да се срещне с наблюдаващия прокурор и в негово присъствие, те да бъдат разрешени. В българското право няма разпоредба, която да регулира такъв тип процедура. Не ми стана ясно също така, ако при несъстоялата ни се среща предоставянето на преписи беше разрешено трябваше ли да изчакам, и физическото им изготвяне или трябваше да дойда друг ден, когато да ги получа.
От всичко, изложено до тук се установява, че от страна на изброените прокуратури се демонстрира открито и тенденциозно отношение спрямо адвокати на пострадали лица. Не бих ангажирала вниманието на Главния прокурор, ако се касаеше за единичен случай или недоглеждане. Считах обаче, че в случая беше налице наложила се незаконосъобразна практика, която в крайна сметка беше в ущърб на пострадалите лица. За да го уверя, че изброените случаи не бяха прецедент, посочих и номерата на други прокурорски преписки, по които в нарушение на разпоредбата на чл.106 от КЗ /отм./ също са ни били отказвани преписи: РП – гр.Исперих; РП – гр.Русе; РП – гр.Гоце Делчев; РП – гр.Бургас; РП – гр.Бяла.
Наред с всичко останало, будеше недоумение незачитането на установените работно време и порядки от страна на прокурорите. Считам, че прокурорът е длъжен да изпълнява стриктно служебните си задължения. Във всеки един момент същият е длъжен да бъде внимателен и отзивчив към гражданите и адвокатите. Още по-недопустимо е поведението на прокурор от Районна прокуратура, който си позволява да не изпълнява задължителните указания на прокурор от Окръжна прокуратура, както в случая по пр.пр.№ /2010г. на ОП – гр.Плевен.
С настоящата се обърнах към Главния прокурор в качеството му на осъществяващ надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори в страната и помолих за лична ангажираност за предприемане на мерки по недопускане за в бъдеще на такова саботиране работата на адвокати, защитаващи правата на пострадали лица.
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№4510/06.06.2011г. заместник на Главният прокурор при ВКП ме уведоми за предприетите мерки във връзка с изпратения от мен сигнал относно трудностите в отделни прокуратури да получаваме преписи от документи по прекратени досъдебни производства във връзка с предявяване на правата на пострадалите лица пред застрахователните компании и пред съдилищата.
Изпратиха ми копие от указание до административните ръководители във връзка с приложението на чл.106 от КЗ и Тарифа №1 от ЗДТ, на база на което успяхме да изкореним тази порочна практика.