Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ЗА ТР ДО ОМБУДСМАНА ЗА ЧЛ.343а ОТ НК ПРИ ПТП НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА И ЗА ИЗДИРВАНЕТО НА БЛИЗКИТЕ НА ПОЧИНАЛИ ПРИ ПТП
1/ Обърнах се към Омбудсмана по повод противоречиво тълкуване и прилагане на закона по отношение на привилегирования състав на чл.343а от НК спрямо новите квалифициращи обстоятелства, посочени в чл.343, ал.3 от НК – управление на МПС без необходимата правоспособност и ПТП на пешеходна пътека.
Привилегированият състав на чл.343а от НК предвижда намалена наказателна отговорност за дееца, ако след деянието по чл.343 от НК е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите.
Със ЗИД, ДВ бр.60/2012г. в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК са добавени квалифициращите обстоятелства “или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”. При тази промяна в закона разпоредбата на чл.343а от НК не е коригирана.
В Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/1982г. на Пленума на ВС много ясно са дадени задължителни указания на съдилищата относно приложението на чл.343а от НК:
„5. Относно намалената отговорност по чл. 343а НК.
а) До изменението на НК оказването на помощ на пострадалия беше законно намаляващо отговорността на дееца обстоятелство в случаите на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ и по ал.2 НК, когато е настъпила смърт и в особено тежък случай. За случаите на причиняване телесни повреди по чл.343, ал.1, б.“б“ и ал.2 НК оказването на помощ не бе намаляващо отговорността обстоятелство. Наред с това оказването на помощ в предвидените от закона случаи ползваше и дееца, който е бил в пияно състояние при извършване на деянието.
Със създаването на чл.343а НК положението се измени в следните насоки: намалената отговорност обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ (при причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице), както и по ал.2, б.“а“ (причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице). От друга страна, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от местопроизшествието“. В противен случай законодателят не би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал.1 на чл.343 НК.“
Към момента на произнасяне на въпросното постановление обаче не са били законодателно въведени новите квалифициращи признаци и към настоящия момент се наблюдава пълно своеволие от страна на съдилищата по отношение възможността за приложение на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства без нужната правоспособност и на пешеходна пътека.
Според едното становище, което се възприема в практиката, съдиите от страната приемат, че е допустимо приложението на чл.343а от НК и при ПТП, причинени от неправоспособни водачи или на пешеходна пътека. Извадила съм само малка част от тях:
– Присъда №63/08.12.2015г. на Кюстендилския районен съд, постановена по НОХД № 615/2014г. Второинстанционното решение на Окръжен съд – гр.Кюстендил приема, че е законово недопустимо преквалифицирането на процесното деяние по привилегирования състав на чл.343а НК, но най-вероятно поради липсата на протест или жалба е в невъзможност да коригира този порок.
– Решение по АНД №252/2015г. по описа на РС – гр.Луковит. С Решение по ВНАХД№ 37/2016г. по описа на ОС-Ловеч по отношение на направеното възражение в протеста, а именно че РС – Луковит не е имал процесуална възможност да приложи разпоредбата на чл.343а, ал.1 б.В от НК, с оглед на обстоятелството че престъплението, извършено от подсъдимия е на пешеходна пътека, въззивната инстанция намира същото за неоснователно и потвърждава първоинстанционното решение.
– Присъда по НОХД№26/2017г. по описа на РС-Асеновград – съдът счита, че съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г. на пленума на Върховния съд е изключено приложението на чл.343а от НК единствено когато водачът е бил в пияно състояние и е избягал от местопроизшествието.
– С Присъда от 16.11.2015г. по НОХД№353/2015г. на РС-Пловдив съдът осъжда подсъдимия на основание чл.343 ал.3, предл. последно, б.„а”, предл. ІІ, вр. ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 вр. с чл.2 вр. с чл.54, ал.1, като приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека. С Решение №135 по ВНОХД №235/2016г. ОС-Пловдив преквалифицира престъплението в такова по чл.343а, б.а, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, предл. ІІ, вр. чл.342 ал.1 от НК. Съдът счита, че без да се поставя решаващо значение на законовия дефицит, обвързващ прилагането на чл.343а, ал.1, б.„в” и „г” от НК само с чл.343 ал.2 /която има неотносимо към чл.343а от НК съдържание/, предвиденото в ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието и следва да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК само в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.
– С присъда от 26.06.2018г., постановена по НОХД №19521/2017г. по описа на СРС, НО, 132 състав съдът приема, че деянието е извършено на пешеходна пътека, но след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признава за виновен и го осъжда по чл.343а, ал.1, б„в“, вр. чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.119, ал.1 ЗДвП. С Решение по ВНОХД №4940/2018г. СГС по отношение на съставомерността на престъплението, подобно на СРС, намира, че разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК като привилегирован състав, приложим в резултат на действия по оказване помощ на пострадалия от страна на подсъдимия е приложим и досежно състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.6, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл342, ал.1, пр.3 от НК. Буква „в“ на чл.343а, ал.1 от НК препраща единствено към ал.2, на чл.343 от НК, която обаче не съдържа фактически състав на престъпление, а основанието за прекратяване на наказателното производство, при което извършителят изобщо не следва да носи наказателна отговорност. Поради това съставът споделя приетото от районния съд, че се касае за законодателна грешка, която по пътя на тълкуването следва да се поправи, като приема, че посочената разпоредба визира ал.3 на чл.343, ал.3 от НК, а не ал.2 от НК. Съдът счита, че правилно първата инстанция е преценила, че по аргумент от по-силното основание разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.„в” НК намира приложение в настоящия случай. Според състава, предвиденото в ППВС №1 от 17.01.198г. по н.д. №8/1982г. ограничение относно приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК е относимо само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Следва да се има предвид и обстоятелството, че редакцията на тази норма не е съобразена с последвалите промени на квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК (и с последващите редакции на чл.343 от НК като цяло), както и фактът, че законодателят е предвидил приложение на тази разпоредба дори и при причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице, характеризиращо деянието със значително по-висока степен на обществена опасност. Изложеното е в синхрон със съдебна практика, изключваща възможността да се приложи привилегированата норма на чл.343а от НК единствено в случаите, изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.
– С Решение №91 от 14.02.2012г. по н.д. №137/2012г. на Върховен касационен съд съдът е оставил в сила въззивно решение № 477 от 02.12.2011г. по ВНОХД № 1080/2011г. по описа на Софийския апелативен съд, нак.колегия шести състав, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд, НО, 12 състав, постановена на 01.09.2011г. по НОХД № 963/2011г. С присъдата съдът е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на пешеходна пътека в района на №16, нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С.П.С., при което по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което го признал за виновен и го осъдил на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 НК.
– в този смисъл са и Присъда по НОХД№ 2753/2014г. по описа на 26-ти с-в на СГС, потвърдена досежно приложението на чл.343а от НК с Решение по ВНОХД № 216/2015г. по описа на САС и с Решение по н.д.№ 1008/2015г. 2НО по описа на ВКС.
– в същия смисъл са и Решение по НАХД №76/2013 на РС-Русе, последвано от решение по ВНАХД№ 219/2013г. на ОС-Русе.
Според другото становище съдилищата правилно според мен приемат, че разпоредбата на чл.343а от НК е неприложима, когато ПТП е настъпило на пешеходна пътека или от водач без нужното свидетелство за правоуправление, защото, ако законодателят беше преценил, че разпоредбата на чл.343а от НК следваше да намери приложение и за новите квалифициращи обстоятелства, то той щеше да ги включи като изрично изброяване наред с причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице в разпоредбата на ссъщия член:
– С Присъда №242 от 21.09.2017г. по НОХД№ 7340/2016г. по описа на РС-Пловдив съдът взема предвид тълкуването на привилегированата разпоредба, дадено със задължителна за съда съдебна практика в Постановление № 1/1983г. на Пленума на ВС, според което намалената отговорност по чл.343а от НК, обхваща и деянието по ал.1, б.“б“ на чл.343 от НК, сиреч и при причинена средна телесна повреда на едно лице, но когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство. Включването на допълнителни квалифициращи обстоятелства в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК освен посочените /бягство от местопроизшествието и пияно състояние на водача/, а именно деецът да е неправоспособен, както и деянието да е извършено на пешеходна пътека, действително е направено след произнасянето на ВС в посоченото Постановление №1/83г., но заложеният там принцип при преценка приложимостта на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК не е изгубил своето значение. В цитираното Постановление на ПВС е отразено, че изричното посочване на съставомерните последици в текста на б.“в“ и „г“ на чл.343а от НК е използвано от законодателя с цел да се изключат другите случаи, посочени в чл.343, ал.2 /предх./, сега ал.3 от НК, когато са налице квалифициращите обстоятелства, посочени там. Отразено е също и че в противен случай законодателят би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направено по отношение на ал.1 на чл.343 от НК. Сиреч, в случая, макар да не е изрично посочено в нормата на чл.343а, б.“в“, че се изключва приложението на привилегированата разпоредба при причиняване на престъпен резултат на пешеходна пътека, то свързаното тълкуване на тази разпоредба с нормата на чл.343, ал.1 от НК налага извода за недопустимост на приложението на чл.343а от НК в случаите на причинена средна телесна повреда на пешеходна пътека. С оглед на тези си изводи и съдът отказа преквалифициране на деянието по чл.343а от НК.
– С Присъда №273 от 22.11.2018г. по НОХД №3577/2018г. РС-гр.Пловдив приема доводите на защитника за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК за неоснователни и незаконосъобразни, тъй като няма предвидена възможност деяние по чл.343, ал.3 от НК да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК.
– В мотивите на Присъда №40 от 29.05.2017г., постановена по НОХД №1434/2017г. по описа на Районен съд-гр.Добрич съдът счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а, ал.1, б.„в” във вр. с чл.343, ал.2 от НК е недопустимо, тъй като приложението на привилигирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК – деянието е извършено на пешеходна пътека. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице по пр.2-ро на чл.343, ал.3 от НК. В Решението си по ВНОХД №218/2017г. ДОС споделя изводите на първоинстанционния съд и счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а ал.1 б.„в” във вр. с чл.343 ал.2 от НК правилно е било възприето от първата инстанция като недопустимо.
– С Решение № 282 от 09.03.2017г. по н. д. №1090/2016г. Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение оставя в сила решение №134 от 13.04.2016г. на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 25/2016г. С присъда №40 от 16.09.2015г., постановена по НОХД № 70/2015г., Видинският окръжен съд (ВОС) е осъдил подсъдимия на основание чл.343, ал.3, пр.5, б.„б” вр. ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 от НК. В своите мотиви съдът приема, че приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 – управление на МПС от деец, без необходимата правоспособност. Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал.3 на чл.343, извън хипотезите на пр.2. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при „настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице” по пр.2 на чл.343, ал.3 от НК. Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл.343, ал.3, пр.2, б.„а” и б.„б”, а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5. Независимо, че нормата на чл.343, ал.3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012г.) са добавени нови квалифициращи признаци – управление без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б.„в” и б.„г” от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр.2 на ал.3 на чл.343 от НК.
Считам, че така изложеното е напълно достатъчно да аргументира противоречиво прилагане на закона от страна съдилищата. Поради това помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпроса:
„Намира ли приложение разпоредбата на привилегирования състав на чл.343а от НК при наличието на квалифициращите обстоятелства “е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”?
Този въпрос би следвало да се реши по начин, по който при евентуално последващо добавяне на нови квалифициращи обстоятелства да не се налага ново тълкуване и на закона.
В случай, че приемат, че не е необходимо ново ТР поради факта, че т.5, б.“а“ от Постановление №1 от 1983г. не е изгубило значение и в него ясно е посочено решението на повдигнатия от мен въпрос, помолих да се изпратят нужните инструкции до всички прокуратури и съдилища в страната, за да не се допуска за в бъдеще грубо нарушаване на материалния закон.
2/ Вторият проблем, който поставих, е наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя/полубратя, сестри/полусестри, внуци, баби и дядовци – хора, които може и да не са поддържали никакви отношения с починалия, които може и да не живеят в България и които често дори не знаят за неговата кончина.
Според ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС – Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Според същото – в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
С фигурата на пострадалия и участието му в наказателното производство НПК свързва редица правила – пострадалият трябва да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на производството, да му бъде предявено разследването, ако е поискал това, да бъде призован за разпоредителното заседание. Процесуалната уредба е основана на разбирането, че пострадалият в наказателния процес е известен или поне е установим.
Разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК обаче е категорична – Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната. В действителност съгласно ал.1 пострадалият има правото да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, но това не променя факта, че това право възниква само и единствено, ако са налице предпоставките по ал.3.
В случай, че съгласно разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК пострадалият не е поискал изрично да участва в досъдебното производство и не е посочил адрес за призоваване в страната, то следва да се приеме, че по отношение на него не възникват правата по чл.75, ал.1 от НПК.
Издирването на пострадали братя, сестри, внуци и т.н. в наказателното производство допълнително забавя и натоварва процеса. Ако дадено лице е поддържало изключително близки отношения с починалия това предполага да знае поне за смъртта му. Пострадалият няма да чака да бъде намерен, за да бъде уведомен за воденото наказателно производство и евентуално да се конституира в него. Не малко са случаите, в които близките научават за смъртта на брат/сестра/баба/дядо от трети лица или от разследващите органи и едва тогава започват да страдат за починалия.
Считам, че разпоредбата на ал.3 е възведена в закона именно заради това – с цел процесуална икономия и приключването на делата в кратки срокове, каквото е и изискването на ЕС към нас. Издирването на пострадали от разширения кръг доведе до пълен хаос в страната, до изключително забавяне на делата и до последващи връщания от страна на съдилищата при неуведомяване на някой от тях. Това със сигурност противоречи на целта на закона за приключване на делата в разумни и най-кратки срокове. Противоречи и на разпоредбата на чл.75, ал.3 от НПК, противоречи и на здравия разум.
Поради гореизложеното помолих да бъде упражнено правомощието по чл.125 от Закона за съдебната власт и да се направи искане за приемане на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС по въпросите:
- Следва ли да бъдат издирвани и уведомявани за правата им по чл.75, ал.1 от НПК лица, които не са изпълнили изискванията на чл.75, ал.3 от НПК?
- Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако лице от разширения кръг, съгласно ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК не бъде уведомено за воденото наказателно производство и следва ли делото да бъде върнато на прокурора за неговото отстраняване?
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№905/03.07.2020г. Омбудсманът ме уведомява, че внимателно се е запознала с молбата ми с искане за сезиране на ВКС за приемане на Тълкувателно решение по посочените въпроси.
Омбудсманът ми благодари отново за доверието в институцията, която представлява.
По първия изложен от мен проблем омбудсманът посочва, че знам, че с Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.8/1982г. на Пленум на Върховния съд приема, че за намалената отговорност чл.343а от НК оказването на помощ на пострадалия или пострадалите е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на чл.343, ал.1, б.„б“ и б.„в“, и на ал.2 НК в случаите, когато квалифициращото обстоятелство е причиняване на телесни повреди или смърт на повече от едно лице, ако водачът не е бил в пияно състояние или не е избягал от местопроизшествието. Другите изисквания за наличие на намалена отговорност са: помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване на живота и запазване на здравето на пострадалия; деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия или пострадалите, което се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица; когато са пострадал повече от едно лице и някое от тях е починало, достатъчно е деецът да е оказал помощ на другите.
Омбудсманът посочва, че следва да имам предвид, че по искане на Председателя на ВКС за приемане на Тълкувателно решение по повод необходимостта от отмяна на Постановления на Пленума на ВС за периода /1953г.-1994г./, които са изгубили своето значение е образувано Тълкувателно дело №1/2018г. по описа на Наказателната колегия на ВКС. Сред посочените постановления е и Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.8/1982г. на Пленум на Върховния съд.
На следващо място Омбудсманът посочва и Тълкувателно решение №19 от 17.05.1985г. по наказателно дело №13/1985г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховен касационен съд, с което съдът счита, че намалената отговорност по чл.343а НК ще се приложи, когато деецът, след като е откарал пострадалия в болнично заведение, незабавно се завърне на местопроизшествието и изчака идването на контролните органи или не направи това по основателни причини.
Също така с Тълкувателно решение №2 от 22.12.2016г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ОСНК на ВКС приема, че поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл.343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.
За моя информираност посочва, че в Народното събрание са внесени четири законопроекта за изменение и допълнение на Накадателния кодекс, с които се предлагат промени в чл.343, ал.3 и чл.343б.
По отношение на втория проблем, който поставям, Омбудсманът посочва, че с Тълкувателно решение от 04.02.2013г. по тълкувателно дело №2/2012г. ОСНК на ВКС приема, че за пръв път в новия НПК лицето, което има качество на пострадал от престъплението е изведено като отделна фигура в досъдебната фаза на наказателния процес с оглед систематичното място на Глава осма, Раздел I на НПК в Част първа „Общи правила“ на процесуалния кодекс, съдържаща нормативната уредба на всички останали субекти в наказателното производство. Изчерпателно е регламентиран и неговият статут. При изрично направено искане на пострадалия да участва в разследването, той се ползва от предвидените в чл.75 НПК права – да бъде уведомен за правата си в наказателния процес, да получи защита за своята сигурности тази на близките си, да бъде информиран да хода на наказателното производство и да участва в него съгласно установеното в НПК, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на назателното производство, да има поверениек.
Омбудсманът посочва, че знам, че съгласно чл.125 от ЗСВ искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановлевие могат да правят председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет. Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗСВ предвижда, че при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение. Това означава, че за да се отправи искане за тълкувателно решение, следва да е налице трайно установена съдебна практика, в която да се разглеждат и решават по противоречив начин аналогични правни спорове с окончателни, влезли в сила решения.
ВТОРА МОЛБА ДО ОМБУДСМАНА:
Входирах втора молба лично до г-жа Ковачева и помолих служители и деловодители да не администрират молбата към друго лице.
Посочих, че се обърнах се към омбудсмана с надеждата, че като съм юрист и доказал се в своята сфера адвокат, ще обърне по-задълбочено внимание на поставените от мен въпроси, които считам, че са от съществено значение за съдебната практика и интересите на гражданите. С огорчение обаче за пореден път получавам неадекватен отговор от представител на институцията на омбудсмана. И преди многократно съм се обръщала към различни омбудсмани на България, но единственото, което получавах и до този момент, е едно пълно пренебрежение към проблемите, на които обръщам внимание. Но най-голямата доза огорчение и обида е фактът на пълната незаинтересованост, безхаберие и бездействие от самия омбудсман.
Винаги съм смятала и вече напълно се убедих, че институцията на Омбудсмана е напълно излишна. Никога не съм получавала нито съдействие, нито адекватен отговор от който и да било от различните през годините омбудсмани, на които съм писала. В структурата е пълно с некомпетентни служители, а заемащият длъжността подписва, без дори да чете.
Единствено Мая Манолова успя да свърши нещо, което уж трябваше да брани правата и интересите на гражданите, единствено обаче с цел да си постели добре за кандидатурата си за кмет на гр.София. Огромно щастие за мен е, че не успя. Проблемите, които поставях пред нея се оказаха свръхвъзможностите на институцията и не касаеха огромната социална маса, към чиито гласове се беше насочила.
Институцията омбудсман е, за да помага на гражданите, а не на себе си. Омбудсманът е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи. Той се застъпва с предвидените в закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.
Аз като адвокат се обръщам за пореден път към омбудсмана с казус, който явно е извън и възможностите на служителите му, но вместо да ми се обадят и да ме питат какво е това, същите четат и пишат поредните глупости – глупост след глупост. И така до безкрай.
Обърнах внимание, че цитираната от омбудсмана задължителна практика на ВС и по-специално Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№ 8/1982 г. на Пленума на ВС, не е изгубило сила и до днес. С образуваното ТР№1/2018г. на ОСНК се иска да се извърши преценка с оглед отмяната само на т.7 от Постановлението, доколкото касае превантивната дейност на съдилищата и няма абсолютно нищо общо с поставените от мен въпроси. Посочип, че би било чудесно, като четат, да не четат само заглавията, а целите текстове.
Останалата цитирана практика дори не пожелах да коментирам, защото е единствено и само пълнеж на отговора и няма абсолютно никакво отношение към темата. Посочих, че не знам дали изобщо са прочели Тълкувателните решения и Постановления, които са цитирали, но аз съм ги поместила в том 1 от моите сборници, които издавам.
Измененията, които касаят чл.343, ал.3 и чл.343б от НК, са за промяна размера на налаганите наказания и нямат абсолютно никакво отношение към въпросите, с които се обърнах към омбудсмана. Аз го насочвам към съвсем други проблеми.
Относно втората точка от моята молба се обърнах към омбудсмана с точно определен и конкретен проблем, а именно наложилата се след ТР№1 от 2016г. на ОСНГТК на ВКС практика в цяла България да се издирват и запознават с правата им на пострадали братя, сестри, внуци и т.н. – хора, които може и да не са поддържали никакви отношения с починалия, които може и да не живеят в България и които често дори не знаят за неговата кончина. Не е необходимо отново да цитират неотносима практика, в която ми се разяснява кое лице има качеството пострадал и къде е регламентиран неговия статут. Като практикуващ юрист с не малко натрупан стаж това не представлява неизвестна за мен информация. От друга страна, дори не споменават цитираното от мен Тълкувателно решение и поставените въпроси, а за пореден път отклоняват темата в съвсем друга посока.
В заключение цитират бланкетно Закона за съдебната власт, като ми разясняват кой има право да поиска тълкувателно решение или тълкувателно постановление при противоречива и неправилна практика – неща, които се предполага да съм прочела и да знам, след като съм се обърнала точно към изброените в първоначалната ми молба институции. Не разбирам защо според омбудсмана не е налице противоречива практика, след като човекът, който е изготвил тези отговори, най-вероятно нито веднъж не е влизал в съдебна зала по такива дела и предвид факта, че изрично съм посочила, че съществува такава практика.
Всеки ден съм на “бойното поле” и няма да позволя отново моят призив да остане нечут и пренебрегнат. Няма да спра да пиша, защото цялата институция се издържа от моите и от данъците на народа и омбудсманът е там, не за да вземат заплати и да подпират бюрата, изготвяйки формални отговори, а за да защитават интереса на всички хора, а не само на длъжниците и некоректните платци, с които за съжаление всички членове на тази институция се асоциират от години. А и на тези, които спазват законите и си плащат задълженията и данъците.
В заключение посочих, че ако молбата ми им се вижда малко груба, то нека имат предвид, че такова е и тяхното отношението към мен.
Така и не последва отговор. Не съм й очаквала.