Във връзка с работа ми по процесуалното представителство на лица, пострадали при пътнотранспортни произшествия, ежедневно се сблъсквам с безкрайната човешка трагедия, сполетяла внезапно и изненадващо пострадалите и техните близки. Винаги ме е дразнел фактът, че пострадалите в определени етапи от наказателното производство нямат никакви права.
Затова се обърнах към г-н Михаил Миков в качеството му на председател на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, тъй като считам, че пострадалите не би трябвало да бъдат ограничавани в процесуалните си права и по-конкретно във връзка с тази молба – да обжалват актовете, които накърняват правата и законните им интереси.
Съдебната практика приема, че пострадалият се явява нетипичен, незадължителен субект на наказателния процес в досъдебната му фаза, предоставените му от закона права са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса – частен обвинител и/или граждански ищец.
След размяната на любезности бях поканена да участвам в заседанията на Правната комисия, което никога не направих и за което ме е яд. Тогава обаче не бях достатъчно подготвена за такива дела, а днес ще трябва да си издействам отново покана.
След този отговор се обърнах към Министъра на правосъдието и в следващата публикация съм качила молбата си до него и неговия отговор, с който ме уведомяват, че моето предложение ще бъде взето предвид. /можете да я видите тук/
Така и без моето участие, проблемът, на който обърнах внимание в молбата си, беше взет предвид и отстранен.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към Председателя на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на Република България г-н Михаил Миков по повод проблеми, свързани с правата на пострадалите. Във връзка с ежедневната ни работа по процесуалното представителство на лица, пострадали при пътнотранспортни произшествия, ежедневно се сблъскваме с безкрайна човешка трагедия, сполетяла внезапно и изненадващо пострадалите и техните близки.
От всички заинтересовани и отговорни страни се демонстрираше воля и желание за справяне с изключително многото проблеми, натрупани в съдебната система в продължение на десетилетия. Свидетели бяхме на успешни мерки, заложени с редакциите в НК, НПК и ЗСВ, за дисциплиниране на страните в процеса, скъсяване на сроковете за разследване и произнасяне и отнемане възможността за връщане на делата. Явнабеше и волята на законодателя за отразяване на обществените нагласи спрямо големия брой пътнотранспортни произшествия и обществената им опасност. Добрите намерения обаче губят ефекта си, когато пострадалите по конкретното досъдебно производство установят, че в определени етапи от производството нямат никакви права,а следваше да разчитат на професионализма и непредубедеността на държавните органи – прокуратура и съда.
Пример за това беше разпоредбата на чл.249 във вр. чл.248, ал.2 от НПК – след образуване на делото /НОХД/ съдията-докладчик проверява:
- подсъдно ли е делото на съда;
- има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
- допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;
- налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета от НПК. В случаите по т.1 и т.3 съдията връща делото на прокурора и посочва допуснатите процесуални нарушения.
Разпореждането за връщане подлежеше на обжалване и протест, но пострадалият /при дадените му от НПК права/ нямаше право да обжалва. При връщане от съда и пасивност от страна на прокурора, пострадалият не можеше да повлияе на процеса, не можеше да участва активно и така се нарушаваше основното му конституционно право на защита.
Съдебната практика приема, че пострадалият се явява нетипичен, незадължителен субект на наказателния процес в досъдебната му фаза, предоставените му от закона права са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса – частен обвинител и/или граждански ищец. Той има право да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, но в случая става въпрос за прекратяване на съдебното производство, а не на наказателното като цяло. От друга страна, към този момент, пострадалият все още не е конституиран като частен обвинител и не е приет за съвместно разглеждане гражданският му иск и той още не е страна в съдебното производство. По този начин пострадалите от ПТП, но и от всяко друго престъпление не можеха да защитят правата си от незаконосъобразни връщания на делото и следваше да разчитат само на представителите на държавното обвинение. Тук следва да се има предвид, че по всеки въпрос, възникнал в съдебната фаза на делото, съдът взема становището на страните, съответно на пострадалия, превърнал се в частен обвинител и/или граждански ищец, но в този случай това не е така.
Считах, че пострадалите не би трябвало да бъдат ограничавани в процесуалните си права да обжалват актовете, които накърняват правата и законните им интереси. Отмененият Наказателно-процесуален кодекс не познаваше процесуалното качество пострадал. С НПК от 2006г. обаче се създаде фигурата „пострадал” и се даде легална дефиниция за такъв в чл.74, ал.1 – пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Пострадалият има съвкупност от процесуални права, които са изрично изброени в различни разпоредби на НПК. Процесуалните възможности за участие в наказателния процес на претърпялото вреди лице са значително подобрени и разширени /пример в този смисъл е чл.75 от НПК/. Пример за тази законодателна политика е и разпоредбата на чл.249, ал.1, от НПК, според която съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите, когато на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните правана обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. Срещу връщане поради тази причина прокурорът може да подаде протест, а подсъдимият – частна жалба. Пострадалият обаче не можеше да обжалва, независимо, че в даден случай може да се касае за негови нарушени процесуални права. Разпоредбата на чл.249, ал.3 гласеше: в случаите по ал.2 разпореждането на съдията-докладчик подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Този текст използва термина „обжалване” и не ограничава кръга на субектите, които могат да обжалват, но въпреки това съдебната практика беше категорична в обратния смисъл. Необяснимо е НПК да предоставя права в досъдбената фаза на процеса, да дава възможност на пострадалия да се конституира като частен обвинител, но последният да нямаше право да подаде жалба срещу разпореждане за връщане на делото. Логично е пострадалите от престъплението лица да имат и право на частна жалба в този случай. Това е така, защото не е възможно законодателят да предостави права на пострадалото лице в цялото производство – досъдебно и съдебно, но в краткия промеждутък от действия на прокурора след завършване на разследването до действия по даване ход на делото в съдебно заседание, пострадалият да няма никаква процесуална възможност да повлияе по никакъв начин на процеса. Налице беше абсолютно ограничаване правото на защита. Според чл.15, ал.4 от НПК на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Пострадалият е такъв още от момента на извършване на престъплението, защото е претърпял вреди от него. Т.е. за времето преди и след предявяването на материалите, внасяне на обвинителния акт в съда, предаването на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, пострадалият продължава да бъде пострадал. След като законодателят е предоставил разширен обем права на пострадалото лице спрямо НПК от 1974г. следваше да му даде възможност и да обжалва всички актовете, които счита, че нарушават правата му. Да се приложи ограничителен режим за обжалване и то само на един единствен акт в цялото наказателно производство е правен абсурд.
Видно е, че в НПК беше налице съществен пропуск, водещ до ограничаване правата на пострадалите при ПТП, но и от всяко друго престъпление. Единствено и суверенно правомощие на Парламента е да промени закона и да даде право на пострадалите от престъплението лица да обжалват.
Предвид изложеното до тук, помолих за лична ангажираност от страна на Председателя на НС за спешно предприемане на законодателна промяна за решаване на този съществен проблем – да се даде право на пострадалия да обжалва и разпореждането за връщане на делото на прокурора – единственият акт, който не можеше да обжалва. Само така може да се допринесе за пълна и адекватна защита на пострадалите от престъпления в Република България.
ОТГОВОР от Председателя на НС:
С писмо с изх.№ПГ-3194-Е-42 от 29.10.2013г. Председателят на Народното събрание ме информира, че молбата ми до него е предоставена на вниманието на народните представители от Комисията по правни въпроси в 42-то Народно събрание.
ОТГОВОР от Комисията по правни въпроси:
С писмо с изх.№КП-3194-Е-5 от 21.11.2013г. Председателят на Комисията по правни въпроси ме уведомява, че поставеният от мен въпрос за разширяване на процесуалните права в наказателното производство на пострадалия или неговите наследници е бил нееднократно обсъждан във връзка с множество изменения както на действащия, така и на отменения НПК.
Изменения в процесуалните им права на отделни негови фази или стадии не постига целения ефект. Дори напротив, създава неоправдан дисбаланс. Затова правилното решаване на поставения от мен проблем изисква преоценка на цялостната концепция за мястото на тези участници в наказателния процес и произтичащите от това процесуални права, които следва да им се предоставят за защита на техните интереси.
МОЛБА до Председателя на Комисията по правни въпроси:
Обърнах се към Председателя на Комисията по правни въпроси г-н Четин Казак. Информирах го, че на 23.10.2013г. подадох молба до г-н Михаил Миков – Председател на Народното събрание на Република България, в която го запознах със случай на абсолютно ограничаване процесуалните права на пострадалия в НПК. Посочих, че с писмо от 29.10.2013г. г-н Миков ме информира, че молбата ми е представена на вниманието на Комисията по правни въпроси. Посочих, че с писмо от 21.11.2013г. г-н Казак ме уведомява, че въпроса за правата на пострадалия в наказателното производство е бил многократно обсъждан, както при действието на отменения, така и при сегашния НПК и счита, че изменения в правата на отделни фази от производството не постигали целения ефект, а напротив – създавали дисбаланс. Според него била необходима преоценка на цялостната концепция за правата на тези участници в наказателния процес.
Обърнах внимание на г-н Казак, че от отговора му, написан на административно-делови стил, не става ясно какво е отношението на Комисията по правните въпроси по конкретния казус – че пострадалият няма право да обжалва разпореждането по чл.249, ал.2 от НПК. Предвиждането на такава възможност по никакъв начин не би установило дисбаланс при положение, че останалите страни – подсъдим и прокурор можеха да го обажалват. Нямаше никаква правна и житейска логика пострадалият от престъплението да може да обжалва акт, с който се прекратява изцяло наказателното производство, а да не можеше да обжалва разпореждане, с което се прекратява съдебното такова.
Г-н Казак ме информира в отговора си, че многократно е обсъждан въпроса за правата на пострадалия и са стигнали до извода, че промени в обема им на парче и по различно време са неефективни. Явно за това счита, че с още едно /поредно/ хаотично изменение би бил създаден дисбаланс, какъвто обаче аз считам, че към тогавашния момент не съществуваше. Помолих, след като според него е необходимо цялостно обсъждане на въпроса, да бъда информирана кога и от кого ще бъдат предприети такива действия. Помолих да ми бъде предоставена подробна информация за мерките, които ще предприеме в тази насока.
Посочих, че при желание от негова страна, бих могла да взема участие при последващо обсъждане на законопроект за изменение или допълнение на НПК, свързан с правата на пострадалите.
ОТГОВОР на Комисията по правни въпроси:
С писмо с изх.№КП-4194-Е-5 от 24.01.2014г. Председателят на Комисията по правни въпроси ме информира, че като постоянна комисия към Народното събрание няма правомощие да прави тълкуване на действащи правни норми. Моите предложения във връзка с разширяване на процесуалните права в наказателното производство на пострадалия или неговите наследници биха могли да бъдат обсъдени в хода на законодателна процедура за разглеждане на проект за изменение и допълнение на НПК, който да съдържа предложение в такава насока.
Информират ме, че въпросът дали и кога би била реализирана такава законодателна иниациатива мога да отправя към Министерството на правосъдието, в рамките на чиято компетентност е изработването на такъв проект.
Във връзка с изразеното от мен желание да взема участие при последващо обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на НПК, свързан с правата на пострадалите, моли да имам предвид, че законопроектите, които се обсъждат в Комисията по правни въпроси, са качени на интернет страницата на Народното събрание и оттам винаги мога да се информирам за тяхното съдържание, както и за дневния ред, деня, часа и мястото на провеждане на заседанията на комисията. При желание от моя страна да участвам в обсъждането на даден законопроект, молят предварително да заявя присъствие.