fbpx

Концепцията за наказателната политика за 2020г.-2025г. в контекста на ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

В работата си като адвокат имам едно много важно правило:

„Не подклаждам напразни надежди и болни амбиции“.

Това правило го използвам и в живота, ще го използвам и в каузата си за справедливост и сигурност на пътя.

Знам че всички искат доживотни присъди за пияните и дрогираните убийци на пътя. Е, имам лоши новини. Чета Концепцията за наказателната политика за 2020г.-2025г. и виждам нещо, което и самата аз много добре знам. Нещо, което съм разбрала през годините в съдебните зали и нещо, което никак, ама никак няма да ви хареса.

Както неведнъж съм казвала, закони има, но те не се прилагат от съдилищата. Съдиите не определят наказанията спрямо предвидените в закона граници и след това да решат дали са налице предпоставките за отлагане на вече определеното наказание условно, а правят обратното. Гледат какво наказание да наложат, така че да могат след това да го отсрочат, без ефективно изтърпяване на присъдата.

Миналото лято не бяха приети искания за увеличаване на долната граница при квалифицираните състави при ПТП, така че да е по-голяма от 3г. и да не може да се приложи института на условното осъждане.

Скоро писах и в групата си във Фейсбук, че се надявам подобни изменения да не бъдат приети и ще кажа защо. Това го чета и в Концепцията. Защото на първо място, държавният поглед върху убийците при ПТП е, че тези хора нямат място в затворите. До преди години нямаше нито една ефективна присъда, след това бавно и постепенно започнахме да налагаме практиката и в момента няма нито един пиян/дрогиран или без шофьорска книжка, който да е убил човек и да е с условна присъда, освен единични случаи, при които е налице изключително съпричиняване от страна на пострадалия.

По други престъпления съм чувала съдии да казват как съдебната система е биела отбой при промяна на предвидените в НК наказания, защото промените са правени под обществен натиск, а съдиите не смятат, че са справедливи. Смучели са си от пръстите смекчаващи вината обстоятелства, за да могат да прилагат чл.55 и присъдите отново да са условни.

Така ще стане и тук. Затова – не че не искам да се вдигне долната граница, не че не смятам, че убийците на пътя трябва да лежат в затвора, но ме е страх, че ако нещо такова намери място в НК, ще намери и същият отпор в съдебната система. За този проблем се говори и в Концепцията.

„Това насочва практиката към търсене на принципно нежелателни в наказателното правосъдие компромисни варианти за изход с цел спазване на принципите на пропорционалност и справедливост и преодоляване на дисбалансите в законодателството чрез понякога изкуствено адаптиране към норми от Общата част на Наказателния кодекс (напр. разпоредбите относно изключителните и многобройни смекчаващи обстоятелства). По този начин възникват системни разминавания между предвидените в закона и практически налаганите наказания, а от друга страна е налице липса на предсказуемост и стабилност в съдебната практика.“

Не знам кой я е писал, но е човек, който е абсолютно обективен и за съжаление твърде прав. За тези неща обаче не се говори достатъчно в медиите и хората не могат да разберат, че има неща, които се правят и от които има смисъл, че има воля за промяна, че всяко нещо си има логика. Като член на ЕС ние сме длъжни да се съобразяваме и с политиката на съюза. Хуманизмът се счита за висш признак на съвременното общество.

Аз също споделям изложеното в Концепцията, че Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността.“

Моята цел в съда е максимални наказания, но целта ми в групата е превенция – искам да спасим невинните жертви по пътищата. Искам да намалим жертвите на пътя на половина – не повече от 300. Колкото и големи да станат наказанията, това няма да спре никого да нарушава правилата, защото никой не сяда зад волана с намерението да убие човек. Това е причината никой освен свързаните с ПТП лица да няма идея дори какви наказания се предвиждат.

Ето каква е общата държавна политика по темата с ефективните присъди, тя е тази, която движи съдилищата при определяне на наказанията, тя е намерила съществено място и в Концепцията, това чувам с близките на пострадалите и по всяко дело, по което съм влязла в съда:

Неоправданото изолиране на осъдените лица пречи на нормалното развитие на обществото (създаването на семейства, отглеждането на деца, образованието, участието в пазара на труда). Тези процеси се отразяват отрицателно на икономиката не само докато осъдените лица изтърпяват наказанието си, а и след това — поради намалената възможност за наемане на работа на вече осъждани лица…Макар репресивната цел да е вътрешно присъща на наказанието, актуалният наказателноправен подход извежда на преден план неговата хуманистична ориентация и съхраняването на човешкото достойнство.

Изрично е обърнато внимание на факта, че „При определени състави на транспортните престъпления се стига до твърде голяма разлика между минимума и максимума на лишаването от свобода (чл. 343, ал. З, т. „6”).“

Затова апелирам – не се борете за завишаване на наказанията, а се молете те да не бъдат намалени.

Още повече, че Концепцията предвижда отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна. Само в защита на българските институции, изготвили това ще цитирам, че „Аргумент в полза на подобна промяна е и съществуващото в актуалната практика на Европейския съд по правата на човека разбиране, че в случаите, когато националното законодателство не предвижда възможност за периодичното му преразглеждане, наказанието доживотен затвор без замяна е несъвместимо с чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи“

Имам обаче и добри новини:

В Концепцията е заложено следното:

„Следва да бъде повишена ефективността на пробацията, доколкото понастоящем тя се налага сравнително рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нейното приложение за задоволителни. По-широкото й прилагане, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я превърне в предпочитана алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок, доколкото при нея десоциализиращият ефект е слаб, а рисковете от социално отпадане — ниски. В допълнение разбирането, че пробацията е твърде леко наказание, е погрешно. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнообразни по своето естество мерки (общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие), ангажира огромна част от времето на дееца. Освен това пробацията трябва да се оформя по-често и като самостоятелно наказание, а не преимуществено като алтернатива на лишаването от свобода.“

В тази връзка мисля, че именно сега е моментът да прокарам идеята си за включването на убийците на пътя и тези, които са заловени да управляват МПС след употребата на алкохол или наркотици, независимо дали са или не са причинили ПТП, в курсове за превъзпитание.

Ще завърша с нещо твърде стряскащо – „Най-притеснително е увеличението на престъпленията срещу транспорта – до 16 хил. през 2017г., като почти 10 хил. от случаите са за управление на моторно превозно средство в пияно състояние. Тези 10 хил. случая представляват и повече от една пета от всички наказателни производства в съдебна фаза през същата година – общо 48 хил.“

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

 

наказателна политика ПТП

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.