С новия Кодекса за застраховането, който влезе в сила от 01.01.2016г. се създаде един пване абсурд, свързан с лихвите върху присъдените от съда обезщетения, който вреди не само на пострадалите, но и на виновните за ПТП. (за по-подробно виж документ №1 или в статията тук).
Отново се обърнах към всички възможни институции за съдействие.
От НС за пореден път отговор изобщо не последва.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ДО НС ЗА ПРОБЛЕМА С ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ИЗПЛАТЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ПРИ ПТП
Обърнах се към Председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание във връзка със следния правен абсурд, който се появи в правния мир с новия КЗ:
- Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от същия
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
- лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2
В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Ал.3
Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
чл.430, ал.1, т.2
Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие.
Т.е. В случай, че застрахованият изпълни задължението си за уведомяване и в 7-дневен срок след ПТП уведоми ЗК, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за лихви от датата на ПТП до датата на плащане.
- От друга страна обаче
Съгласно чл.497, ал.1 спрямо увреденото лице
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
- изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Т.е. В случай, че пострадалият уведоми ЗК 2, 3 или 4 години след ПТП, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите му дължи лихви не от датата на ПТП, а от един доста по-късен период – например 4 години и няколко месеца /зависи от указаното в чл.497/.
В този случай за пострадалия остават непокрити от ЗК лихви за определен период, които същият може да претендира единствено от виновния за ПТП, явяващ се застрахован по смисъла на КЗ.
Къде обаче е защитата за застрахования в този случай и не следва ли тази застраховка да е преди всичко в негов интерес?
- Съгласно чл.435
Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Т.е. При една такава хипотеза застрахованият ще трябва първо да плати дължимите лихви на пострадалите и едва след това ще има право на възстановяване на платената сума от ЗК.
Само и единствено като правен абсурд мога да определя тази празнота в КЗ. Едно недомислие се превръща в огромен проблем за множество застраховани, които в светлината на новото Тълкувателно решение №1 от 2016г., разширяващо кръга на лицата, имащи право на обезщетение за 5 години назад /и не само в тези случаи/, се оказват и ще се оказват ответници по множество дела.
Такива са – гр.д. №51322/2018г. по описа на 76 с-в на СРС
гр.д. №45023/2018г. по описа на 68 с-в на СРС,
а най-вероятно и много други.
Ищците /пострадали при ПТП/ уведомяват ЗК 2 години след ПТП и завеждат граждански иск срещу:
– ЗК за обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания в резултат на инцидента плюс лихвата от датата на уведомяването до датата на плащането и
– срещу виновния за ПТП /застрахования/ за лихвата от датата на ПТП до датата на уведомяването на ЗК от самия ищец.
Застрахованият е спазил законовия 7-дневен срок и е уведомил ЗК за инцидента. Следователно ЗК дължи спрямо него заплащането на всички лихви. Спрямо пострадалия обаче това не е така. И по цитираните дела, както и по всяко друго идентично на тях дело, застрахованият ще бъде осъден да заплати нещо, срещу което се е застраховал и за което рискът следва да се носи от ЗК.
Няма да коментирам правните възможности на този ответник, а само факта, че до тук изобщо не следва да се стига. За съжаление КЗ не само го позволява, но и го регламентира като единствената възможност за пострадалите.
Обърнах се към Председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание с молба в защита на целия правен мир да се предприемат нужните мерки и в най-скоро време този проблем да бъде отстранен с помощта на съответните законови изменения.
Все пак КЗ не е нормативен акт, защитаващ правата на застрахователите и целящ да „прецакаме“ пострадалите, а Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите би следвало да е на първо място в интерес на този, който я плаща – застрахования.