fbpx

Разграничаване на видовете телесни повреди след ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

Телесните повреди са три вида. Лека телесна повреда, средна телесна повреда и тежка телесна повреда. Най-общо:

– Леките телесни повреди са болки, страдания, охлузвания и друг вид наранявания, чиито възстановителен процес трае по-малко от 30 дни.

– Средните телесни повреди имат временен характер и водят до временно влошаване на вашето здравословно състояние.

– За тежките телесни повреди можем да кажем най-общо, че са за цял живот.

Най-грубо казано правилото е следното – Когато увреждането е за цял живот, то тогава е налице тежка телесна повреда. Ако увреждането е временно, но за по-продължителен период (повече от 30 дни), то тогава го определяме като средна телесна повреда. Всички останалите случаи – болки и страдания, които отшумяват в този срок от 30 дни, се квалифицират като леки телесни повреди.

Съдебно-медицинска експертиза

За квалифициране на уврежданията винаги се обръщаме за съдействие към съдебен лекар, който изготвя съдебно-медицинска експертиза.

Два общи факта за всички видове телесни повреди

Първо искам да обърна внимание на два общи за всички видове телесни повреди много важни момента. Те са фиксирани в т.17 и т.18 от Постановление №3 от 1979г. на Пленума на Върховния съд. Постановлението е поместено в том 1 от моите сборници. Докато в Наказателния кодекс телесните повреди само са изброени, в постановлението са обяснени подробно.

Към кой момент се определя вида на телесната повреда

– Първото важно нещо е, че вида на телесната повреда се определя към момента на деянието – т.е. към момента на ПТП. Видът, лечението и начинът, по който човекът е бил спасен или излекуван в последствие, не се отразява.

При последващи усложнения обаче нещата не стоят така. Често срещано усложнение например е пост-травматичната епилепсия. Имаме ПТП, при което е причинена кома, загуба на съзнание, черепно-мозъчна травма, хематом – тоест увреждане, което води до квалифициране на телесната повреда като средна, но 6 месеца след ПТП в резултат на тежката черепно-мозъчна травма се отключва пост-травматична епилепсия. Тук вече говорим за тежка телесна повреда. Когато имаме усложнение, квалифицираме деянието към последващото състояние на пострадалия при ПТП с оглед настъпилите усложнения.

Ако делото е приключило и извършителят е бил осъден за средна телесна повреда, тогава наказателното дело следва да бъде възобновено и да се повдигне ново обвинение за тежка телесна повреда. Затова, ако имаме някакви съмнения за възстановителния процес на пострадалия, е добре делото да бъде спряно за известен период.

При възникнали усложнения е изключително важно да се докаже пряката причинно-следствена връзка между първоначалното увреждане при ПТП и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия при ПТП.

Много често стресът в резултат на преживяното е причина за отключване на диабет, но няма как да бъде установена и доказана пряката причинно-следствена връзка между двете. Също толкова трудно за доказване е увреждане на зрението в резултат на удар в главата. Освен когато има доказано увреждане на нерви или хематоми например.

Ако пострадалият има счупен крак и се залежи след ПТП, в резултат на което почине, тук отново не е налице пряка причинно-следствена връзка.

Ако е пострадал Ваш близък и с оглед неговата възраст, травми и съпътстващи заболявания има вероятност той да почине, съветвам лицето да бъде оставено за максимално дълъг период под медицинско наблюдение, защото ако почине в болницата,задължително се прави аутопсия /не се подписвайте и не отказвайте такава да бъде направена/ и е много по-лесно да бъде доказано, че причината за смъртта е именно увреждането от ПТП.

Какво обвинение се повдига при няколко еднакви или различни по вид телесни повреди

– Второто важно нещо е фактът, че независимо колко средни телесни повреди са причинени на едно или няколко лица, то за нуждите на наказателното производство се приема, че е причинена средна телесна повреда. Когато са причинени средни телесни повреди на повече лица, пак се касае за средна телесна повреда, но самото обвинение е за причинени увреждания на ПОВЕЧЕ от едно лице. Броят на телесните повреди и техният интензитет се отразяват върху наказанието, но не и върху квалификацията.

В случай, че имаме причинени лека и средна телесна повреда на едно и също лице, то тогава говорим за принципа на поглъщането (по-тежкият резултат, поглъща по-лекия) и съответно деецът бива осъден за по-тежкия. Когато имаме няколко телесни  повреди, квалифицирани в различни категории, няма как да имаме осъждане за няколко различни вида телесни повреди. Количеството, интензитетът и броят на пострадалите имат отражение само върху наказанието, което се налага и върху размерът на обезщетението, което се присъжда.

Видовете телесни повреди са регламентирани в чл.128, чл.129 и чл.130 от Наказателния кодекс. Когато те са причинени при ПТП обаче, се прилагат специалните разпоредби на чл.342 и сл. от НК.

 

Леки телесни повреди при ПТП

Леките телесни повреди са телесните повреди, при които има разстройство на здравето, извън случаите на средна и тежка телесна повреда и такива,  при които са причинен болки и страдания без разстройство на здравето.

Най-често повдигани въпроси при леките телесни повреди

При леките телесни повреди съществуват няколко спорни момента – загуба на съзнанието, счупените ребра и обездвижването.

– Какво е специфичното при изпадането в безсъзнание, разстройството на съзнанието, зашеметяването и т.н.? Когато стане ПТП и се чудите дали сте изпаднал в бъзсъзнание и дали вашата травма е средна телесна повреда или е просто зашеметяване, трябва да си отговорите на следния въпрос – ″Били ли сте като мъртъв за известно време след ПТП или не?″. Трябва да си бил като мъртъв известно време след инцидента, за да се квалифицира увреждането ви като средна телесна повреда. Ако пострадалият е пъшкал, охкал, пил вода и т.н., то тогава е налице зашеметяване.

– Когато имаме счупени 3 или повече ребра, говорим за средна телесна повреда, а  когато са 1 или 2, тогава повредата е лека.

– Когато обездвижването е за по-малко от 30 дни, квалифицираме травмата като лека телесна повреда. За да бъде определено като средна телесна повреда, обездвижването трябва да бъде за повече от 30 дни.

На леките телесни повреди е обърнато внимание в т.15 и т.16 от Постановление №3 от 1979г. на ВС.

1. Разстройство на здравето 

Разстройство на здравето извън случаите на тежките и средни телесни повреди – Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.

Това са случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. Незначителните наранявания, изразяващи се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство на здравето.

2. Болки и страдания

Лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето – При този вид телесна повреда увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.

По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.

Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.

 

Средни телесни повреди при ПТП

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Постановление №3 от 1979г. на Пленума на Върховен съд в т.8 до т.14 дава пояснение какво точно се има предвид за всяко едно от уврежданията.

Времетраене на телесните увреждания след ПТП

Винаги, когато става въпрос за трайно, /това е основното разграничение между леката и средната телесна повреда/, се има предвид 30 и повече дни. Най-важното, когато трябва да определим една телесна повреда дали е лека или средна, е именно това – дали увреждането е временно и колко е неговата продължителност. Ако се касае за до 30 дни, става въпрос за лека телесна повреда. Ако се касае за над 30 дни, става въпрос за средна телесна повреда. Ако увреждането е за цял живот, се касае за тежка телесна повреда.

В тази връзка ще обърна внимание на един проблем, който се среща често в практиката, със скъсано сухожилие или не толкова лоши счупвания, при които не се налага операция. Пострадалият бива гипсиран или обездвижен с шина. Много често по една или друга причина лекарите викат пациента на 28-ми ден. Не знам защо. Ако обаче отидете на 28 ден и тогава ви свалят шината или гипса, телесната повреда ще бъде квалифицирана като лека. Това ще се отрази както на наказателното дело, защото за леките телесни повреди НЕ се образува дело и те НЕ се гледат по общият ред, така и на наказанието, което ще бъде наложено на дееца, а така също ще се отрази и на вашето обезщетение.

Съветът, който искам да ви дам, е да не позволявате на лекарите за 2 дни да ви ″подхлъзнат″ и никога не позволявайте да ви се маха гипса на 28-мия ден. Щом имате някакво увреждане, счупване, разтягане и всичко, което налага вашето обездвижване за повече дни, то тогава съответно махането на 28-мия ден за мен лично е или умишлено или неоправдано.

1. Трайно отслабване на зрението или слуха.

Отслабване на зрението или слуха е налице, когато е намалена способността на увреденото лице да възприема въздействията на външния свят чрез зрението или слуха такива, каквито са в действителност. Ограничаването на тези способности има различни степени. Когато затрудненията водят до загуба на основната функция на зрението или слуха, е налице тежка телесна повреда. От друга страна, незначителните затруднения на зрението или слуха, които не се отразяват практически върху зрителната или слуховата способност на увредения, не следва да се третират като „отслабване“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Отслабване е налице, когато има намаляване на зрителната или слуховата функция с практическа стойност извън случаите на слепота или глухота.

Под „трайно“ отслабване на зрението или слуха следва да се разбира един сравнително по-дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни. Отслабването на зрението или слуха може да продължи за по-дълго време и да се превърне в постоянно, но това не е необходим елемент за съставомерността на деянието. Терминът „трайно“ има предвид само времетраенето, а не и характера на тези увреждания.

Трайното отслабване на нормалната зрителна и слухова способност изключва кратковременните и скоропреходни състояния на затруднения, независимо от тяхната степен.

2. Трайно затруднение на речта.

Това увреждане се осъществява чрез засягане на говора, в резултат на което увреденият загубва способността правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч. Затрудняването на говора може да се дължи на увреждане на гласните органи, като ларинкс, гласни връзки, език, зъби, устни и др.

Затрудняването на говора може да се дължи на увреждане на гласните струни, на ларинкса, на гласни връзки, език, зъби, устни и т.н. и също трябва да е за период около и повече от 30 дни.

3. Трайно затрудняване движението на крайниците, снагата или врата.

Затрудняването представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението.

Не са средна телесна повреда случаи на незначителни затруднения, които нямат практическо значение за нормалното извършване движението на крайниците или когато те са кратковременни. Налице е средна телесна повреда, когато затрудняването има практическа стойност. Такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.

Затрудняване движението на снагата или врата представлява такова увреждане, което засяга двигателната способност и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. То може да се изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и за настъпването на състояние на неподвижност.

Налице е трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три или повече ребра без разместване на фрагментите.

Необходим признак на този състав е затрудняването на движението на снагата или врата да е трайно.

4. Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби. Под „счупване“ трябва да се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само временно.

Увреждането на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която функционално е свързана с горната челюст.

Под „избиване на зъби“ следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция.

Дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция.

Деянието е съставомерно и при избиване на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето.

Става въпрос за избиването на естествени, а не на изкуствени зъби.

Избиването на млечни зъби на деца, без които се затруднява дъвкателната способност или говора, също е средна телесна повреда. Това се отнася и за избиването на зъби в периода на тяхното подменяне, освен в случаите, когато млечният зъб е престанал да изпълнява функцията си поради появяване на израстващия зъб.

Избиването на изкуствени зъби не е телесна повреда, ако това не е довело до други съставомерни последици, като увреждане на челюстта или друга част, от която зависи говорът или дъвченето.

Несъставомерна последица е също избиването на разрушени, силно разклатени или неизлечимо болни зъби, които не са изпълнявали предназначението си за дъвчене или говорене.

Възстановяването на счупени или избити зъби чрез лечение и протезиране, макар и да премахва затрудненията, не се отразява на квалификацията на деянието.

5. Обезобразяване на лицето или на други части на тялото.

Докато при тежката телесна повреда говорим за сериозно обезобразяване само на лицето, тук говорим за обезобразяване на лицето или на други части на тялото.

Не всяко изменение в лицето или другите части на тялото представлява средна телесна повреда.

Обезобразяването представлява такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото и те обикновено загрозяват вида на човека. Значителни изменения във вида на човека са дълбоките порезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка.

Не всяко загрозяване обаче представлява обезобразяване по смисъла на закона. Обезобразяването е такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др.

Обезобразяването може да се причини и на човек с предишни физически дефекти, ако от увреждането са последвали значителни изменения в сравнение с предишния му вид. Освен това следва да се има предвид, че обезобразяването не се обуславя единствено от характера и степента на увреждането. То е в определена зависимост както от възрастта, така и от предишния физически вид на увредения. Неговата лична преценка и субективните му преживявания обаче са без значение за съставомерността на деянието.

6. Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно състояние. Такива са плевралните сраствания, стесненията на хранопровода, затрудненията в дишането, хроничните изменения на кожата и др.

Разстройството на здравето трябва да бъде от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на увредения.

Разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема. Реална е опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване здравето на увредения.

Сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време. Леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона. За да докажете, че сте изпаднал в безсъзнание, трябва да имате много добри свидетелски показания, от които да е видно, че сте били като мъртъв, макар и за кратко, защото зашеметяването не е достатъчно за наличието на средна телесна повреда.

7. Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Нараняванията, които са проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина, са тези, при които е създадена връзка между външната среда и кухината. В тези случаи нараняването е винаги средна телесна повреда, тъй като в посочените места се намират най-важните за живота органи и създаденият контакт представлява реална опасност от внасяне на зараза.

Не е налице проникване по смисъла на закона в случаите, когато от нараняването на органи в черепната, гръдната или коремната кухина е последвал кръвоизлив на мозъка, нараняване на мозъчното вещество, увреждане на белия дроб, скъсване на черва, увреждане на бъбрек и др., без да е разкъсана обвивката на тези кухини и без да е създаден контакт с външната среда. В тези случаи трябва да се изследва и прецени дали не е създадено разстройство на здравето, временно опасно за живота и на това основание, нанесената повреда да се квалифицира като средна.

За съставомерността на деянието не е необходимо проникващото нараняване да е увредило някои от органите в тези кухини. Достатъчна е само наличността на контакт между кухината и външната среда.

 

Тежки телесни повреди при ПТП

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

1. Първото увреждане, което се квалифицира като тежка телесна повреда, е продължителното разстройство на съзнанието.

Съзнанието на личността е разстроено, когато в психическата дейност на увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално непригодна личност поради нарушаване на интелектуалните или волевите му възможности. Разстроеното съзнание има за непосредствена последица настъпването на дълбоки изменения в усетите, представите, мисленето, вниманието, волята и другите форми на психична дейност.

Разстройството на съзнанието представлява тежка телесна повреда, когато е продължително. Разстройството на съзнанието е продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо то да е постоянно. Продължителността на психическото разстройство може да обхване неопределено дълъг период от време и да се превърне в постоянно, но последното не представлява нормативно изискване за съставомерността на деянието. За наличността на този състав не е необходимо разстройството на съзнанието да е за цял живот. Достатъчно е това състояние да е продължило за част от живота на увредения, но да не е кратковременно.

Разстройството на съзнанието може да възникне веднага или след известен период от извършване на посегателството. Необходимо е обаче във всички случаи да е налице причинна връзка между телесното увреждане и настъпилия резултат

2. Постоянна слепота с едното или с двете очи.

Съобразно изричното изискване на закона, за да е налице тежка телесна повреда, достатъчно е да настъпи слепота само на едното око.

Слепота е налице, когато зрителната способност на едното или двете очи е намалена до такава степен, че увреденият престава да възприема и разпознава заобикалящата го среда. Не е необходимо слепотата да е абсолютна – тоест не е задължително да е на 100%. Достатъчно е тя да е намалена до такава степен, при която увреденият няма възможност да възприема и да разпознава предметите от близко разстояние. Такова е увреждането например, когато остротата на зрението е намалена до такава степен, че крупни предмети се възприемат от най-близко разстояние като силует и практически не дават представа на увредения за околните предмети и явления.

Необходим признак на този състав е слепотата на едното или двете очи да е постоянна. Това изискване е налице, когато загубата на зрителната функция е от такъв характер, че тя не може да се възстановява.

3. Постоянната глухота.

За да е налице тежка телесна повреда, трябва да е налице постоянна глухота и на двете уши, защото все пак знаете че ако си запушите едното ухо, ще чувате с другото. Налице е тежка телесна повреда ,когато е изгубена слуховата функция на двете уши. Законът защитава цялостната слухова функция, а не само тази на едното ухо. Загубата на слуха на едното ухо не е равностойна като увреждане със загубата на едното око. Лишеният от слух на едното ухо е значително по-малко затруднен в сравнение с лишения от зрението на едното око.

За състава на това престъпление не се изисква цялостната загуба на слуховата функция. Необходимо е увреденият да не може да възприема от съвсем близко разстояние обикновени по сила звукови сигнали или говор. Минималното запазване на слуховата способност, която практически не ползва увредения, е глухота по смисъла на закона.

Законът изисква глухотата да е постоянна. Това изискване е налице, когато повредата на слуховата функция е от такова естество, че не съществува перспектива за нейното възстановяване или подобряване.

Фактът, че можеш да чуваш със слухов апарат или да виждаш с очила, не означава че телесната повреда не е тежка. Тоест медицинската намеса и помощ от чуждите тела не променя квалификацията на това престъпление.

4. Загуба на речта.

Под загуба на речта по смисъла на закона следва да се разбира лишаването на увредения от възможността да изразява мислите си чрез членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с други лица, т.е. да говори.Такава загуба не е налице, когато са възникнали само затруднения на говора, изразяващи се в трудно произнасяне на думи, бавно изразяване на мислите, чувствително намаление силата на звука или когато са настъпили други някакво затруднения. Необходимо е увреденият да е изпаднал в такова състояние, при което той е неспособен да говори, а не само да е затруднен при словесния контакт с хора.

Загубата на речта е налице, когато увреденият е принуден да изразява своите мисли чрез други способи за общуване извън членоразделната реч, като например мимики, жестове и други подобни. Примерно едно заекване не би било тежка телесна повреда.

Загубата на речта трябва да е постоянна.

5. Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивни органи.

Законът има предвид обезобразяването на лицето, което е довело до причиняване завинаги разстройство на речта или на друг сетивен орган.

Обезобразяването представлява такова съществено изменение на човешкия образ, което обикновено го загрозява и това създава неприятно отражение при възприемането му от други лица, а също така предизвиква неприятни психически преживявания от самия увреден. Законът има предвид обезобразяването само на главата, където се намират сетивните органи, а не и на други части на човешкото тяло, чрез които се осъществява осезание.

Разстройството на речта се изразява в такива повреди, които засягат функцията на говора, без да е необходимо да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява своите мисли чрез членоразделна реч.

Разстройството на сетивен орган представлява не цялостно, а частично увреждане на неговата функция, в резултат на което се създава непълноценност в зрението, слуха, обонянието или вкуса.

Можем да имаме обезобразяване, което да засяга зрението, някое от очите или двете, слуха, обонянието (носа) или вкуса. За да е налице тежка телесна повреда по този състав, е необходимо едновременната наличност на обезобразяване и последвалото от него разстройство на речта или на сетивен орган.

Разстройството на речта или на сетивен орган, последвало от обезобразяването, трябва да бъде завинаги. От това следва, че и обезобразяването на лицето трябва да бъде завинаги, защото то е предпоставка и обуславя разстройството на речта или сетивния орган.

Разстройството на речта или на сетивен орган, както и обезобразяването са причинени завинаги, когато тяхната продължителност е за цял живот на увреденото лице.

6.Загуба или осакатяване на крак или ръка.

Цялостната загуба на крак или ръка представлява тежка телесна повреда. Такава повреда е налице и тогава, когато не е последвала загуба изцяло, но в резултат на увреждането крайниците напълно са загубили основните си функции, а именно: ръката – хватателната способност, а кракът – ходенето. С оглед на това следва да се приеме, че загубата на ръка от китката надолу, както и загубата на всички пръсти на едната ръка представлява тежка телесна повреда. Ръката загубва хватателната си функция и при пълна загуба на четири или на два пръста, ако в последния случай са отнети палецът и показалецът. Загубата на последните два пръста от ръката довежда само до затруднение на хватателната функция и не съставлява тежка телесна повреда.

Увреждането на крак не може да се приравни на загуба на ръка. Загубата на ходилото или на петата обаче е увреждане, което се равнява на загубата на цял крак, защото в този случай се засяга съществено основната му функция.

Осакатяването на ръка или крак представлява такова увреждане, при което, макар тези крайници да не са напълно отнети от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената й част. То може да е последвало в резултат на увреждане центрове и нервни пътища или мускули, което да е довело до неподвижност на крайника.

Осакатяването като алтернатива на загубата на крак или ръка представлява еднаква степен на тежко телесно увреждане, макар и в определени случаи крайникът да е запазил по-голямата си част, но е загубил способността да изпълнява основната си функция.

Възможността да се постигнат някои подобрения в отнетите функции на крайника чрез поставяне на протези е без значение за съставомерността на деянието.

Загубата или осакатяването на ръка или крак представлява по своето естество невъзвратима последица от увреждането и затова законът не изисква условия за продължителност, защото това увреждане е завинаги.

7.Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Такова увреждане е епилепсията.

Общото разстройство на здравето е такова тежко заболяване, което обхваща болестни процеси и състояние с голяма продължителност. Не е нужно то да засяга всички части на тялото и всички дейности на организма. Общото разстройство на здравето може да последва от увреждането само на някой орган или система на организма.

Законът изисква разстройството да е постоянно и същевременно опасно за живота. Това означава, че се касае до такова увреждане, което не може да се възстанови и което представлява реална опасност за живота.

За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на опасност за живота на увредения да е налице всеки момент. Това изискване се отнася само до общото разстройство на здравето. Необходимо е обаче тази опасност да е налична и реална.

8. Детеродна неспособност

Това е увреждане, в резултат на което човекът не може да има деца. За мъжът – увреждане на пениса например. За жената увреждане на яйчниците, което не може да доведе до отделяне на яйцеклетки или липса на матка, което не позволява износването. Прекъсването на маточните тръби е тежка телесна повреда. По този начин жената не може да забременее по естествен път и да износи детето си.

9. Отстраняване на слезката

Най-зле платеното обезщетение за тежка телесна повреда е за отстраняването на слезката. Приема се, че другите органи поемат нейните функции.

Какво се случва обаче, когато човек живее без далак? Пада му имунната система, лесно се изморява, поради което не може да осъществява тежък физически труд. По тази причина при загубата на слезка е добре да се претендира загуба на трудоспособност за тежък физически труд. Ако пострадалият при ПТП обаче е адвокат, липсата на слезка не му пречи да осъществява своята професия. Не е така обаче ако пострадалият е работил като докер или строителен работник. Невъзможността за осъществяването на тежък физически труд прави управжяването им невъзможно.

Аз съветвам при липсата на слезка да се иска изготвянето на експертиза и от имунолог.  Имунолози се намират доста трудно, а още по-малко са тези, които са съгласни да бъдат вещи лица. Така експертиза обаче би била от голямо значение, защото ако нямаш далак имунната ти система работи по съвсем друг начин. Всяко едно заболяване се отразява доста по-тежко, а организмът преборва инфекциите доста по-трудно.

Надявам се да четете този пост от любопитство, а не защото Вие или Ваш близък сте пострадали при ПТП. Желая Ви здраве!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

телесни повреди

 

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.