fbpx

Молба за ТР до Висшия адвокатски съвет за чл.343а от НК при ПТП на пешеходна пътека и за издирването на близките на починали при ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

МОЛБА ЗА ТР ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ЗА ЧЛ.343а ОТ НК ПРИ ПТП НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА И ЗА ИЗДИРВАНЕТО НА БЛИЗКИТЕ НА ПОЧИНАЛИ ПРИ ПТП

1/ Обърнах се към Председателя на Висшия адвокатски съвет по повод противоречиво тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо новите квалифициращи обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК – управление на МПС без необходимата правоспособност и ПТП на пешеходна пътека.

Привилегированият състав на чл.343а от НК предвижда намалена наказателна отговорност за дееца, ако след деянието по чл.343 от НК е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите.

Със ЗИД, ДВ бр.60/2012г. в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК са добавени квалифициращите обстоятелства “или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”. При тази промяна в закона разпоредбата на чл.343а от НК не е коригирана.

В Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/1982г. на Пленума на ВС много ясно са дадени задължителни указания на съдилищата относно приложението на чл.343а от НК:

„5. Относно намалената отговорност по чл. 343а НК.

а) До изменението на НК оказването на помощ на пострадалия беше законно намаляващо отговорността на дееца обстоятелство в случаите на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ и по ал.2 НК, когато е настъпила смърт и в особено тежък случай. За случаите на причиняване телесни повреди по чл.343, ал.1, б.“б“ и ал.2 НК оказването на помощ не бе намаляващо отговорността обстоятелство. Наред с това оказването на помощ в предвидените от закона случаи ползваше и дееца, който е бил в пияно състояние при извършване на деянието.

Със създаването на чл.343а НК положението се измени в следните насоки: намалената отговорност обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ (при причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице), както и по ал.2, б.“а“ (причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице). От друга страна, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от местопроизшествието“. В противен случай законодателят не би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал.1 на чл.343 НК.“

Към момента на произнасяне на въпросното постановление обаче не са били законодателно въведени новите квалифициращи признаци и към настоящия момент се наблюдава пълно своеволие от страна на съдилищата по отношение възможността за приложение на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства без нужната правоспособност и на пешеходна пътека.

Според едното становище, което се възприема в практиката, съдиите от страната приемат, че е допустимо приложението на чл.343а от НК и при ПТП, причинени от неправоспособни водачи или на пешеходна пътека. Извадила съм само малка част от тях:

–  Присъда №63/08.12.2015г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 615/2014г. Второинстанционното решение на Окръжен съд – гр.Кюстендил приема, че е законово недопустимо преквалифицирането на процесното деяние по привилегирования състав на чл.343а НК, но най-вероятно поради липсата на протест или жалба е в невъзможност да коригира този порок.

– Решение по АНД №252/2015г. по описа на РС – гр.Луковит. С Решение по ВНАХД№ 37/2016г. по описа на ОС-Ловеч по отношение на направеното възражение в протеста, а именно че РС – Луковит не е имал процесуална възможност да приложи разпоредбата на чл.343а, ал.1 б.В от НК, с оглед на обстоятелството че престъплението, извършено от подсъдимия е на пешеходна пътека, въззивната инстанция намира същото за неоснователно и потвърждава първоинстанционното решение.

– Присъда по НОХД№26/2017г. по описа на РС-Асеновград – съдът счита, че съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г. на пленума на Върховния съд е изключено приложението на чл.343а от НК единствено когато водачът е бил в пияно състояние и е избягал от местопроизшествието.

– С Присъда от 16.11.2015г. по НОХД№353/2015г. на РС-Пловдив съдът осъжда подсъдимия на основание чл.343 ал.3, предл. последно, б.„а”, предл. ІІ, вр. ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 вр. с чл.2 вр. с чл.54, ал.1, като приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека. С Решение №135 по ВНОХД №235/2016г. ОС-Пловдив преквалифицира престъплението в такова по чл.343а, б.а, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК. Съдът счита, че без да се поставя решаващо значение на законовия дефицит, обвързващ прилагането на чл.343а, ал.1, б.„в” и „г” от НК само с чл.343 ал.2 /която има неотносимо към чл.343а от НК съдържание/, предвиденото в ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието и следва да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК само в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.

– С присъда от  26.06.2018г., постановена по НОХД №19521/2017г. по описа на СРС, НО, 132 състав съдът приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека, но след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признава за виновен и го осъжда по чл.343а, ал.1, б„в“, вр. чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.119, ал.1 ЗДвП. С Решение по ВНОХД №4940/2018г. СГС по отношение на съставомерността на престъплението, подобно на СРС, намира, че разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК като привилегирован състав, приложим в резултат на действия по оказване помощ на пострадалия от страна на подсъдимия е приложим и досежно състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл342, ал.1, пр.3 от НК. Буква „в“ на чл.343а, ал.1 от НК препраща единствено към ал.2, на чл.343 от НК, която обаче не съдържа фактически състав на престъпление, а основанието за прекратяване на наказателното производство, при което извършителят изобщо не следва да носи наказателна отговорност. Поради това съставът споделя приетото от районния съд, че се касае за законодателна грешка, която по пътя на тълкуването следва да се поправи, като приема, че посочената разпоредба визира ал.3 на чл.343, ал.3 от НК, а не ал.2 от НК. Съдът счита, че правилно първата инстанция е преценила, че по аргумент от по-силното основание разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.„в” НК намира приложение в настоящия случай. Според състава, предвиденото в ППВС №1 от 17.01.198г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Следва да се има предвид и обстоятелството, че редакцията на тази норма не е съобразена с последвалите промени на квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК (и с последващите редакции на чл.343 от НК като цяло), както и фактът, че законодателят е предвидил приложение на тази разпоредба дори и при причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице, характеризиращо деянието със значително по-висока степен на обществена опасност. Изложеното е в синхрон със съдебна практика, изключваща възможността да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК единствено в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.

– С Решение №91 от 14.02.2012г. по н.д. №137/2012г. на Върховен касационен съд съдът е оставил в сила въззивно решение № 477 от 02.12.2011г. по ВНОХД № 1080/2011г. по описа на Софийския апелативен съд, нак.колегия шести състав, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд, НО, 12 състав, постановена на 01.09.2011г. по НОХД № 963/2011г. С присъдата съдът е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на пешеходна пътека в района на №16, нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С.П.С., при което по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признал за виновен и го осъдил на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 НК.

– в този смисъл са и Присъда по НОХД№ 2753/2014г. по описа на 26-ти с-в на СГС, потвърдена досежно приложението на чл.343а от НК с Решение по ВНОХД № 216/2015г. по описа на САС и с Решение по н.д.№ 1008/2015г. 2НО по описа на ВКС.

– в същия смисъл са и Решение по НАХД №76/2013 на РС-Русе, последвано от решение по ВНАХД№ 219/2013г. на ОС-Русе.

Според другото становище съдилищата правилно според мен приемат, че разпоредбата на чл.343а от НК е неприложима, когато ПТП е настъпило на пешеходна пътека или от водач без нужното свидетелство за правоуправление, защото, ако законодателят беше преценил, че разпоредбата на чл.343а от НК следваше да намери приложение и за новите квалифициращи обстоятелства, то той щеше да ги включи като изрично изброяване наред с причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице в разпоредбата на ссъщия член:

– С Присъда №242 от 21.09.2017г. по НОХД№ 7340/2016г. по описа на РС-Пловдив съдът взема предвид тълкуването на привилегированата разпоредба, дадено със задължителна за съда съдебна практика в Постановление № 1/1983г. на Пленума на ВС, според което намалената отговорност по чл.343а от НК, обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ на чл.343 от НК, сиреч и при причинена средна телесна повреда на едно лице, но когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство. Включването на допълнителни квалифициращи обстоятелства в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК освен посочените /бягство от местопроизшествието и пияно състояние на водача/, а именно деецът да е неправоспособен, както и деянието да е извършено на пешеходна пътека, действително е направено след произнасянето на ВС в посоченото Постановление №1/83г., но заложеният там принцип при преценка приложимостта на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК не е изгубил своето значение. В цитираното Постановление на ПВС е отразено, че изричното посочване на съставомерните последици в текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а от НК е използвано от законодателя с цел да се изключат другите случаи, посочени в чл.343, ал.2 /предх./, сега ал.3 от НК, когато са налице квалифициращите обстоятелства, посочени там. Отразено е също и че в противен случай законодателят би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направено по отношение на ал.1 на чл.343 от НК. Сиреч, в случая, макар да не е изрично посочено в нормата на чл.343а, б.“в“, че се изключва приложението на привилегированата разпоредба при причиняване на престъпен резултат на пешеходна пътека, то свързаното тълкуване на тази разпоредба с нормата на чл.343, ал.1 от НК налага извода за недопустимост на приложението на чл.343а от НК в случаите на причинена средна телесна повреда на пешеходна пътека. С оглед на тези си изводи и съдът отказа преквалифициране на деянието по чл.343а от НК.

– С Присъда №273 от 22.11.2018г. по НОХД №3577/2018г. РС-гр.Пловдив приема доводите на защитника за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК за неоснователни и незаконосъобразни, тъй като няма предвидена възможност деяние по чл.343, ал.3 от НК да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК.

– В мотивите на Присъда №40 от 29.05.2017г., постановена по НОХД №1434/2017г. по описа на Районен съд-гр.Добрич съдът счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а, ал.1, б.„в” във вр. с чл.343, ал.2 от НК е недопустимо, тъй като приложението на привилигирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК – деянието е извършено на пешеходна пътека. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице по пр.2-ро на чл.343, ал.3 от НК. В Решението си по ВНОХД №218/2017г. ДОС споделя изводите на първоинстанционния съд и счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а ал.1 б.„в” във вр. с чл.343 ал.2 от НК правилно е било възприето от първата инстанция като недопустимо.

– С Решение № 282 от 09.03.2017г. по н. д. №1090/2016г. Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение оставя в сила решение №134 от 13.04.2016г. на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 25/2016г. С присъда №40 от 16.09.2015г., постановена по НОХД № 70/2015г., Видинският окръжен съд (ВОС) е осъдил подсъдимия на основание чл.343, ал.3, пр.5, б.„б” вр. ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 от НК. В своите мотиви съдът приема, че приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 – управление на МПС от деец, без необходимата правоспособност. Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал.3 на чл.343, извън хипотезите на пр.2. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при „настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице” по пр.2 на чл.343, ал.3 от НК. Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл.343, ал.3, пр.2, б.„а” и б.„б”, а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5. Независимо, че нормата на чл.343, ал.3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012г.) са добавени нови квалифициращи признаци – управление без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр.2 на ал.3 на чл.343 от НК.

Считам, че така изложеното е напълно достатъчно да аргументира противоречиво прилагане на закона от страна съдилищата. Поради това помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпроса:

„Намира ли приложение разпоредбата на привилегирования състав на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства “е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”?

Този въпрос би следвало да се реши по начин, по който при евентуално последващо добавяне на нови квалифициращи обстоятелства да не се налага ново тълкуване и на закона.

В случай, че приемат, че не е необходимо ново ТР поради факта, че т.5, б.“а“ от Постановление №1 от 1983г. не е изгубило значение и в него ясно е посочено решението на повдигнатия от мен въпрос, помолих да се изпратят нужните инструкции до всички прокуратури и съдилища в страната, за да не се допуска за в бъдеще грубо нарушаване на материалния закон.

2/ Вторият проблем, който поставих, е наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя/полубратя, сестри/полусестри, внуци, баби и дядовци – хора, които може и да не са поддържали никакви отношения с починалия, които може и да не живеят в България и които често дори не знаят за неговата кончина.

Според ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС – Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Според същото – в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

С фигурата на пострадалия и участието му в наказателното производство НПК свързва редица правила – пострадалият трябва да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на производството, да му бъде предявено разследването, ако е поискал това, да бъде призован за разпоредителното заседание. Процесуалната уредба е основана на разбирането, че пострадалият в наказателния процес е известен или поне е установим.

Разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК обаче е категорична – Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната. В действителност съгласно ал.1 пострадалият има правото да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, но това не променя факта, че това право възниква само и единствено, ако са налице предпоставките по ал.3.

В случай, че съгласно разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК пострадалият не е поискал изрично да участва в досъдебното производство и не е посочил адрес за призоваване в страната, то следва да се приеме, че  по отношение на него не възникват правата по чл.75, ал.1 от НПК.

Издирването на пострадали братя, сестри, внуци и т.н. в наказателното производство допълнително забавя и натоварва процеса. Ако дадено лице е поддържало изключително близки отношения с починалия това предполага да знае поне за смъртта му. Пострадалият няма да чака да бъде намерен, за да бъде уведомен за воденото наказателно производство и евентуално да се конституира в него. Не малко са случаите, в които близките научават за смъртта на брат/сестра/баба/дядо от трети лица или от разследващите органи и едва тогава започват да страдат за починалия.

Считам, че разпоредбата на ал.3 е възведена в закона именно заради това – с цел процесуална икономия и приключването на делата в кратки срокове, каквото е и изискването на ЕС към нас. Издирването на пострадали от разширения кръг доведе до пълен хаос в страната, до изключително забавяне на делата и до последващи връщания от страна на съдилищата при неуведомяване на някой от тях. Това със сигурност противоречи на целта на закона за приключване на делата в разумни и най-кратки срокове. Противоречи и на разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК, противоречи и на здравия разум.

Поради гореизложеното помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпросите:

  1. Следва ли да бъдат издирвани и уведомявани за правата им по чл.75, ал.1 от НПК лица, които не са изпълнили изискванията на чл.75, ал.3 от НПК?
  2. Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако лице от разширения кръг, съгласно ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК не бъде уведомено за воденото наказателно производство и следва ли делото да бъде върнато на прокурора за неговото отстраняване?

 

ВТОРА МОЛБА:

Поради липсата на отговор, се обърнах отново към Председателя на Висшия адвокатски съвет. Посочих, че с молба на 26.02.2020г. съм се обърнала към него по повод противоречиво тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо квалифициращите обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК и наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя, сестри, внуци и т.н.

Обърнах се към него с надеждата, че като съм юрист и доказал се в своята сфера адвокат, ще обърне по-задълбочено внимание на поставените от мен въпроси, които считам, че са от съществено значение за съдебната практика и интересите на гражданите, но към момента отговор нямах.

Считам, че като институция, на която са възложени тези изключително важни правомощия в областта на правото, а именно да направи искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление, то би следвало да получа поне отговор на моята молба.

Помолих за становище във връзка с горепосочената молба.

 

ОТГОВОР:

С писмо с изх.№1079 от 21.10.2020г. Председателят ме информира, че след като Висшия адвокатски съвет се е запознал с молбата ми, е взел следното решение: „Отклонява искането на Елица Буенова по молба с вх.№583/26.02.2020г., като неоснователно.“

 

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.