Молба с вх.№ 6437 от 30.07.2018г.
Предложения и отговори от омбудсмана на РБългария
На 30.07.2018г. подадох молба, с която помолих омбудсмана на РБългария да отреагира във връзка със следните пет предложения (за по-подробно виж документ №1):
- Въвеждане ограничение на скоростта за преминаване през пешеходна пътека в населено място от 30 км./ч.
- Поставяне на пътен знак А18 преди всяка пешеходна пътека, включително и тези в населените места.
- Предлагам да бъде въведена задължителна пробационна мярка на осъдените „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията с пострадали от ПТП – реанимация, неврохирургия, ортопедия и др.За тази длъжност не се изисква никакво специално образование и квалификация.
- Да се допусне участието на частните обвинители и техните повереници и в производството по глава тридесет и трета от НПК – Възобновяване на наказателните дела
- Да се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания.
–––––––––––––––––––
1.Тук обръщам внимание на проблема с ПТП-та, възникнали на, около и непосредствено до пешеходни пътеки. Редовно ставаме свидетели на рисково преминаване, свирещи спирачки в последния момент, отнемане на предимство на пешеходец, докато се намира на средата на пешеходната пътека, фрази като „не го видях“, „откъде изскочи“, „хайде по-бързо“ и т.н. Нашите наблюдения са, повишеното внимание около пешеходни пътеки е индикирано най-често от наличието на т.нар. легнал полицай или бетонно съоръжение, върху което е начертана пешеходна пътека. Лошото в случая е, че в самосъзнанието на повечето българи се появяват няколко важни фактора, много преди реалната опасност на причиняване на смърт. „Да не си счупя колата“, „ да поддържам средна скорост, за да не вдигна разхода на гориво“, „да следя знаците за легнал полицай, за да не разбия амортисьорите“ са само част от доводите за намаляване на скоростта, преди осъзнаване на реалната опасност от блъснат човек. В това предложение се разглежда наложителното ограничение на скоростта от 30 км/ч по няколко причини. Повече безопасност на пътя, по-малко случаи на блъснати хора, намаляване на „сляпото петно“, благодарение на ниската скорост и дори ако щете предотвратяване на верижни катастрофи.
Пример: Предотвратяване на масовия модел на ПТП на пешеходна пътека.
Ако Вие сте в автомобил №1, съседът Ви е в автомобил №2 и колегата Ви е в автомобил №3 и предположим, че се движите в една и съща посока, по една и съща отсечка. Когато Вие, управлявайки автомобил №1 НЕ намалите скоростта при приближаването си към пешеходна пътека и по нея тръгне човек, това става автоматична предпоставка за верижна катастрофа. Набивайки рязко спирачки, за да не блъснете пешеходеца, Вие създавате опасност за автомобилите след Вас. Ако автомобил №2 също набие спирачки, то много често автомобил №3 предприема изпреварване и настъпва удар в лявата пътна лента между пешеходецът и автомобил №3. Има случаи, при които автомобил №2, блъска автомобил №1, като от своя страна автомобил №1 блъска пешеходецът.
Ако всеки един от нас изгради навик да намаля, да се оглежда, да бъде внимателен и „на щрек“, когато приближава към пешеходна пътека, случаите на ПТП драстично ще намалеят.
Именно за това предложих да се въведе ограничение на скоростта до 30 км/ч при преминаването през пешеходни пътеки. По този начин водачите ще изградят този навик и на следващ етап това ограничение може и да отпадне.
- Съгласно действащата разпоредба пешеходните пътеки извън границите на населените места се обозначават предварително с предупредителен пътен знак А18. Сигнализирането за наличието на пешеходна пътека се прави 2 пъти – когато приближаваме и на самата пешеходна пътека.
Помислете! Ще се съгласим, че потокът на пешеходци е по-малък в извън населените места, а скоростта е по-висока. Но еднакъв ли е рискът според Вас? Естествено, че не!
Моето предложение е да има знак А18, предупреждаващ приближаването на пешеходна пътека и в градска среда, за да се засили вниманието на водачите още докато пътуват към мястото, където пресичат нашите деца, близки, роднини и приятели.
- Това предложение от чисто хуманна гледна точка е с цел запознаване на реалните последици от ПТП. В тази точка предлагам на лица с осъдени за причиняването на ПТП със смъртен случай или телесни повреди да бъде налагана пробационна мярка „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията по ортопедия, неврохирургия, реанимация, интензивно отделение и т.н. на местните болници.
Според вас човек с условна присъда, който е на свобода при своите близки и приятели, би ли могъл изобщо да изпита реалната тежест на вината от причиненото престъпление?
Нима да излезеш „сух“ от цялата тази трагедия и почернени семейства предизвиква морални въпроси като „защо го направих“, „не можах ли да намаля“, „този човек дали ще се оправи“? Едва ли!
Реалната среща с потрошени или парализирани хора, такива в безпомощно състояние, които не могат сами да се обслужват дори за елементарните си физиологически нужди и полагането на грижа за тях обаче би променила драстично мирогледа на човек, допринесъл за състоянието на тези хора.
- Съгласно разпоредбата на чл.425 от НПК съдът има право да отмени постановената присъда и да оправдае подсъдимия или да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. И всичко това без частният обвинител да има правото да вземе каквото и да било отношение. Защитавайки своята теза пред долните инстанции, същият е напълно лишен от защита на правата си пред тази последна и извънредна инстанция, в това, ако можем така да го наречем, допълнително производство. Частните обвинители са участвали в съдебното производство от началото до самия му край, но при възобновяването са лишени от всякакви права и за тях остава единствено възможността да бъдат безучастни слушатели на производството /и то ако изобщо научат за неговото съществуване/.
- Да се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания – това би спестило изключително много време и средства, както на страните, така и на съдебната система.
Отговор на омбудсмана на РБългария (виж документ 2)
Според формалното начало на отговора за омбудсмана на РБългария са важни всяка жалба и сигнал на гражданите, тъй като те отразяват становищата и гледните им точки по наболели обществени проблеми. Омбудсманът наистина не може пряко да се намесва в дейността на законодателния орган, предвид че не разполагам с пряка законодателна инициатива, но от позицията си на обществен защитник може и ТРЯБВА да препоръчва на народните представители да се вслушат в гласа на гражданите и да обмислят внасянето на съответни законодателни промени. В този смисъл разполага с косвена законодателна инициатива.
Не знам дали заради горното или защото така е удобно, по т.1 от молбата ми няма никакъв отговор, нито коментар.
По т.2 омбудсманът ме насочва към портал за обществени консултации, с проект за изменение, който е написан, явно е предложен, все още не е гласуван, но с който се очаква повишаване безопасността на движение чрез технически мерки за подобряване на видимостта – поставянето на лампи.
Предлагам едно, а получавам насочване към съвсем друго некореспондиращо с моето предложение решение.
И се чудя – някой изобщо дали е чел???
По т.3 следват дълги цитати на закона, тълкувателни решения, примерни дела, дори цитат на брой 63 от Държавен вестник…….. Убедена съм, че омбудсманът дори не е запознат с моите предложения. Въпросът е кой е толкова неграмотен и адски мързелив, да не казвам дори тъп, че да сътвори това безумие от километричните цитати без никаква смислена връзка помежду им, скоростното избягване на категорична позиция по предложението и хаотично разхвърляни думи, може би с цел пълнеж или „измиване на ръце“ с един абсолютно неадекватен отговор…
Та този същият дори не си е направил труда да прочете повдигнатите от мен въпроси по т.4 и 5, защото явно процесуалното право е свръх неговите възможности дори да сътвори подобно на безумието по т.3.
Накрая на тази документална неуредица обаче омбудсманът ни призовава за надежда! Може би единственото позитивно „копи-пейст“ на студения лист хартия, безхарактерен като самия му контекст, написан без никакво желание за промяна, но доста добре оформен, така че ясно да се разбере, че „няма какво да направя“.
И всичко това завършва с дръзкото „В заключение Ви уверявам, че като омбудсман, в рамките на дадените ми законови правомощия, последователно и неотклонно, ще продължавам да отстоявам правата и интересите на гражданите.“
Изключително съм благодарна за позитивното заключение на празнината, която беше оформена на цели 2 страници преди това. Но ще повдигна един много важен за мен въпрос:
- Какъв е смисълът да „препоръчвате“ някой да чуе нещо, евентуално да го прочете, още по-малко вероятно да го разгледа и почти невъзможно да го подкрепи, ако се прикрива зад толкова некадърни служители и самият той осъзнава, че не само няма правомощията, но и желанието да действа в полза на обществения интерес?
С две думи мога да заключа, че омбудсманът на РБългария е нищо повече от виртуален арменски поп – приема оплаквания, но не намира решения.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ДО ОМБУДСМАНА ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С ПТП И ПРАВАТА НА ПОСТРАДАЛИТЕ
Обърнах се към Омбудсмана г-жа Манолова във връзка с няколко предложения за законодателни промени и помолих за съдействие:
- Твърде често в България се случват пътнотранспортни произшествия на пешеходни пътеки. Съзнанието на шофьорите на моторни превозни средства е под всякаква критика, а инстинктът за самосъхранение у пешеходците очевидно липсва. Българското законодателство, както и ТР№2/2016г. са абсурдни в това отношение. Мисля, че с оглед опазване на човешкия живот, е наложително да се въведе ограничение на скоростта за преминаване през пешеходна пътека в населено мяста от 30 км./ч. По този начин при евентуалновъзникнала опасност водачите ще могат да предотвратят по-лесно ПТП, тъй като ще имат повече време за реакция и значително по-малка опасна зона за спиране.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 на ЗДвП задължава водачите да пропуснат пешеходците, стъпили напешеходна пътека, като намалят скоростта си или спрат. В големите градове, на натоварените пътни артерии, да си пешеходец и да стъпиш на пътното платно с цел да бъдеш забелязан от водачите и да бъдеш пропуснат е равносилно на самоубийство. От друга страна ППС се движат едно след друго и никой не спира, което превръща пресичането на определени места в цяло приключение. Движението с по-ниска скорост ще даде време и на пешеходците да се ориентират в пътната обстановка, и на водачите възможност да могат своевременно да реагират при възникнала опасност.
- Независимо дали щеше да подкрепи, направеното от мен предложение по т.1,, предложих да бъде внесено предложение за изменение на НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.117, ал.3 от същата с предупредителен пътен знак А18 се обазначават предварително само пешеходните пътеки извън границите на населените места. Считам, че би било разумно, поставянето на пътен знак А18 преди всяка пешеходна пътека, вклютелно и тези в населените места.
По този начин водачите ще бъдат информирани предварително, че наближават пешеходна пътека и своевременно биха повишили своето внимание и биха намалили скоростта си на движение.
- Не е тайна за никого, че условните присъди, налагани на водачите на МПС-та, които със своето безразсъдно шофиране осакатяват невинни хора или отнемат човешки животи, не са в състояние да спрат войната по пътищата. При наличието на съответните предпоставки, делата дори минават по реда на чл.78а от НК, а водачите биват освободени от наказателна отговорност с налагането на административни наказания.
Предлагам да бъде въведена задължителна при този вид престъпления пробационна мярка „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията с пострадали от ПТП – реанимация, неврохирургия, ортопедия и др. За тази длъжност не се изисква никакво специално образование и квалификация.
Срещайки се с такива хората, извършителите на този род престъпления ще могат реално да видят и надявам се да осъзнаят мъката и трудностите, с които се борят всеки ден след инцидента пострадалите и техните близки.
- С предвидената в глава тридесет и трета от НПК процедура за възобновяване на наказателното производство съществено са нарушени правата на частните обвинители и регламентирания в чл.11 от НПК принцип на „Равенство на гражданите в наказателното производство“. Съгласно сега действащите разпоредби, частните обвинители, макар и да са взели участие в цялото наказателно производство пред всички съдебни инстанции, са лишени от възможността да участват в производството по възобновяване. Съгласно разпоредбата на чл.425 от НПК обаче съдът има право да отмени постановената присъда и да оправдае подсъдимия или да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. И всичко това без частният обвинител да има правото да вземе каквото и да било отношение. Защитавайки своята теза пред долните инстанции, същият е напълно лишен от защита на правата си пред тази последна и извънредна инстанция, в това, ако можем така да го наречем, допълнително производство. Частните обвинители са участвали в съдебното производство от началото до самия му край, но при възобновяването са лишени от всякакви права и за тях остава единствено възможността да бъдат безучастни слушатели на производството /и то ако изобщо научат за неговото съществуване/.
Считам, че е редно и справедливо, да се допусне участието и на частните обвинители и техните повереници и в производството по глава тридесет и трета от НПК.
- След приключване на наказателното производство срещу виновните за ПТП лица, пострадалите завеждат граждански искове за обезщетение на претърпените вреди срещу съответната Застраховетелнакомпания по застраховка „Гражданска отговорност на автобомилистите“, ГФ или НББАЗ. По този начин делата се проточват с години, като често пострадалите губят надежда за справедливата компенсация на претърпените от тях болки и страдания.
В тази връзка предложих да бъде внесено за обсъждане предложение за изменение на глава ІХ от НПК – граждански ответник, като се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания, ГФ и НББАЗ. Едно такова изменение няма да затрудни наказателния процес с нищо, тъй като ще е свързано само с едно единствено допълнително действие – доказване наличието или липсата на застрахователно правоотношение. При предявен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД или срещу възложилия съответната работа на основание чл.49 от ЗЗД се събират абсолютно всички доказателства, необходими и по делата срещу ЗК, ГФ и НББАЗ. Пострадалите и техните повереници обаче не избират тази възможност, тъй като изваденият изпълнителен лист срещу подсъдимия не обвързва по никакъв начин ЗК, ГФ и НББАЗ и те отказват плащане. Това е и причината гражданските отделения да са затрупани с отделни искове, по които отново се изготвят същите експертизи, разпитват се същите свидетели и се повтаря целия огромен обем от работа, извършена по наказателното дело. Чл.300 от ГПК не ни спестява нищо при граждански дела, заведени преди приключване на наказателното дело, както и в 90% от делата, при които ЗК правят възражение за съпричиняване, което подлежи отново на доказване или отричане, дори и при наличието на влязла в сила присъда. По тези дела отново се изготвят АТЕ, СМЕ и се разпитват вече разпитвани в хода на наказателния процес свидетели.
Не виждам причина да има предвидена възможност възложилият съответната работа /в повечето случаи това е работодателят на подсъдимия/ да бъде конституиран като страна в наказателния процес, а едно такова конституиране да бъде проблем по отношение на ЗК, ГФ или НББАЗ. Колкото участието на единия ще се отрази върху хода на наказателното производство, толкова ще се отрази участието и на другия.
Едно такова изменение обаче ще отвори една нова врата и ще даде една нова възможност, от която съм убедена ще се възползват повечето пострадали.
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№6437 от 02.10.2018г. Омбудсманът ме информира, че се е запознала внимателно с моята жалба, с която правя предложения за законодателни промени.
Омбудсманът ми благодари за доверието в институцията, която представлява и за активната ми гражданска позиция. С разбиране за изложените предложения и аргументирането им, отбелязва, че омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общински органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти. Омбудсманът посочва, че за нея са важни всяка жалба и сигнал на гражданите, тъй като те отразяват становищата и гледните им точки по наболели обществени проблеми. Омбудсманът обаче не може пряко да се намесва в дейността на законодателния орган, предвид, че не разполага с пряка законодателна иниациатива. От позицията си на обществен защитник може да препоръча на народните представители да се вслушват в гласа на гражданите и да обмислят внасяне на съответни законодателни промени. В този смисъл разполага с косвена законодателна иниациатива, но не и с право пряко да внася законопроекти и предложения, които депутатите да са задължени да гласуват и да приемат. Съгласно чл.87, ал.1 от КРБ право на законодателна инициатива имат само народните представители и Министерският съвет.
По отношение за предложените от мен промени в ЗДвП посочва, че на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи е публикуван за предварително обсъждане проект на ЗДвП. В същият се регламентира въвеждането на правила за движение в специално обособени зони. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от Проекта на ЗДвП предвижда, че в населените места може да се обособяват пешеходни зони с основно предназначение за движение на пешеходци, които са изолирани от движението на пътни превозни средства, като входовете и изходите на зоната се обозначават с пътни знаци. Ал.3 на същият член предвижда, че в пешеходните зони водачите на МПС се движат със скорост не по-висока от 20 км/ч. и пешеходците се ползват винаги с предимство пред останалите участници в движението.
Относно предложението ми за промяна в Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /Наредбата/ следва да отбележи, че в чл.117 от Наредбата след последните изменения от 2015г. е предвидено, че пътен знак Д-17 „пешеходна пътека“ се използва за сигнализиране на пешеходна пътека тип „зебра“. Пътният знак Д-17 задължително се повтаря от лявата страна на платното за движение, а при липса на видимост на знака – и над платното за движение.
За моя информираност посочва, че на 22.08.2018г. на Портала за обществени консултации е публикуван проект за изменение на Наредба №18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци. С Проекта се цели повишаване на видимостта при сигнализиране на пешеходните пътеки чрез завишаване изисквания към светлотехническите характеристики на светлоотразяващата повърхност на пътните знаци, използвани за тяхното сигнализиране. С приемането на проекта на Наредбата се очаквало повишаване безопасността на движението чрез предприети технически мерки за подобряване на видимостта при сигнализирането на пешеходни пътеки.
Омбудсманът посочва, че по своята същност пробацията представлява налагане на мерки, ограничаващи част от правата на осъдения, без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде изцяло изолиран от обществото. Пробационните мерки са ясно регламентирани в чл.42а, ал.2 от НК. Според чл.221, ал.1 от ЗИНС безвъзмездният труд може да бъде положен в полза на граждани, пострадали от престъпления, с изрично съгласие от тяхна страна и от страна на осъдения.
Следва да отбележи, че разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК предвижда, че ал.1-6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. В тази посока е и Тълкувателното решение №2 от 29.11.2007г. по т.д.№2/2007г. на ОСНК на ВКС. Съдът приема, че при наличието на ограничението по чл.78, ал.6 от НК „деецът е бил в пияно състояние“. Институтът на освобождаване на наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и когато законовите предпоставки в чл.78а, ал.1-5 НК са налице.
Последните промени в НПК, касаещи правата на частния обвинител и възобновяването на наказателни дела са обнародвани в ДВ бр.63 от 2017г. В мотивите на законопроекта е посочено, че основната част на измененията са насочени към ускоряване на процесуалното развитие и на двете фази на наказателното производство. Участието на пострадалия или на представител на ощетеното юридическо лице в разпоредителното заседание е обвързано с крайният момент, в който могат да правят искания за конституиране като страна в наказателното производство и да претендират за обезщетение за претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди. Въведената промяна е надеждна гаранцция за процесуалната им активност при решаване на въпросите за процесуалните нарушения в досъдебното производство. В разпоредителното заседание ще се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. Няма да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, тъй като анализът и преценката на събраните доказателства е въпрос на решаване на делото по същество. По този начин ще се преодолее и често срещаният в практиката проблем за връщане на дело за допълнително разследване с указания за събиране на конкретни доказателства и способи за събирането им. Така ще се гарантира ролята на съда като независими арбитър, отдалечен от преценката на органите на досъдебното производство за хода му и необходимия обем на доказателства.
В заключение омбудсманът ме уверява, че като омбудсман в рамките на дадените й законови правомощия последователно и неотклонно ще продължава да отстоява правата и интересите на гражданите.
Отговорът е направо абсурден. Аз повдигам едни проблеми, а ми се отговаря с даването на примери, които нямат нищо общо.
Още веднъж държа да отбележа, че всички отговори на поставяни от мен проблеми от тази институция са в един и същи бих го нарекла напълно малоумен стил.
