Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества и техните аналози

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

…….

Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества и техните аналози

За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС. Не се изисква доказване на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или на неспособност за управление на МПС.

В правните системи на САЩ и Европа са възприети три основни законодателни подхода при регламентирането на престъплението „управление на МПС под въздействие на наркотици”:

  1. закони, отчитащи реалното увреждане на уменията на водача да управлява МПС безопасно в резултат на употребено конкретно количество наркотик,
  2. закони, в които се определят конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество и
  3. закони с нулева толерантност.

При законодателства от първия тип във всеки отделен случай трябва да бъде доказано, че уменията и времето за реакция на водача са били неблагоприятно засегнати от употребеното количество наркотично вещество. Признаците на увреждане на съзнанието и реакциите на водача на МПС обикновено ще бъдат наблюдавани по време на проверката на място от контролните органи, по време на която повечето от европейски държави използват фиксирани протоколи за отразяване на резултатите от проверката.

Със законите от втория вид, определящи конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество, се създава лимит на пределната стойност на концентрация на наркотично вещество – т.е. всеки водач, при който концентрацията на дадено наркотично вещество достига или надвишава определена в закона граница се счита, че е извършил съответното престъпление, без да има и да трябва да се доказват по-нататъшни признаци на неблагоприятно повлияване на съзнанието и реакциите му при управление на МПС. Този подход е възприет и от българския законодател при управлението на МПС след употребата на алкохол.

Нулева толерантност при управлението на МПС след употребата на наркотични вещества и техните аналози

Законите с нулева толерантност определят границите на концентрацията на наркотичното вещество „нула”. Това означава, че всяко количество се разглежда като престъпление. Този тип законодателство е следствие от липсата на научни изследвания, които да определят пределната стойност на концентрация на всеки вид наркотично вещество, достигането, на която води до опасност при управление на МПС.

Именно такава е волята на българския законодател. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е определено като „управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, а не „управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на наркотични вещества“. Законодателят е приел, че употребата на наркотични вещества без значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и това поведение следва да се криминализира.

В този случай, изследването на водача цели да установи единствено употребата на наркотично вещество (или аналог), без значение на количеството и въздействието върху водача.

Подобна нормативна уредба е възприета в повечето страни от ЕС, доколкото, за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества – видът и проявата на ефекта са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество и ефекта върху човешкия организъм.

Щом волята на законодателя е била да въведе нулева толерантност спрямо шофирането след употреба на наркотични вещества, то и съдилищата са обвързани от тази воля и следва да прилагат закона точно и спрямо вложения в него смисъл. Ирелевантно за съставомерността на престъплението от субективна страна е обстоятелството дали извършителят е приел упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали се е чувствал повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и дали ги е приел лично или са му били дадени от трети лица. Нужно е да се отбележи, че за съставомерността е достатъчно установяването по категоричен начин, че водачът на МПС е употребил наркотично вещество преди да управлява автомобила.

Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл.343 б, ал.3 НК. Законът не се интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв начин приемът на такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението на лицето, което ги е употребило. Когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би се отчело като  отегчаващо неговата отговорност.

Трябва да се има предвид и факта, че държането и разпространението на алкохол поначало не сакриминализирани, за разлика от тези на наркотичните вещества, при които самото придобиване и държане съставляват престъпно деяние, а то трябва да е налице, за да има и употреба.

Дали този подход е уместен или не, е въпрос на законодателна дейност и не може да бъде обсъждан или интерпретиран по различен начин от съда.

Важно е да се отбележи, че съгласно информация на Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (вж. Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006г. относно Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании) подходът за „нулева търпимост”, без изследване способността за шофиране, е въпрос на национална политика и законодателство, възприет от редица държави – членки на ЕС.

Начинът за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози е е регламентиран вНАРЕДБА №1  от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.3, ал.1 при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

Съгласно ал.2 трябва да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване, но само в четири точно определени случая – когато:

  1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
  2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
  3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна;
  4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

…….

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

 

Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества и техните аналози

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.