С тази молба поставям за решаване два много важни въпроса:
- порочната практика на някои съдилища да прилагат привилегирования състав на чл.343а от НК за помагал на пострадалия и при ПТП, настъпили на пешеходна пътека
- практиката да се издирват пострадали при разширения кръг лица и да се спъват ДП и съдебни производства
Към днешна дата /12.10.2020г./ все още нямам отговор на първия въпрос, но днес получих отговор по втория въпрос. Отговорът не е това, което исках и е точно обратното на това, което смятах за редно, но е такъв и ние трябва да се съобразяваме с него и да го спазваме. Има логика и тя е наложена от Европейското право и мотивирана от защита правата на пострадалите.
След като изчетох становище, съм напълно съгласна с него.
Това, което ми предстои е, не да се съпротивлявам както досега, а да предприемам своевременно мерки, за да не се стига до забавяне на делата и тяхното връщане.
Препоръчвам същото и на всички мои колеги.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ЗА ТР ДО ВКС ЗА ЧЛ.343а ОТ НК ПРИ ПТП НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА И ЗА ИЗДИРВАНЕТО НА БЛИЗКИТЕ НА ПОЧИНАЛИ ПРИ ПТП
1/ Обърнах се към Председателя на ВКС по повод противоречиво тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо новите квалифициращи обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК – управление на МПС без необходимата правоспособност и ПТП на пешеходна пътека.
Привилегированият състав на чл.343а от НК предвижда намалена наказателна отговорност за дееца, ако след деянието по чл.343 от НК е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите.
Със ЗИД, ДВ бр.60/2012г. в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК са добавени квалифициращите обстоятелства “или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”. При тази промяна в закона разпоредбата на чл.343а от НК не е коригирана.
В Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/1982г. на Пленума на ВС много ясно са дадени задължителни указания на съдилищата относно приложението на чл.343а от НК:
„5. Относно намалената отговорност по чл. 343а НК.
а) До изменението на НК оказването на помощ на пострадалия беше законно намаляващо отговорността на дееца обстоятелство в случаите на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ и по ал.2 НК, когато е настъпила смърт и в особено тежък случай. За случаите на причиняване телесни повреди по чл.343, ал.1, б.“б“ и ал.2 НК оказването на помощ не бе намаляващо отговорността обстоятелство. Наред с това оказването на помощ в предвидените от закона случаи ползваше и дееца, който е бил в пияно състояние при извършване на деянието.
Със създаването на чл.343а НК положението се измени в следните насоки: намалената отговорност обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ (при причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице), както и по ал.2, б.“а“ (причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице). От друга страна, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от местопроизшествието“. В противен случай законодателят не би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал.1 на чл.343 НК.“
Към момента на произнасяне на въпросното постановление обаче не са били законодателно въведени новите квалифициращи признаци и към настоящия момент се наблюдава пълно своеволие от страна на съдилищата по отношение възможността за приложение на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства без нужната правоспособност и на пешеходна пътека.
Според едното становище, което се възприема в практиката, съдиите от страната приемат, че е допустимо приложението на чл.343а от НК и при ПТП, причинени от неправоспособни водачи или на пешеходна пътека. Извадила съм само малка част от тях:
– Присъда №63/08.12.2015г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 615/2014г. Второинстанционното решение на Окръжен съд – гр.Кюстендил приема, че е законово недопустимо преквалифицирането на процесното деяние по привилегирования състав на чл.343а НК, но най-вероятно поради липсата на протест или жалба е в невъзможност да коригира този порок.
– Решение по АНД №252/2015г. по описа на РС – гр.Луковит. С Решение по ВНАХД№ 37/2016г. по описа на ОС-Ловеч по отношение на направеното възражение в протеста, а именно че РС – Луковит не е имал процесуална възможност да приложи разпоредбата на чл.343а, ал.1 б.В от НК, с оглед на обстоятелството че престъплението, извършено от подсъдимия е на пешеходна пътека, въззивната инстанция намира същото за неоснователно и потвърждава първоинстанционното решение.
– Присъда по НОХД№26/2017г. по описа на РС-Асеновград – съдът счита, че съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г. на пленума на Върховния съд е изключено приложението на чл.343а от НК единствено когато водачът е бил в пияно състояние и е избягал от местопроизшествието.
– С Присъда от 16.11.2015г. по НОХД№353/2015г. на РС-Пловдив съдът осъжда подсъдимия на основание чл.343 ал.3, предл. последно, б.„а”, предл. ІІ, вр. ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 вр. с чл.2 вр. с чл.54, ал.1, като приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека. С Решение №135 по ВНОХД №235/2016г. ОС-Пловдив преквалифицира престъплението в такова по чл.343а, б.а, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК. Съдът счита, че без да се поставя решаващо значение на законовия дефицит, обвързващ прилагането на чл.343а, ал.1, б.„в” и „г” от НК само с чл.343 ал.2 /която има неотносимо към чл.343а от НК съдържание/, предвиденото в ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието и следва да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК само в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.
– С присъда от 26.06.2018г., постановена по НОХД №19521/2017г. по описа на СРС, НО, 132 състав съдът приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека, но след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признава за виновен и го осъжда по чл.343а, ал.1, б„в“, вр. чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.119, ал.1 ЗДвП. С Решение по ВНОХД №4940/2018г. СГС по отношение на съставомерността на престъплението, подобно на СРС, намира, че разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК като привилегирован състав, приложим в резултат на действия по оказване помощ на пострадалия от страна на подсъдимия е приложим и досежно състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл342, ал.1, пр.3 от НК. Буква „в“ на чл.343а, ал.1 от НК препраща единствено към ал.2, на чл.343 от НК, която обаче не съдържа фактически състав на престъпление, а основанието за прекратяване на наказателното производство, при което извършителят изобщо не следва да носи наказателна отговорност. Поради това съставът споделя приетото от районния съд, че се касае за законодателна грешка, която по пътя на тълкуването следва да се поправи, като приема, че посочената разпоредба визира ал.3 на чл.343, ал.3 от НК, а не ал.2 от НК. Съдът счита, че правилно първата инстанция е преценила, че по аргумент от по-силното основание разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.„в” НК намира приложение в настоящия случай. Според състава, предвиденото в ППВС №1 от 17.01.198г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Следва да се има предвид и обстоятелството, че редакцията на тази норма не е съобразена с последвалите промени на квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК (и с последващите редакции на чл.343 от НК като цяло), както и фактът, че законодателят е предвидил приложение на тази разпоредба дори и при причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице, характеризиращо деянието със значително по-висока степен на обществена опасност. Изложеното е в синхрон със съдебна практика, изключваща възможността да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК единствено в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.
– С Решение №91 от 14.02.2012г. по н.д. №137/2012г. на Върховен касационен съд съдът е оставил в сила въззивно решение № 477 от 02.12.2011г. по ВНОХД № 1080/2011г. по описа на Софийския апелативен съд, нак.колегия шести състав, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд, НО, 12 състав, постановена на 01.09.2011г. по НОХД № 963/2011г. С присъдата съдът е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на пешеходна пътека в района на №16, нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С.П.С., при което по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признал за виновен и го осъдил на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 НК.
– в този смисъл са и Присъда по НОХД№ 2753/2014г. по описа на 26-ти с-в на СГС, потвърдена досежно приложението на чл.343а от НК с Решение по ВНОХД № 216/2015г. по описа на САС и с Решение по н.д.№ 1008/2015г. 2НО по описа на ВКС.
– в същия смисъл са и Решение по НАХД №76/2013 на РС-Русе, последвано от решение по ВНАХД№ 219/2013г. на ОС-Русе.
Според другото становище съдилищата правилно според мен приемат, че разпоредбата на чл.343а от НК е неприложима, когато ПТП е настъпило на пешеходна пътека или от водач без нужното свидетелство за правоуправление, защото, ако законодателят беше преценил, че разпоредбата на чл.343а от НК следваше да намери приложение и за новите квалифициращи обстоятелства, то той щеше да ги включи като изрично изброяване наред с причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице в разпоредбата на ссъщия член:
– С Присъда №242 от 21.09.2017г. по НОХД№ 7340/2016г. по описа на РС-Пловдив съдът взема предвид тълкуването на привилегированата разпоредба, дадено със задължителна за съда съдебна практика в Постановление № 1/1983г. на Пленума на ВС, според което намалената отговорност по чл.343а от НК, обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ на чл.343 от НК, сиреч и при причинена средна телесна повреда на едно лице, но когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство. Включването на допълнителни квалифициращи обстоятелства в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК освен посочените /бягство от местопроизшествието и пияно състояние на водача/, а именно деецът да е неправоспособен, както и деянието да е извършено на пешеходна пътека, действително е направено след произнасянето на ВС в посоченото Постановление №1/83г., но заложеният там принцип при преценка приложимостта на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК не е изгубил своето значение. В цитираното Постановление на ПВС е отразено, че изричното посочване на съставомерните последици в текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а от НК е използвано от законодателя с цел да се изключат другите случаи, посочени в чл.343, ал.2 /предх./, сега ал.3 от НК, когато са налице квалифициращите обстоятелства, посочени там. Отразено е също и че в противен случай законодателят би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направено по отношение на ал.1 на чл.343 от НК. Сиреч, в случая, макар да не е изрично посочено в нормата на чл.343а, б.“в“, че се изключва приложението на привилегированата разпоредба при причиняване на престъпен резултат на пешеходна пътека, то свързаното тълкуване на тази разпоредба с нормата на чл.343, ал.1 от НК налага извода за недопустимост на приложението на чл.343а от НК в случаите на причинена средна телесна повреда на пешеходна пътека. С оглед на тези си изводи и съдът отказа преквалифициране на деянието по чл.343а от НК.
– С Присъда №273 от 22.11.2018г. по НОХД №3577/2018г. РС-гр.Пловдив приема доводите на защитника за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК за неоснователни и незаконосъобразни, тъй като няма предвидена възможност деяние по чл.343, ал.3 от НК да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК.
– В мотивите на Присъда №40 от 29.05.2017г., постановена по НОХД №1434/2017г. по описа на Районен съд-гр.Добрич съдът счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а, ал.1, б.„в” във вр. с чл.343, ал.2 от НК е недопустимо, тъй като приложението на привилигирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК – деянието е извършено на пешеходна пътека. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице по пр.2-ро на чл.343, ал.3 от НК. В Решението си по ВНОХД №218/2017г. ДОС споделя изводите на първоинстанционния съд и счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а ал.1 б.„в” във вр. с чл.343 ал.2 от НК правилно е било възприето от първата инстанция като недопустимо.
– С Решение № 282 от 09.03.2017г. по н. д. №1090/2016г. Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение оставя в сила решение №134 от 13.04.2016г. на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 25/2016г. С присъда №40 от 16.09.2015г., постановена по НОХД № 70/2015г., Видинският окръжен съд (ВОС) е осъдил подсъдимия на основание чл.343, ал.3, пр.5, б.„б” вр. ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 от НК. В своите мотиви съдът приема, че приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 – управление на МПС от деец, без необходимата правоспособност. Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал.3 на чл.343, извън хипотезите на пр.2. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при „настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице” по пр.2 на чл.343, ал.3 от НК. Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл.343, ал.3, пр.2, б.„а” и б.„б”, а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5. Независимо, че нормата на чл.343, ал.3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012г.) са добавени нови квалифициращи признаци – управление без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр.2 на ал.3 на чл.343 от НК.
Считам, че така изложеното е напълно достатъчно да аргументира противоречиво прилагане на закона от страна съдилищата. Поради това помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпроса:
„Намира ли приложение разпоредбата на привилегирования състав на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства “е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”?
Този въпрос би следвало да се реши по начин, по който при евентуално последващо добавяне на нови квалифициращи обстоятелства да не се налага ново тълкуване и на закона.
В случай, че приемат, че не е необходимо ново ТР поради факта, че т.5, б.“а“ от Постановление №1 от 1983г. не е изгубило значение и в него ясно е посочено решението на повдигнатия от мен въпрос, помолих да се изпратят нужните инструкции до всички прокуратури и съдилища в страната, за да не се допуска за в бъдеще грубо нарушаване на материалния закон.
2/ Вторият проблем, който поставих, е наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя/полубратя, сестри/полусестри, внуци, баби и дядовци – хора, които може и да не са поддържали никакви отношения с починалия, които може и да не живеят в България и които често дори не знаят за неговата кончина.
Според ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС – Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Според същото – в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
С фигурата на пострадалия и участието му в наказателното производство НПК свързва редица правила – пострадалият трябва да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на производството, да му бъде предявено разследването, ако е поискал това, да бъде призован за разпоредителното заседание. Процесуалната уредба е основана на разбирането, че пострадалият в наказателния процес е известен или поне е установим.
Разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК обаче е категорична – Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната. В действителност съгласно ал.1 пострадалият има правото да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, но това не променя факта, че това право възниква само и единствено, ако са налице предпоставките по ал.3.
В случай, че съгласно разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК пострадалият не е поискал изрично да участва в досъдебното производство и не е посочил адрес за призоваване в страната, то следва да се приеме, че по отношение на него не възникват правата по чл.75, ал.1 от НПК.
Издирването на пострадали братя, сестри, внуци и т.н. в наказателното производство допълнително забавя и натоварва процеса. Ако дадено лице е поддържало изключително близки отношения с починалия това предполага да знае поне за смъртта му. Пострадалият няма да чака да бъде намерен, за да бъде уведомен за воденото наказателно производство и евентуално да се конституира в него. Не малко са случаите, в които близките научават за смъртта на брат/сестра/баба/дядо от трети лица или от разследващите органи и едва тогава започват да страдат за починалия.
Считам, че разпоредбата на ал.3 е възведена в закона именно заради това – с цел процесуална икономия и приключването на делата в кратки срокове, каквото е и изискването на ЕС към нас. Издирването на пострадали от разширения кръг доведе до пълен хаос в страната, до изключително забавяне на делата и до последващи връщания от страна на съдилищата при неуведомяване на някой от тях. Това със сигурност противоречи на целта на закона за приключване на делата в разумни и най-кратки срокове. Противоречи и на разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК, противоречи и на здравия разум.
Поради гореизложеното помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпросите:
- Следва ли да бъдат издирвани и уведомявани за правата им по чл.75, ал.1 от НПК лица, които не са изпълнили изискванията на чл.75, ал.3 от НПК?
- Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако лице от разширения кръг, съгласно ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК не бъде уведомено за воденото наказателно производство и следва ли делото да бъде върнато на прокурора за неговото отстраняване?
НАПОМНИТЕЛНО ПИСМО:
Поради липсата на отговор, се обърнах отново към Председателя на ВКС. Посочих, че с молба от 26.02.2020г. съм се обърнала към него по повод противоречиво тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо квалифициращите обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК и наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя, сестри, внуци и т.н.
Обърнах се към него с надеждата, че като съм юрист и доказал се в своята сфера адвокат, ще обърне по-задълбочено внимание на поставените от мен въпроси, които считам, че са от съществено значение за съдебната практика и интересите на гражданите, но към момента отговор нямах.
Считам, че като институция, на която са възложени тези изключително важни правомощия в областта на правото, а именно да направи искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление, то би следвало да получа поне отговор на моята молба.
Помолих за становище във връзка с горепосочената молба.
ОТГОВОР:
С Писмо с изх.№ П-742 от 15.09.2020г. Председателят на ВКС ме уведомява, че моите молби са били насочени към Наказателната колегия на ВКС. Със свое писмо от 03.09.2020г. съдия Галина Захарова – заместник на председателя и ръководител на Наказателната колегия на ВКС. Съдия Захарова посочва, че тези въпроси се нуждаят от мащабно задълбочено проучване, както и че не е възможно отправяне на предложения да образуване на тълкувателно дело при инцидентна неправилна съдебна практика. След изготвяне на становище от Аналитичното звено то подлежи на обсъждане в ОСНК. Общи събрания на Наказателната колегия не са провеждани след м.март с оглед на извънредната противоепидемична обстановка поради COVID-19, удължавана последователно с решения на Министерски съвет на РБългария. ВКС ме информира, че след провеждането на ОСНК, когато е възможно това, ще бъде изразено принципно становище по поставените въпроси, което не е задължително за обществеността. В случай на установяване на предпоставките на чл.124 от ЗСВ председателят на ВКС се сезира с предложение за образуване на тълкувателно дело за решаване на противоречия, свързани с приложението на правни норми или институти от материалния или проесуалния наказателен закон. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление може inter alta да отправи и председателят на Висшия адвокатски съвет, посочва още в писмото си съдия Захарова.
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№П-800 от 08.10.2020г. Председателят на ВКС ме уведомява, че молбата ми е насочена към Наказателна колегия на ВКС. С доклад от заместник – председателя на ВКС и ръководител на Наказателна колегия на ВКС, председателят на ВКС е уведомен за становището на Аналитичното звено към Наказателна колегия на ВКС относно твърдението ми за констатиране на неправилна практика по приложение на ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС по т.д.№1 от 2016г. относно упражняване на правата на лицата, пострадали от престъпление от т.нар.„разширен кръг“.
Аналитичното звено към Наказателната колегия на ВКС предлага ново становище по поставените от мен въпроси да не бъде обсъждано и приемано от ОСНК, тъй като същите въпроси са обсъждани от ОСНК, което на свое заседание на 31.10.2019г. е приело становище, за което са информирани административните ръководители на апелативните съдилища, военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд с молба същото да бъде изпратено за сведение и на всички съдилища от съответните им съдебни райони. Становището е прието във връзка с искане от заместник – председателя и председател на наказателното отделение на Пловдивския окръжен съд за становище именно по приложение на цитираното тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС.
Заместник – председателят на ВКС посочва още, че към настоящия момент не са налице данни за противоречива практика, а с моята молба поскоро претендирам за установяване на неправилна практика по осъщствяване правата на пострадалите от престъпления лица, попадащи в т.нар. „разширен кръг“. На следващо място се подчертава, че становището на ОСНК по въпросите, касаещи приложението на ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, прието на заседанието на 31.10.2019г., е прието единодушно, съобразено е с действащото национално и европейско право, поради което Председателят посочва, че не са налице основания за промяна на позицията.
С оглед на изложеното ми препраща становището на ОСНК по въпросите, касаещи приложението на ТР№1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, прието на заседанието на 31.10.2019г., за сведение.
СТАНОВИЩЕ:
Относно: искане от зам.председателя на Окръжен съд – гр.Пловдив и председател на наказателното отделение пред същия съд
Искането е за становище на ВКС по следните въпроси:
- Кръгът от лицата, които според Тълкувателно решение №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС иман материална легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от престъпление и да бъдат конституирани като граждански ищци в наказателното производство, имат ли право да бъдат и частни обвинители в процеса?
- Ако органите на досъдебното производство не са положили никакви процесуални усилия да издирят всички лица, които според посоченото тълкувателно решение могат да предявят граждански искове за неимуществени вреди и не са им разяснени процесуалните права на пострадали, налице ли е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.2 НПК?
По въпрос №1:
В последните години политики по отношение на жертвите на престъпления в международен план е ориентирана към признаване не само на правото на жертвата на престъпление да полуи обезщетение за претърпените от престъплението вреди, но така също и един значително по-широк спектър от процедурни мерки и права, които обхващат периода от подаването на сигнал до компетентните органи за извършеното престъпление до постигането на окончателно решение на делото, когато се образува такова. Целта е постигане на по-добър баланс между правата на обвиняемия и правата на жертвата. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления въвежда минимални стандарти за третиране на жертвата на престъпление преди започването на наказателното производство и в самия негов ход, като наред с всички останали права /едното от които е и правото да получи обезщетение за понесените от нея вреди от престъплението/, е предписано обезпечаване от страна на държавите-членки и на възможността й да играе активна роля в разкриването на истината, правото й да бъде изслушана и да представи доказателства, да получава информация по делото, както и устен и писмен превод, за да се обезпечи възможността й за активно участие в производството, да предявява искания и като цяло да оказва нужното съдействие за правилното осъществяване на правосъдната дейност. Значението и обхвата на тези норми /чл.3 и сл. от Директивата/ са достатъчно определени – следва да се разглеждатв и в контекста да се постигне окончателно решение по делото съобразно със своя личен интерес, част от който неизбежно е и осъждането на привлеченото към наказателна отговорност лице. По същество всичко това съответства на мястото и ролята, които частният обвинител има в наказателния процес според вътрешното ни право.
Посочените разпоредби в Директивата вменяват по недвусмислен начин задълженение в полза на съответните лица /сред които са включени и братята, сестрите и роднините по пряка линия, според чл.2, т.1, б.II и б.б/ – задължение да гарантират, че тези лица имат съответните права, когато покриват признаците на „жертва на престъпление“.
От друга страна, националното законодателства следва да се тълкува винаги в светлината на целите на дадена директива, за да бъдат постигнати тези цели и съобразно концепцията за националните съдилища като част от държавата – членка, явяваща се субект на задълженията по директивата.
Във връзка с поставеният в искането първи въпрос следва да се отбележи, че цитираното в това искане Решение №33 от 11.07.2017г. на ВКС, III н.о. е постановено преди приемането на ТР№1/2018г. на ОСНГТК. Този факт е съществен от гледище на два момента – фигурата на пострадалия, обективирана във фигурите на гражданския ищец и на частния обвинител. До 2018г. бе ограничен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение – лицата, намиращи се в пряка родствена връзка с починалия /родители, деца/, съпругът, намиращият се във фактическо съпружеско съжителство с жертвата и взетото за отглеждане, но неосиновеено дете. С ТР№1/2018г. на ОСНГТК този кръг бе разширен, като към него бяха добавени братята, сестрите, възходящите и низходящите до втора степен.
ВКС посочва, че липсва понастоящем разлика в процесуалната правоспособност на едно лице да участва в досъдебното производство като пострадал, а в съдебната фаза като граждански ищец и/или частен обвинител. Разликата в режима, на който са подчинени тези процесуални фигури в наказателното производство е свързана единствено с вида на субекта, който може да участва в едното и в другото качество и характера на производство, в рамките на което е допустимо участието му.
Основанието, предпоставките за допускане на пострадалие до участие като граждански ищец и като частен обвинител е едно и също – това, че лицето е понесло вреди от престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него. И в двата случая се касае до акцесорност на субекта – и в двата случая участието на лицето не е задължително, а практически се определя от собствената му преценка за личния му интерес и желанието за участие. В този интерес неизменно се преплита и осъждането. Няма разлика и в срока, в който лицето може да заяви желание да участва във всяко от двете качества, едни и същи са изискванията относно начина, по който може да заяви това си желание.
Разликата в процесуалните функции не може да бъде основа за прилагане на различни критерии при определянето на кръга на лицата с право да участват като граждански ищци или частни обвинители. Не съставлява такова основание и степента на родствена близост, нито степента на свързаните с нея душевни мъки от преживяната загуба. Както няма равнопоставени лични отношения, така няма и абсолютно равни по степен болки и страдания. В/К/С вече е приел, че всички посочени от него в тълкувателната му практика лица изживяват страдания вследствие на загубата, достатъчни по сила и дълготрайност, за да бъдат обезщетени. При това положение няма обективна и легитимна причина, която да изключи правото на някои от тези лица да трансформират преживяванията си от загубата на своя близък в активност по разкриване на престъплението, доказването на вината и осъждането на дееца.
При липса на допълнителни критерии в закона, които да разграничаван пострадалите, които могат да бъдат граждански ищци от тези с право да участват като частни обвинители, въвеждането на такива чрез практиката на съдилищата би било изкуствено. И най-вече би било в противоречие със закона и със задължителната практика на В/К/С. Такова разграничение никога не е правено в практиката на върховната инстанция, в т.ч. и в задължителната такава, нито в правната теория. Вместо това, неизменно В/К/С е приемал, че в едното и в другото качество може да участва пострадалия. /напр. ТР№2/2002г. и ТР№2/2004г. на ОСНК на ВКС/. В ТР№2/2004г. е пояснено, че „законът допуска участието на пострадалия като акцесорна страна в процеса, за да допринесе с активното си процесуално поведение за постановяването на правилен съдебен акт. Така той не само съдейства за осъществяване на правосъдието, но и за пълноценна защита на накърнените му с престъплението права и законни интереси… В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва (да обжалва отказа) в процеса като частен обвинител, и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 372, ал. 2 НПК/отм./ и чл. 222 ГПК /отм./“. Очевидно е от текста, че вложената идея е именно, че лицето, което може да участва във всяко едно от двете процесуални – на частен обвинител и на граждански ищец е едно и също.
Повод за издаването на ТР№1/2018г. ОСНГТК е Директива 2012/29/ЕС. ВКС е заявил, че позицията му е мотивирана не само от посочените в него директиви, но преди всичко от „настъпилите след приемане на постановленията промени в обществено-икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционални връзки между близки, роднини и членове на семейството“.
Ограничения във възможността за допускане до участие в наказателното производство на пострадалия в едното и в другото от коментираните процесуални качества не могат да бъдат търсени на друга плоскост, освен от гледище на въведените в самия закон – единствено по отношение на частния обвинител, какъвто може да бъде само физическо лице и е допустимо да бъде конституиран единствено в наказателните производства от общ характер.
По въпрос №2:
Пострадалият, съгласно чл.75, ал.2 от НПК има право да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство, като органът, който образува производството е длъжен да направи това уведомяване незабавно. Т.е. този орган следва да вземе незабавно мерки за уведомяване на пострадалия. Това е гаранция, че пострадалият ще узнае и упражни своевременно, всеобхватно и ефективно всички останали свои права в досъдебното производство, ако желае. Поради което това задължение следва стриктно да бъде изпълнявано от органите на досъдебното производство.
Задължението за уведомяване законът е свързал с едно условие – ако пострадалият е посочил адрес за призоваване в страната. Това условие би билоизпълнено, ако той е имал условия, предпоставки да посочи такъв адрес пред съответните органи.
Възможно е пострадалият въобще да не знае за образуваното досъдебно производство или да е в обективна невъзможност да посочи адрес, напр. поради критично физическо състояние след престъплението. Всичко това не освобождава органите на досъдебното производство от ангажимента по събиране на информация за местоживеенето му и ползването на тази информация за неговото уведомяване за образуването на досъдебното производство и за правата, които има в него.
Нужно е да се отбележи факта на подвеждащия характер на редакцията на чл.75, ал.3 от НПК, дължащ се на липсващата при формулирането на този текст прецизност в юридическия изказ. Правата на пострадалия съществуват, признати са от закона, независимо от това дали в конкретното производство понеслото вреди от престъпление лице ще пожелае да участва в досъдебната фаза или няма да заяви такова желание. Ако пострадалият поиска да участва в досъдебното производство, той ще има възможност да упражнява тези права, но няма тепърва да предизвика тяхното съществуване. За да бъде допуснат до участие в досъдебната фаза, той трябва да направи искане в този смисъл, адресирано до прокурора или разследващия. А за да направи такова искане, той трябва да бъде уведомен за правото си в това отношение.
Уведомяването на пострадалия за правата, които има в досъдебното производство е аспект на правото му на защита. Поради това органите на досъдебното производство /както и съда в съдебната фаза на процеса/ са длъжни да осигурят реално възможността за осъществяване от страна на пострадалия на правото му на защита. Необходима предпоставка за това е да го уведомят или поне да положят документално установими усилия за уведомяването му по чл.75, ал.2 НПК и за правата, които той има в процеса.
Пострадалият има право да участва в досъдебното производство, но може и да се откаже от упражняването му. Поради това, в рамките на разпоредителното заседание пострадалият, който не е участвал в досъдебната фаза поради неуведомяването му от органите на досъдебното производство, може да поиска процеса да продължи по-нататъшното си развитие без делото да се връща в предходната процесуална фаза. Това му изявление би следвало да бъде ориентир за съда относно начина, по който ще се процедира във връзка с допуснатия от органите на досъдебното производство процесуален порок.
ПОДАДОХ ТРЕТА МОЛБА:
Благодарих за изчерпателния отговор на Председателя, с което ми препращат за сведение становище на ОСНК на ВКС по въпросите, касаещи приложението на ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС по т.д.№1 от 2016г., прието на заседанието на от 31.10.2019г. и ме информирате, че към настоящия момент не са налице данни за противоречива практика.
На първо място, обръщам внимание на изключително професионалния подход и ангажираност, която проявяват във връзка с проблемите на практиката. Считам, че това е единственият възможен подход, чрез който редица проблеми биха били разрешени и изказах възхищението си. Във връзка с предоставеното ми становище нямах представа за неговото съществуване и се радвам, че всички практикуващи юристи ни вълнуват едни и същи проблеми. Още по-щастлива ме прави фактът, че ВКС вече е намерил решение и е направил нужното разяснение относно възникналите въпроси.
Тъй като считам, че това становище е от ключово значение за практикуващите юристи, молбата ми бе същото да бъде съгласувано и с главния прокурор, след което да бъде разпратено до всички прокуратури в страната, защото всъщност касае тях. Това ще е полезно и от превантивна гледна точка с оглед процесуална икономия. Би било чудесно прокурорите да са запознати със становището и да предприемат необходимите мерки за запознаване с правата на всички пострадали още на фаза досъдебно производство, а не да го научават от съда, когато им върне делата поради процесуални нарушения.
Искам да обърна внимание, че с оглед практиката си след приемане на ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС по т.д.№1 от 2016г. съм сигурна, че голяма част от органите на досъдебното производство – разследващи полицаи и наблюдаващи прокурори, не са чували и не са запознати със становището. По този начин всеки тълкува по различен начин дадените указания и прави каквото иска, преценено през неговата призма. Това не е в интерес на никого и създава редица проблеми.
Отново благодарих за писмото на Председателя посочих, че с нетърпение очаквам отговор и по въпрос номер 1 от моята молба по повод противоречивото тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо квалифициращите обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК. Посочих, че съм сигурна, че към него ще се подходи също толкова професионално и адекватно.
Радвам се, че в лицето на ВКС се търсят и се намират решения на много проблеми, стоящи пред практикуващите юристи, принудени да се борят с проблемите, пред които ни поставят непрофесионалните законотворци. Сигурна съм, че чрез общи усилия биха се постигнали максимално ефективни резултати.
