1. Максималният срок, в който застрахователната компания трябва да се произнесе по претенцията на пострадалите при ПТП, е 3 месеца.
В този срок застрахователната компания може да направи 3 неща:
– застрахователната компания може да определи обезщетение и да го изплати
Още със завеждане на претенцията си пострадалите са длъжни да посочат банкова сметка. Поради това застрахователната компания може да изплати определеното от нея обезщетение и без съгласието на пострадалия. Пострадалият при ПТП получава определеното от застрахователната компания обезщетение, а в случай че не е съгласен, може да води гражданско дело за горницата. По този начин застрахователната компания се освобождава от отговорност за лихвите и разноските върху вече изплатената сума.
Важно е да знаете, че дори и да предложи някакво обезщетение, едва ли Застрахователната компания ще го направи в писмен вид. Това кара хората да се съмняват, че има някаква схема между адвоката и застрахователната компания, но това съвсем не е така. Застрахователната компания няма да ви изпрати писмо, в което да е посочила сумата, която предлага да ви бъде изплатена като обезщетение. Представител на застрахователната компания се обажда на адвоката ви, вика го на преговори или му предлага дадена сума по телефона.
Защо застрахователните компании не изпращат писмени уведомления за определените обезщетения на пострадалите при ПТП или на техните адвокати? – По две причини:
– първата е, защото Кодексът на застраховането казва, че застрахователната компания, ако не откаже, е длъжна да определи и изплати обезщетението – т.е. след като е определила, тя е длъжна и да го изплати. Съответно, ако определят обезщетение или го посочат черно на бяло в едно уведомление, застрахователните компании ще бъдат длъжни и да го изплатят. В противен случай могат да бъдат санкционирани от Комисията за финансов надзор, която следи за спазване на Кодекса на застраховането от застрахователните компании.
– втората причина, заради която застрахователните компании не изпращат предложението си черно на бяло, е фактът, че ако от застрахователната компания ви предложат примерно 100 000лв. и вие откажете, но представите тяхното писмо по гражданското дело, което заведете в съда, съдът малко или много ще го има предвид, когато определя размера на обезщетението, което да ви присъди. Дори и да иска да ви присъди 70 000лв., ще му е малко неудобно да го направи, при условие че самата застрахователна компания ви е предложила 100 000лв. Не че няма да посмее – няма законова пречка за това. В хода на процеса могат да излязат 1001 неща. Но ако всичко е гладко и нямаме някакви спънки или някакви неща, които за застрахователната компания не са били известни преди това, съответно съдът няма да се чувства удобно да ви присъди по-малко, отколкото застрахователят ви е предложил.
В практиката се срещат случаи, при които застрахователната компания е предложила устно определена сума, пострадалият не се е съгласил и след това съдът е присъдил значително по-малък размер на обезщетението. Застрахователните компании си събират такива случаи и не пропускат възможността да се похвалят и да плашат адвокатите с тази възможност.
Освен това, предлагайки ви сума и съответно изплащайки ви я, застрахователната компания всъщност признава своята отговорност. А повечето застрахователни компании, в случай че не постигнат извънсъдебно споразумение с пострадалите, оспорват в съда всичко – и вината на водача, и тяхната отговорност, че дори и наличието на застрахователна полица или нейната валидност. В практиката си съм срещала какви ли не оспорвания.
Така че не се притеснявайте, ако застрахователят не ви изпрати писмо и ви извика или информира устно за размера на предлаганото обезщетение. Не търсете тайни сговори, конспирации или някакви игри под масата.
– застрахователната компания може мотивирано да откаже, когато счита че не носи отговорност или
– застрахователната компания може мотивирано да откаже, когато основанието на претенцията или размерът на вредите не са били напълно установени
Застрахователната компания отказва винаги, когато и докато не бъде установена вината на застрахования при нея водач, а от там и нейната отговорност, като застраховател на виновния водач.
Застрахователната компания ще отказва, докато не й бъдат представени достатъчно доказателства за настъпването на пътнотранспортното произшествие, вредите които са претърпени и най-вече вината на застрахования при нея водач.
В 99% от случаите застрахователните компании в този 3-месечен срок отказват да изплатят обезщетение, тъй като изчакват приключването поне на досъдебното производство и представянето от страна на пострадалите поне на автотехническа експертиза, обвинителен акт или постановление за прекратяване на наказателното делото, ако това е възможно или е предвидено в закона.
Когато отказва мотивирано, застрахователната компания го прави със следния мотив – счита, че не носи отговорност, защото вина има пострадалия, а не застрахования при нея водач или защото не са представени достатъчно доказателства, установяващи вината и/или претърпените от пострадалия вреди.
Второто се прави с уговорката, че когато представите доказателства, щетата ще се възобнови и съответно ще започнат да текат нови срокове, в които застрахователната компания да се произнесе.
Това е свързано и с втория срок, който задължава застрахователната компания да определи обезщетение и да го изплати или да откаже в 15-дневен срок от представяне на всички документи по преписката.
Т.е. пускате си претенцията. Ако всички документи са ви изрядни, застрахователната компания е длъжна да се произнесе в 15-дневен срок. Ако не сте представили всичко необходимо, застрахователната компания ще ви изиска още документи, но в случай че не ги представите в 3-месечния срок, тя е длъжна да се произнесе и в повечето случаи като отказва изплащането на обезщетение.
2. Вторият срок, който е регламентиран за застрахователните компании, е този от 15 дни, в който те са длъжни да определят обезщетение и да го изплатят или да откажат. Този 15-дневен срок започва да тече от деня, в който пострадалият при ПТП е представил всички доказателства.
Държа да обърна внимание на факта, че съгласно ал.3, т.1 от чл.496 на Кодекса за застраховането, застрахователят НЕ може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато за удостоверяване на ПТП е бил представен някой от следните документи и т.1 е – констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Т.е. ако вие сте представили информация за ПТП, банкова сметка на ваше име и констативен протокол за ПТП, застрахователната компания е длъжна в 15-дневен срок да определи и да изплати или съответно да откаже изплащането на обезщетение.
В чл.496, ал.4 от КЗ е записано, че „Когато документите по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на увредените лица да представят доказателства.“
Застрахователят може да иска представянето на допълнително документи или доказателства от компетентните органи, но не и от вас. Ако вие разполагате с тях, можете да ги представите, но не сте длъжни. Пропускайки този факт, повечето застрахователни компании изискват документи от пострадалите, а не от КАТ, прокуратура и т.н. и след като не им бъдат представени, преди изтичането на 3-месечния срок, се произнасят, като отказват изплащането на обезщетение. Основанието на което отказват, е фактът, че не е установено по безспорен начин кой носи вина за ПТП. Вие представяте констативен протокол, но този констативен протокол няма никаква стойност, освен по отношение на това, че е станало ПТП, кога е станало, кои са участниците, леките автомобили и Застрахователните компании. Каквото и да е вписано по отношение на вината в този протокол, то няма никаква стойност, защото предстои разследване.
–––––
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
