fbpx

Молба до НС за законодателни промени, свързани с ПТП и правата на пострадалите

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

Подадох молба до Председателя на НС, с която помолих да се предприемат нужните законодателни инициативи във връзка със следните пет предложения (за по-подробно виж документ №1):

  1. Въвеждане ограничение на скоростта за преминаване през пешеходна пътека в населено място от 30 км./ч.
  2. Поставяне на пътен знак А18 преди всяка пешеходна пътека, включително и тези в населените места.
  3. Предлагам да бъде въведена задължителна пробационна мярка на осъдените „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията с пострадали от ПТП – реанимация, неврохирургия, ортопедия и др.За тази длъжност не се изисква никакво специално образование и квалификация.
  4. Да се допусне участието на частните обвинители и техните повереници и в производството по глава тридесет и трета от НПК – Възобновяване на наказателните дела
  5. Да се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания.

Предложенията, които направих са толкова незначителни за управляващите, че не последва никакъв отговор.

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

 

МОЛБА ДО НС ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С ПТП И ПРАВАТА НА ПОСТРАДАЛИТЕ

Обърнах се към Председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание г-н Кирилов във връзка с няколко предложения за законодателни промени и помолих за съдействие:

  1. Твърде често в България се случват пътнотранспортни произшествия на пешеходни пътеки. Съзнанието на шофьорите на моторни превозни средства е под всякаква критика, а инстинктът за самосъхранение у пешеходците очевидно липсва. Българското законодателство, както и ТР№2/2016г. са абсурдни в това отношение. Мисля, че с оглед опазване на човешкия живот е наложително да се въведе ограничение на скоростта за преминаване през пешеходна пътека в населено място от 30 км./ч. По този начин при евентуално възникнала опасност водачите ще могат да предотвратят по-лесно ПТП, тъй като ще имат повече време за реакция и значително по-малка опасна зона за спиране.

Разпоредбата на чл.119, ал.1 на ЗДвП задължава водачите да пропуснат пешеходците, стъпили напешеходна пътека, като намалят скоростта си или спрат. В големите градове, на натоварените пътни артерии, да си пешеходец и да стъпиш на пътното платно с цел да бъдеш забелязан от водачите и да бъдеш пропуснат е равносилно на самоубийство. От друга страна ППС се движат едно след друго и никой не спира, което превръща пресичането на определени места в цяло приключение. Движението с по-ниска скорост ще даде време и на пешеходците да се ориентират в пътната обстановка, и на водачите възможност да могат своевременно да реагират при възникнала опасност.

  1. Независимо дали щеше да подкрепи, направеното от мен предложение по т.1, предложих да внесе предложение за изменение на НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.117, ал.3 от същата с предупредителен пътен знак А18 се обозначават предварително само пешеходните пътеки извън границите на населените места. Считам, че би било разумно, поставянето на пътен знак А18 преди всяка пешеходна пътека, вклютелно и тези в населените места.

По този начин водачите ще бъдат информирани предварително, че наближават пешеходна пътека и своевременно биха повишили своето внимание и биха намалили скоростта си на движение.

  1. Не е тайна за никого, че условните присъди, налагани на водачите на МПС-та, които със своето безразсъдно шофиране осакатяват невинни хора или отнемат човешки животи, не са в състояние да спрат войната по пътищата. При наличието на съответните предпоставки, делата дори минават по реда на чл.78а от НК, а водачите биват освободени от наказателна отговорност с налагането на административни наказания.

Предложих да бъде въведена задължителна при този вид престъпления пробационна мярка „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията с пострадали от ПТП – реанимация, неврохирургия, ортопедия и др. За тази длъжност не се изисква никакво специално образование и квалификация.

Срещайки се с такива хората, извършителите на този род престъпления ще могат реално да видят и надявам се да осъзнаят мъката и трудностите, с които се борят всеки ден след инцидента пострадалите и техните близки.

  1. С предвидената в глава тридесет и трета от НПК процедура за възобновяване на наказателното производство съществено са нарушени правата на частните обвинители и регламентирания в чл.11 от НПК принцип на „Равенство на гражданите в наказателното производство“. Съгласно сега действащите разпоредби, частните обвинители, макар и да са взели участие в цялото наказателно производство пред всички съдебни инстанции, са лишени от възможността да участват в производството по възобновяване. Съгласно разпоредбата на чл.425 от НПК обаче съдът има право да отмени постановената присъда и да оправдае подсъдимия или да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. И всичко това без частният обвинител да има правото да вземе каквото и да било отношение. Защитавайки своята теза пред долните инстанции, същият е напълно лишен от защита на правата си пред тази последна и извънредна инстанция, в това, ако можем така да го наречем, допълнително производство. Частните обвинители са участвали в съдебното производство от началото до самия му край, но при възобновяването са лишени от всякакви права и за тях остава единствено възможността да бъдат безучастни слушатели на производството /и то ако изобщо научат за неговото съществуване/.

Считам, че е редно и справедливо, да се допусне участието и на частните обвинители и техните повереници и в производството по глава тридесет и трета от НПК.

  1. След приключване на наказателното производство срещу виновните за ПТП лица, пострадалите завеждат граждански искове за обезщетение на претърпените вреди срещу съответната Застраховетелнакомпания по застраховка „Гражданска отговорност на автобомилистите“, ГФ или НББАЗ. По този начин делата се проточват с години, като често пострадалите губят надежда за справедливата компенсация на претърпените от тях болки и страдания.

В тази връзка за пореден път предложих да бъде внесено за обсъждане предложение за изменение на глава ІХ от НПК – граждански ответник, като се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания, ГФ и НББАЗ. Едно такова изменение няма да затрудни наказателния процес с нищо, тъй като ще е свързано само с едно единствено допълнително действие – доказване наличието или липсата на застрахователно правоотношение. При предявен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД или срещу възложилия съответната работа на основание чл.49 от ЗЗД се събират абсолютно всички доказателства, необходими и по делата срещу ЗК, ГФ и НББАЗ. Пострадалите и техните повереници обаче не избират тази възможност, тъй като изваденият изпълнителен лист срещу подсъдимия не обвързва по никакъв начин ЗК, ГФ и НББАЗ и те отказват плащане. Това е и причината гражданските отделения да са затрупани с отделни искове, по които отново се изготвят същите експертизи, разпитват се същите свидетели и се повтаря целия огромен обем от работа, извършена по наказателното дело. Чл.300 от ГПК не ни спестява нищо при граждански дела, заведени преди приключване на наказателното дело, както и в 90% от делата, при които ЗК правят възражение за съпричиняване, което подлежи отново на доказване или отричане, дори и при наличието на влязла в сила присъда. По тези дела отново се изготвят АТЕ, СМЕ и се разпитват вече разпитвани в хода на наказателния процес свидетели.

Не виждам причина да има предвидена възможност възложилият съответната работа /в повечето случаи това е работодателят на подсъдимия/ да бъде конституиран като страна в наказателния процес, а едно такова конституиране да бъде проблем по отношение на ЗК, ГФ или НББАЗ. Колкото участието на единия ще се отрази върху хода на наказателното производство, толкова ще се отрази участието и на другия.

Едно такова изменение обаче ще отвори една нова врата и ще даде една нова възможност, от която съм убедена ще се възползват повечето пострадали.

 

Отговор не последва!!!

 

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.