Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към Министерски съвет във връзка с няколко предложения за законодателни промени и помолих за съдействие:
- Твърде често в България се случват пътнотранспортни произшествия на пешеходни пътеки. Съзнанието на шофьорите на моторни превозни средства е под всякаква критика, а инстинктът за самосъхранение у пешеходците очевидно липсва. Българското законодателство, както и ТР№2/2016г. са абсурдни в това отношение. Мисля, че с оглед опазване на човешкия живот, е наложително да се въведе ограничение на скоростта за преминаване през пешеходна пътека в населено мяста от 30 км./ч. По този начин при евентуално възникнала опасност водачите ще могат да предотвратят по-лесно ПТП, тъй като ще имат повече време за реакция и значително по-малка опасна зона за спиране.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 на ЗДвП задължава водачите да пропуснат пешеходците, стъпили напешеходна пътека, като намалят скоростта си или спрат. В големите градове, на натоварените пътни артерии, да си пешеходец и да стъпиш на пътното платно с цел да бъдеш забелязан от водачите и да бъдеш пропуснат е равносилно на самоубийство. От друга страна ППС се движат едно след друго и никой не спира, което превръща пресичането на определени места в цяло приключение. Движението с по-ниска скорост ще даде време и на пешеходците да се ориентират в пътната обстановка, и на водачите възможност да могат своевременно да реагират при възникнала опасност.
- Независимо дали щеше да подкрепи, направеното от мен предложение по т.1, предложих да внесе предложение за изменение на НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.117, ал.3 от същата с предупредителен пътен знак А18 се обозначават предварително само пешеходните пътеки извън границите на населените места. Считам, че би било разумно, поставянето на пътен знак А18 преди всяка пешеходна пътека, вклютелно и тези в населените места.
По този начин водачите ще бъдат информирани предварително, че наближават пешеходна пътека и своевременно биха повишили своето внимание и биха намалили скоростта си на движение.
- Не е тайна за никого, че условните присъди, налагани на водачите на МПС-та, които със своето безразсъдно шофиране осакатяват невинни хора или отнемат човешки животи, не са в състояние да спрат войната по пътищата. При наличието на съответните предпоставки, делата дори минават по реда на чл.78а от НК, а водачите биват освободени от наказателна отговорност с налагането на административни наказания.
Предложих да бъде въведена задължителна при този вид престъпления пробационна мярка „полагане на обществено-полезен труд като санитар“ в отделенията с пострадали от ПТП – реанимация, неврохирургия, ортопедия и др. За тази длъжност не се изисква никакво специално образование и квалификация.
Срещайки се с такива хората, извършителите на този род престъпления ще могат реално да видят и надявам се да осъзнаят мъката и трудностите, с които се борят всеки ден след инцидента пострадалите и техните близки.
- С предвидената в глава тридесет и трета от НПК процедура за възобновяване на наказателното производство съществено са нарушени правата на частните обвинители и регламентирания в чл.11 от НПК принцип на „Равенство на гражданите в наказателното производство“. Съгласно сега действащите разпоредби, частните обвинители, макар и да са взели участие в цялото наказателно производство пред всички съдебни инстанции, са лишени от възможността да участват в производството по възобновяване. Съгласно разпоредбата на чл.425 от НПК обаче съдът има право да отмени постановената присъда и да оправдае подсъдимия или да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. И всичко това без частният обвинител да има правото да вземе каквото и да било отношение. Защитавайки своята теза пред долните инстанции, същият е напълно лишен от защита на правата си пред тази последна и извънредна инстанция, в това, ако можем така да го наречем, допълнително производство. Частните обвинители са участвали в съдебното производство от началото до самия му край, но при възобновяването са лишени от всякакви права и за тях остава единствено възможността да бъдат безучастни слушатели на производството /и то ако изобщо научат за неговото съществуване/.
Считам, че е редно и справедливо, да се допусне участието и на частните обвинители и техните повереници и в производството по глава тридесет и трета от НПК.
- След приключване на наказателното производство срещу виновните за ПТП лица, пострадалите завеждат граждански искове за обезщетение на претърпените вреди срещу съответната Застраховетелнакомпания по застраховка „Гражданска отговорност на автобомилистите“, ГФ или НББАЗ. По този начин делата се проточват с години, като често пострадалите губят надежда за справедливата компенсация на претърпените от тях болки и страдания.
В тази връзка предложих да бъде внесено за обсъждане предложение за изменение на глава ІХ от НПК – граждански ответник, като се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания, ГФ и НББАЗ. Едно такова изменение няма да затрудни наказателния процес с нищо, тъй като ще е свързано само с едно единствено допълнително действие – доказване наличието или липсата на застрахователно правоотношение. При предявен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД или срещу възложилия съответната работа на основание чл.49 от ЗЗД се събират абсолютно всички доказателства, необходими и по делата срещу ЗК, ГФ и НББАЗ. Пострадалите и техните повереници обаче не избират тази възможност, тъй като изваденият изпълнителен лист срещу подсъдимия не обвързва по никакъв начин ЗК, ГФ и НББАЗ и те отказват плащане. Това е и причината гражданските отделения да са затрупани с отделни искове, по които отново се изготвят същите експертизи, разпитват се същите свидетели и се повтаря целия огромен обем от работа, извършена по наказателното дело. Чл.300 от ГПК не ни спестява нищо при граждански дела, заведени преди приключване на наказателното дело, както и в 90% от делата, при които ЗК правят възражение за съпричиняване, което подлежи отново на доказване или отричане, дори и при наличието на влязла в сила присъда. По тези дела отново се изготвят АТЕ, СМЕ и се разпитват вече разпитвани в хода на наказателния процес свидетели.
Не виждам причина да има предвидена възможност възложилият съответната работа /в повечето случаи това е работодателят на подсъдимия/ да бъде конституиран като страна в наказателния процес, а едно такова конституиране да бъде проблем по отношение на ЗК, ГФ или НББАЗ. Колкото участието на единия ще се отрази върху хода на наказателното производство, толкова ще се отрази участието и на другия.
Едно такова изменение обаче ще отвори една нова врата и ще даде една нова възможност, от която съм убедена ще се възползват повечето пострадали.
- Обърнах се към Министерски съвет и във връзка със следния правен абсурд, който се появи в правния мир с новия Кодекс на застраховането от 2016г.:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от същия:
“Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
- лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.”
Съгласно чл.429, ал.2, т.2
”В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.”
Ал.3
“Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.”
чл.430, ал.1, т.2
“Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие.”
Т.е. В случай, че застрахованият изпълни задължението си за уведомяване и в 7-дневен срок след ПТП уведоми ЗК, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за лихви от датата на ПТП до датата на плащане.
От друга страна обаче:
Съгласно чл.497, ал.1 спрямо увреденото лице
“Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
- изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3”.
Т.е. В случай, че пострадалият уведоми ЗК 2, 3 или 4 години след ПТП, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите му дължи лихви не от датата на ПТП, а от един доста по-късен период – например 4 години и няколко месеца /зависи от указаното в чл.497/.
В този случай за пострадалия остават непокрити от ЗК лихви за определен период, които същият може да претендира единствено от виновния за ПТП, явяващ се застрахован по смисъла на КЗ.
Къде обаче е защитата за застрахования в този случай и не следва ли тази застраховка да е преди всичко в негов интерес?
Съгласно чл.435:
“Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434”.
Т.е. При една такава хипотеза застрахованият ще трябва първо да плати дължимите лихви на пострадалите и едва след това ще има право на възстановяване на платената сума от ЗК.
Само и единствено като правен абсурд мога да определя тази празнота в КЗ. Едно недомислие се превръща в огромен проблем за множество застраховани, които в светлината на новото Тълкувателно решение №1 от 2016г., разширяващо кръга на лицата, имащи право на обезщетение за 5 години назад /и не само в тези случаи/, се оказват и ще се оказват ответници по множество дела.
Такива са – гр.д. №51322/2018г. по описа на 76 с-в на СРС, гр.д. №45023/2018г. по описа на 68 с-в на СРС, а най-вероятно и много други.
Ищците /пострадали при ПТП/ уведомяват ЗК 2 години след ПТП и завеждат граждански иск срещу:
– ЗК за обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания в резултат на инцидента плюс лихвата от датата на уведомяването до датата на плащането и
– срещу виновния за ПТП /застрахования/ за лихвата от датата на ПТП до датата на уведомяването на ЗК от самия ищец.
Застрахованият е спазил законовия 7-дневен срок и е уведомил ЗК за инцидента. Следователно ЗК дължи спрямо него заплащането на всички лихви. Спрямо пострадалия обаче това не е така. И по цитираните дела, както и по всяко друго идентично на тях дело, застрахованият ще бъде осъден да заплати нещо, срещу което се е застраховал и за което рискът следва да се носи от ЗК.
Няма да коментирам правните възможности на този ответник, а само факта, че до тук изобщо не следва да се стига. За съжаление КЗ не само го позволява, но и го регламентира като единствената възможност за пострадалите.
Обърнах се към Министерски съвет с молба в защита на целия правен мир да се предприемат нужните мерки и в най-скоро време този проблем да бъде отстранен с помощта на съответните законови изменения.
Все пак КЗ не е нормативен акт, защитаващ правата на застрахователите и целящ да „прецакаме“ пострадалите, а Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите би следвало да е на първо място в интерес на този, който я плаща – застрахования.
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№284/11 от 03.10.2018г. писмото ми е препратено към Министерство на правосъдието по компетентност на основание чл.112 – глава осма „Предложения и сигнали“ от АПК, във връзка с чл.65, т.10 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация.
С писмо с изх.№94-Е-137/10.10.2018г. Министерство на правосъдието ме уведомява, че предложенията ми за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с предявяването на граждански иск в наказателния процес и конституирането на застрахователната компания като граждански ответник следва да бъдат сериозно дискутирани, като се съобразят всички аргументи в подкрепа или против предложените промени. Това обикновено се осъществява в рамките на работна група, в която се привличат организации на гражданското общество с експертиза в тази област, каквата е неизменната практика на Министерство на правосъдието.
Съгласно чл.19 от ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, която изследва съотношението между формулираните цели и очакваните /постигнати/ резултати.
Според чл.26, ал.3 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, е не по-кратък от 30 дни.
Описаната по-горе процедура е необходима, за да могат да се разглеждат и обобщават постъпващите предложения за изменения и допълнения в определена нормативна област в тяхната цялост. Целта е да се избегне изменение ad hoc и на части, което не е коректният законодателен подход.
От своя страна, екипът на Министерство на правосъдието посочва, че винаги е бил отворен към предложения, свързани с усъвършенстване на нормативната уредба, като при изготвянето на проекти на закони и подзаконови нормативни актове в рамките на правомощията на министъра на правосъдието, моите предложения ще бъдат взети под внимание.