СТАНОВИЩЕ във връзкас Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИДЗДвП)

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

…….

Ето и моето становище по подготвените изменения в ЗДвП. Включила съм и нови предложения, но министър Рашков изрично предупреди да се ограничим само до предложенията.

Като адвокат, който от 2007г. работи само по дела за ПТП и всеки ден се сблъсква с проблемите и последиците от нарушаване на ЗДвП, ще си позволя да изразя това становище по повод някои от подготвените промени:

  1. На 100% подкрепям намаляне на скоростта за движение по магистрали за водачите от кат.В.

140км./ч. е скорост, която е разрешена само в България и в Полша.

Всички сме напълно наясно, че водачите си позволяват да карат с поне 9км./ч. над тази скорост, което автоматично я прави 149км./ч.

България е страната с най-лошите шофьори, най-стария автопарк и най-лошите магистрали, а най-висока допустима скорост за движение. Докато тези параметри не се подобрят дори и предлаганата скорост от 130км./ч. е безумно висока.

Българският шофьор доказа по безспорен начин, че е абсолютно недисциплиниран и на него не може да се разчита. Затова призивите скоростта да си останела такава, а водачите, които не се чувствали сигурни, да не я спазват и да карат по-бавно, е абсурден и неаргументиран. Българинът няма самосъзнание, а чувството му да самосъхранение е дълбоко изкоренено. Това се доказва от статистиката, че България е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това се дължи на факта, че българските шофьори като цяло са крайно недисциплинирани, нетолерантни, необразовани, невъзпитани и още много други прилагателни, които характеризират безобразното им поведение на пътя, което в национален план се приема като нещо нормално. За съжаление иначе примерните в другите страни водачи, в момента, в който стъпят на българска територия, мигновено променят своя стил на шофиране.

Поради тази причина считам приемането на тази мярка за задължително.

  1. Като задължителна приемам и забраната, която се въвежда с т.5 от чл.113, ал.1 и която забранява на пешеходците да използват мобилно или друго устройство, отклоняващо тяхното внимание, докато пресичат.

Отново ще обърна внимание на това, че у българинът тотално липсва чувството за самосъхранение и поведението на 99% от пешеходците у нас го доказва.

Въведените и досега забрани и задължения обаче също бяха достатъчно ясни. Проблемът е, че същите не се спазват. Не защото няма предвидена санкция, а защото липсва какъвто и да било контрол за това.

Добавянето на нови забрани и санкции, без да се помисли за това как ще се осигури тяхното прилагане, е напълно безсмислено.

В тази връзка считам, че трябва да се задели нужният ресурс поне в големите градове за служители, които да патрулират, да следят и да санкционират специално за това. Ежедневно, постоянно и безкомпромисно, докато не се промени самосъзнанието на българския пешеходец.

  1. В синхрон с посоченото в т.2 от становището ми няма как да не обърна внимание и на огромната разлика в поведението на водачите у нас спрямо пешеходците, пресичащи дори на пешеходна пътека и поведението, което се следва в почти всяка друга страна. Пословично е и не е тайна за никого, че още щом видят пешеходец, водачите в други страни предприеме спиране, докато не се убедят дали няма да предприемат пресичане. В България обаче нещата не само че не стоят така, но и ЗДвП толерира това поведение, задължавайки водачите да осигурят предимство само и единствено на пешеходците, които вече са предприели пресичане.

Чл.119, ал.1 от ЗДвП предвижда, че „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по неяпешеходци, като намали скоростта или спре.“

Ако се замислите и сами ще разберете колко безумна е тази разпоредба.

Пешеходците преди да предприемат пресичане – т.е. преди да стъпят на пешеходната пътека, трябва да се съобразят с приближаващите се ППС. Т.е. когато приближава ППС, пешеходецът не може да стъпи на пътя. Ако не е стъпил обаче, водачите не са длъжни да му осигурят предимство. Тогава могат ли изобщо някога да пресекат, спазвайки законовите разпоредби? Не.

За да принудят водачите да им осигурят предимство и да могат да пресекат, пешеходците трябва да стъпят на пътното платно, да станат опасност, да рискуват живота си, да нарушат чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото само тогава съгласно чл.119, ал.1 водачите са длъжни да им осигурят предимство.

  • Възможни промени за преодоляване на този проблем:
  • Сегашният текст на чл.119, ал.1 от ЗДвП „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ да бъде променен в следния смисъл – „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне ИЗЧАКВАЩИТЕ непосредствено до или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ – в този случай отговорността се прехвърля върху водачите на МПС
  • Да се измени разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДвП, като вместо „могат“ бъде записано „са длъжни“ и разпоредбата ще придобие следния вид – „Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни да сигнализират за намерението си да пресекат чрез подаване на сигнал с ръка – лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.“ – така отговорността се прехвърля върху пешеходците и се цели засилване на тяхното внимание преди навлизането им на пътното платно.

– В случай, че се приеме решение за изменение на чл.32, ал.1 то тогава в същия смисъл трябва да се измени и чл.119, ал.1 така щото водачите да са длъжни да осигуряват предимство на всички пешеходци, които сигнализират с ръка, желанието си да пресекат.

Такива драстични изменение трябва да бъдат съпътствани от дълга и агресивна разяснителна кампания, но мисля, че е задължително да се работи върху промяна манталитета на целия народ. Непрекъснато повтарям, че предимството не е по-ценно от живота, но не така мисли българският пешеходец, който всеки ден наблюдаваме по улиците и който все по-често става жертва на ПТП и то на пешеходна пътека.

  1. В § 28 от ЗИДЗДвП предлагате в чл.175а да бъде въведена ал.4, съгласно която предвидените в ал.1-3 наказания да се налагат и на водачите на МПС, които т.2 „управляват МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози, освен ако деянието не съставлява престъпление.“

Искам да насоча Вашето внимание върху разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, съгласно която „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“

Т.е. всяко управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е криминализирано и съставлява престъпление по смисъла на НК. Това прави новата разпоредба абсолютно неприложима.

  1. Ще си позволя да предложа още няколко изменения, които да обсъдите и в случай, че приемете за разумни, да подложите на разглеждане, обсъждане, гласуване и евентуално приемане от парламента:

5.1. Нулева толерантност за управление на МПС след употребата на алкохол за водачите на превозни средства за обществен превоз. Това предложение мисля, че не се нуждае от аргументиране.

5.2. Намаляне на разрешената концентрация на алкохол в кръвта на 0,3 или 0,25 промила за останалите водачи. Така те няма да бъдат подвеждани, че на една бира или на едно малко не е проблем да шофират. Все пак не следва да е 0, а умишлено предлагам да е 0,3 или 0,25 промила, защото практиката познава, че съществуват редица медикаменти, както и цигарите, които могат да повлияят на резултата от дрегера. Във връзка с лекарствата обаче ще направя отделно предложение и ще обсъдя този проблем в т.6 от становището си.

5.3. Считам за абсолютно наложително да се въведе забрана за управляването на ППС с животинска тяга, велосипеди и тротинетки след употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Не по-малко опасни за себе си, както и за околните, са водачите на такива ППС, които под въздействието на алкохол криволичат по пътното платно или оставят животното само да ги заведе до дома им, защото знае пътя. Голяма част от водачите, които благодарение на ефективната работа на органите на МВР по черноморието вече не могат да шофират или поне им беше ограничена драстично възможността да управляват МПС след употребата на алкохол, замениха леките автомобили с тротинетки. Все пак не трябва да се загърбва факта, че управлението им е опасно не само за самия водач, който поставя собствения си живот в опасност. При едно евентуално ПТП се почерня живота и водачът, който ги е блъснал. На първо място често тези водачи биват осъдени, защото се установява, че са имали възможност да възприемат неадекватното движение на съответното ППС своевременно и да предприемат действия за предотвратяване на ПТП и на следващо място, защото дори и да бъдат оправдани, един процес оказва своето негативно влияние и върху обвиняемите, съответно подсъдимите и целите им семейства.

Чисто формално чл.5, ал.3, т.1 забранява на водачите на пътно превозно средство, което включва каруците, велосипедите и тротинетките, да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В действителност обаче не е регламентиран нито контрола, нито установяването, нито санкционирането на такива водачи, защото:

– чл.102, ал.1, т.1 забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство

– чл.165, ал.2, т.3 предвижда, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози;

– чл.171, т.2а предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози ….

– санкциите по чл.174 и по-конкретно глобата, защото лишаването от права е неприложимо в този случай, също е предвидена само и единствено за водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина

– чл.189а и чл.189б говорят за ППС, но от внимателния прочит на тези разпоредби става ясно, че по-скоро се касае за непознаване на терминологията, използвана от ЗДвП и по-конкретно разликата между ППС и МПС.

– чл.1, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози също предвижда, че с тази наредба се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи и самоходни машини.

Сами разбирате, че голата забрана на чл.5, ал.3, т.1 е абсолютно безполезна, в случай че не се предвиждат нито механизми за контрол, нито санкции за това.

5.4. Считам за абсолютно задължително за велосипедистите да се въведе същото възрастово ограничение като за водачите на индивидуално електрическо превозно средство от чл. 80а, ал.3 от ЗДвП.

Считам за безполезно да се аргументирам колко е опасно движението на деца-велосипедисти по изключително натоварените градски и главните пътища на селските артерии. Родителите не се грижат сами за безопасността на децата и след това обвиняват водачите. Държавата обаче трябва да се погрижи за тези изключително уязвими участници в движението.

5.5. Мисля, че е назряло и времето да се забрани движението на превозни средства с животинска тяга в големите градове и основните междуградски артерии.

5.6. Всеизвестен е фактът, че мотористите карат със сгънати рег.№ и така избягват санкциониране при управление с превишена скорост и извършването на други нарушения, заснети с камери. Поради това считам, че следва да бъде въведена изрична забрана за това, скрепена със съответната санкция, като при проверка и констатиране на това нарушение моторът да се спира от движение за срок от 6 месеца.

Все пак именно неразумното шофиране и превишените скорости са причина за тежките ПТП с мотористи. След като те нямат волята да опазват живота си, то заради техните близки и техните семейства, държавата трябва да засили контрола и мерките в тази посока.

  1. В тази точка искам да насоча Вашето внимание за пореден път към един огромен проблем за пътната безопасност в страната ни – Завишаване на критериите относно изискванията за здравословното състояние на водачите, изразяващо се в две мерки:

–    Въвеждане на по-голям контрол и ограничения за водачите, страдащи от тежки заболявания

–    Въвеждане на по-голям контрол за водачите след навършването на пенсионна възраст или пенсионирането им по болест

  • С напредването на възрастта водачите стават все по-опасни зад волана на все по-мощните и бързи коли, а в някои случаи пък счупени и граничещи на ръба с липсата на техническа изправност от изключително стария автопарк в страната ни. Поради това считам, че за пореден път трябва да се обсъди засилването на контрола върху водачите след навършването на определена възраст. Затова предлагам след като се пенсионират, независимо дали по болест или поради достигането на определената възраст, водачите да преминават ежегодни медицински прегледи за годност да управляват МПС за съответната категория.
  • С второто си предложение ще насоча вниманието Ви към проблем, който изобщо не мисля, че е разискван до този момент, но който е наболял и води до тежки ПТП с настъпването на смърт и/или сериозни телесни повреди на участниците в тях лица.

България е пълна с лица, страдащи от различни заболявания, голяма част от които са освитеделствувани от ТЕЛК, но при издаването или подновяването на своето свидетелство за правоуправление представят медицинско свидетелество с отбеляване в него „клинично здрав“, вместо личните лекари да изпратят тези лица на ТОЕЛК. Голяма част от заболяванията обаче са изключително опасни. По мой сигнал вече е образувано и се води такова дело в Русе – срещу водача за използването и срещу личния лекар за издаването на документ с невярно съдаржание. Тези дни установих същия проблем и с лице от Добрич, причинило ПТП в гр.Балчик, за което предстои да подам сигнал до РП-Добрич. Такъв е случаят, при който бяха тежко увредени служители на МВР от гр.Ябланица. Болен водач изгубва съзнание, предизвиква ПТП, умира, полицаите са тежко пострадали, водачът на патрулката едва е спасен и живее втори живот, но близките на починалия в момента се опитват да прехвърлят част от вината върху полицейския служител, за да търсят след това обезщетение от ЗК.

Затова предлагам да се помисли в някаква такава насока, а и все пак предстои да бъдат въведени електронните здравни картони – в Експертните решения на ТЕЛК да се вписва изрично пречат ли заболяванията на управлението на МПС. След което Експертните решения на ТЕЛК да се изпращат служебно в КАТ, да се отразява в картона на съответния водач, а при забрана да се управлява МПС свидетелствата да се отнемат до промяна в здравословното състояние на водачите. Това ще ограничи и желаещите да се снабдяват с фалшиви ЕР на ТЕЛК за други цели. А лицата да биват принудително изпращани на ТОЕЛК.

  • Медицински свидетелства на здравноосигурените лица да могат да се издават само от личния лекар или от специално предвидени за целта кабинети, а в случай, че бъде запазена фигурата на личните лекари, същите да бъдат задължени да сигнализират органите на КАТ, когато диагностицират техен пациент със заболяване, предвидено в Приложение №1 и Приложение №2 от НАРЕДБА №3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различните категории.

…….

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.