Ако сте пострадал при ПТП, което е и трудова злополука
По време на работа /във връзка или по повод на работата/ или 1 час преди или след работа, при движение по обичайния път на работника при отиване или връщане от работното място, става ПТП, за което той няма вина. Злополуката е призната от НОИ за трудова.
В този случай, както при всяка трудова злополука, работодателят отговаря за вредите, причинени на работника, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Намаляне размера на обезщетението на пострадалия, който е претърпял ПТП при трудова злополука
Дължимото обезщетение се намаля с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Право на регрес от страна на работодателя за изплатеното обезщетение на пострадалите при ПТП, което е и трудова злополука
За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на регресен иск срещу виновните работници или служители на основание Кодекса на труда, а на основание чл.54 от ЗЗД и срещу прекия причинител на вредите и неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Към кого да насочите претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди при ПТП, което е и трудова злополука
От своя страна пострадалият работник/служител или неговите наследници могат да насочат претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди към:
- работодателя
- виновния за ПТП
- Застрахователната компания по застраховка „Трудова злополука“, ако има такава
- Застрахователната компания по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
Важно: Пострадалите имат право да получат обезщетение само от едно от посочените отговорни лица!
В противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване и същите ще дължат връщане на надвзетото. Това е така, защото на обезщетяване подлежат едни и същи вреди, независимо, че са налице повече от едно отговорни лица. В случай на частично обезщетяване от едно от отговорните лица /например от ЗК при ограничен лимит на полицата/, пострадалите могат да търсят горницата до пълното си обезщетяване от някой от другите, но не и от всички заедно. Общия размер на полученото обезщетение не трябва да надвишава действителния размер на претърпените вреди.
Пострадалите имат следните възможности:
- да предявят граждански иск в наказателния процес срещу виновния за ПТП водач на основание чл.45 от ЗЗД – за пълния размер на обезщетението
- да предявят граждански иск в наказателния процес срещу възложилия работата /независимо дали е работодател на подсъдимия и имат ли трудово-правни отношения или са налице договорни взаимоотношения/ на основание чл.49 от ЗЗД – за пълния размер на обезщетението – този иск може да се предяви заедно с иска по чл.45 от ЗЗД срещу виновния за ПТП водач, защото отговорността помежду им е солидарна
- да постигне извънсъдебно споразумение със Застрахователната компания по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния за ПТП водач – за пълния размер на обезщетението, но не повече от лимита на застрахователната полица, който в момента с оглед минималните размери и присъжданите обезщетения е недостижим, освен при инциденти със значителен брой пострадали и жертви
- да постигне извънсъдебно споразумение със Застрахователната компания по застраховка „Трудова злополука“, ако има такава – до лимита на нейното покритие
- да заведе гражданско дело срещу Застрахователната компания по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния за ПТП водач – при горните ограничения
- да заведе гражданско дело срещу Застрахователната компания по застраховка „Трудова злополука“ – при горните ограничения
Както виждате възможностите са изключително много и аз няма да разглеждам всеки един от възможните сценарии, а ще обърна внимание на този вариант, който е най-удачен и води до пълно обезщетяване на пострадалите.
Аз лично не съветвам да се завежда граждански иск в наказателния процес. Какви са плюсовете и минусите може да прочетете тук.
За мен най-добрият начин е да се отправят извънсъдебни претенции към застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност” и застраховка „Трудова злополука“. Да се види какви обезщетения ще бъдат предложени и да се прецени дали да бъдат получени или да се премине към воденето на гражданско дело. В повечето случаи застраховките „Трудова злополука“ са с изключително ниски покрития и това прави предявяването на претенция към тях почти безполезно. Има обаче компании, които правят на своите служители застраховка с грижа за тях, а не просто, за да спазят изискванията на закона. Обръщайки се към работодателя, пострадалият ще може да получи както копие от полицата, така и информация за нейното покритие. Така ще реши дали си струва да се занимава или не. Към застрахователната компания по застраховка „Трудова злополука“ е добре пострадалите да се обърнат поради една основна причина – изплащането на обезщетение от нейна страна следва да бъде направено непосредствено, след като инцидентът бъде обявен от НОИ за трудова злополука. Докато обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” е твърде вероятно да му бъде предложено едва след окончателното приключване на наказателното дело срещу виновния за ПТП водач с влязъл в сила съдебен акт, с който същият е признат за виновен.
Не подписвайте споразумение със Застрахователната компания, ако размерът на обезщетението не ви удовлетворява
В случай че бъде изплатено обезщетение от ЗК по застраховка „Трудова злополука“ и то не удовлетворява пострадалия в пълен размер, той НЕ ТРЯБВА ДА ПОДПИСВА никакви споразумения, за да не се лиши от правото си да търсите обезщетение за горницата от ЗК по застраховка „Гражданска отговорност” или друго от отговорните лица. В случай, че бъде предложено подписването на споразумение, е абсолютно задължително от същото да става ясно, че това е само частично обезщетяване до предвидения в полицата лимит, а не цялостно, с което пострадалият се отказва от търсенето на допълнително такова от трети лица.
От обезщетенията за имуществени вреди – болничен, издръжка, пропусната полза от получаване на трудово възнаграждение поради трудоустрояване – се приспадат отпуснатите от общественото осигуряване обезщетения за болничен или пенсия. Тези обезщетения обаче не се взимат предвид при определяне размера на обезщетенията за претърпени от пострадалите неимуществени вреди.
В случай, че изплатеното по двете застраховки обезщетение не е достатъчно, за да обезщети претърпените от пострадалите вреди в пълен размер поради изчерпване на техните лимити, едва тогава и само за горницата може да се насочи претенция първо към работодателя или възложителя на работата, ако вече дружеството не е обявено във фалит и едва на последно място към виновния за ПТП водач.
Добре е покритията на полиците, предполагаемите претенции от всички пострадали и други важни детайли да бъдат съобразени и правилно преценени още в самото начало, за да може, ако се предвиди, че полиците няма да могат да покрият дължимите обезщетения в пълен размер, да се пристъпи към предварително обезпечаване на гражданските искове чрез възбрани върху недвижими имоти и/или запори на движими вещи и банкови сметки на възложителя и/или на виновния водач.
В случай, че пострадалият бъде обезщетен от работодателя, последният не разполага с възможността да иска от ЗК връщане на платеното по застраховка „Трудова злополука“. Затова е важно работодателите да мотивират и да съдействат на своите работници за получаването на обезщетение от ЗК, което да намали техния дълг.
Право на регрес
Ако за ПТП е виновно трето лице, след като е платил обезщетение, работодателят има право да предяви регрес срещу виновния по реда на КТ, ако е негов работник или по ЗЗД, ако не е. Както и към ЗК по застраховка „Гражданска отговорност”.
В случай, че пострадалите са подписали извънсъдебно споразумение със ЗК по застраховка „Гражданска отговорност”, с което са декларирали, че са обезщетени в пълен размер, то те нямат право да търсят допълнително обезщетение от работодателя, виновния и ЗК по застраховка „Трудова злополука“. В интерес на всеки един от последните е да познава закона и съдебната практика, да следи за евентуални плащания от някое друго от отговорните лица и да прави съответните възражения. В противен случай зле водения процес си остава за негова сметка.
Засраховка„Живот“ или „Злополука“
Всичко гореизложено не важи при наличието на застраховки „Живот“ или „Злополука“, сключени от пострадалия, негови близки или дори неговия работодател, щом не се касае за застраховка „Трудова злополука“. Обезщетенията по тези полици се изплащат независимо и допълнително на останалото обезщетение по горепосочените способи. Това е така, защото те имат доброволен и личен характер. Те нямат обезщетителен характер, а по тях се дължи единствено сумата по полицата, която е предварително уговорена.
По различен начин би стоял въпросът и ако за ПТП е виновен самият работник/служител. Тогава същият няма право да търси обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” и за него остава възможен единствено пътят на обезщетяване от работодателя или застрахователя по застраховка „Трудова злополука“, но при отчитане вината на самия работник. Преценява се дали е налице груба небрежност. В случай, че пострадалият се е увредил умишлено, то отговорността и на работодателя, и на ЗК отпада.
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
