Това е една молба, която входирах през 2011г. до председателят на правната комисия към НС – Искра Фидосова и с която правя няколко изключително важни предложения за законодателни промени.
Точката, която има най-голямо значение за мен е т.2, с която предлагам да се въведе като квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК – причиняване на ПТП от неправоспособен водач.
И до ден днешен не получих отговор на молбата си, но е факт, че през 2012г. това беше направено.
Дали е моя честта за това – не знам. Но както винаги казвам, няма значение чия е заслугата и кой е събрал лаврите, важоното е това, което искам да се случва.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към Председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание г-жа Искра Фидосова Искренова, тъй като във връзка с осъществяваната дейност за подпомагане на лица пострадали при пътнотранспортни произшествия чрез защита на правата и законните им интереси ежедневно се сблъсквахме от една страна с безкрайната човешка трагедия, сполетяла внезапно и изненадващо пострадалите и техните близки, а от друга с редица законови проблеми, водещи до ограничаване на техните права и несправедливост.
За да допринесем за пълна и адекватна защита на пострадалите от ПТП, в сътрудничество с Комисията по правни въпроси в Народното събрание и на основание чл.18, ал.1 от Закона за нормативните актове помолихме г-жа Фидосова в рамките на нейната компетентност, съгласно чл.87, ал.1 от Конституцията на Република България да инициира предложения и препоръки за усъвършенстване на българското законодателство.
С оглед спецификата на нашата дейност и работа, при нарастващия брой на пътнотранспортните произшествия и съществуващата висока степен на опасност за живота и здравето на хората, считахме че са налице предпоставки да бъдат направени предложения за следните законодателни промени:
- Към онзи момент, както и към настоящия съгласно разпоредбата на чл. 376, ал. 4 от НПК, по дела за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК не участва частен обвинител, а явяването на прокурора не е задължително. Тъй като разпоредбата на този член е широко приложима, що се касае до престъпления по транспорта, на практика пострадалият от ПТП няма никаква възможност за участие в съдебното следствие. По този начин той е лишен изцяло от правото си на защита, няма възможност за становище по въпросите, касаещи изхода на делото, както и да защити правата си. Масова е практиката на прокурорите по тези дела изобщо да не присъстват и по този начин остава незащитен и държавният интерес. При това положение и при липсата на процесуално противопоставяне възможността да бъде опорочен съдебния акт е отворена. Нещо повече – по този начин се нарушава и принципа за състезателността в наказателния процес, установен в чл.12 от НПК. В тази връзка считаме, че би следвало да се предвиди възможност за участие на пострадалия в качеството му на частен обвинител, а участието на прокурора да бъде задължително при делата за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК или производството в сегашния му вид да се допуска само при условие, че подсъдимият се признава за виновен.
- На второ място практиката показва, че значителен брой от извършителите на ПТП са неправоспособни или лишени от правоуправление. Към онзи момент това обстоятелство се преценяваше само като отегчаващо отговорността и не влечеше след себе си възможност за по-тежко наказание. Следваше да се има предвид, че ако по отношение на нанасянето на телесните повреди или смъртта виновният действа непредпазливо, то по отношение управлението без свидетелство за правоуправление деецът действа умишлено. Точно в тази хипотеза, умишленото закононарушение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите по непредпазливост вредни последици и е равносилно на управлението на МПС след употреба на алкохол. Поради това и ние считахме, че би следвало да се въведе като квалифициращо обстоятелство в чл.343, ал.3 от НК – неправоспособен или лишен от правоуправление водач.
- На трето място съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда в случай, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от Наказателния кодекс. Не така беше при действие на измението на НПК от 10.04.2009г., след което съкратено съдебно следствие не се допускаше, когато деецът е бил в пияно състояние. След това изменение причинителите на ПТП след употребата на алкохол вече не можеха да се ползват от задължителното приложение на чл.55 от НК и във всички случаи да получават смешно леки присъди. Това изменение даваше една насока за това каква е волята на законотвореца, но и на обществото за такива случаи. И тя е тези извършители да не получават условни присъди, а да изтърпяват ефективно своите наказания и то в рамките на предвидените от закона такива. За съжаление обаче след промените в НПК /в сила от 28.05.2010г./ отново е възможно провеждането на съкратено съдебно следствие при ПТП, извършени в пияно състояние. Не може да се отрече и ограничи възможността на подсъдимия да признае пияното си състояние, така както е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тази възможност със сигурност спестява излишни ресурси и ще спомогне за процесуална икономия. Считахме обаче, че задължителното приложение на чл. 58а от НК за този род престъпления е неприемливо. Необходима беше промяна, с която ясно да се разграничат случаите на редуциране на наказанието в общия и в квалифицираните случаи, какъвто е този. Би могло при тези случаи например приложението на чл. 55 от НК да бъде изключено, което ще отчете обществената опасност на извършеното деяние и нагласите в обществото, дотолкова доколкото е широко разпространено мнението, че пияни убийци на пътя получават смешно малки и леки по вид и размер наказания.
/В последствие разпоредбите бяха променени и при съкратеното съдебно следствие вече не се прилага задължително чл.55 от НК, а размерът на определеното то съда наказание се намаля с 1/3. Това изменение отговори на очакванията както на пострадалите, за НЕналагането на смешни по размер наказания, така и на подсъдимите, защото все пак предвижда определен толеранс, в случай че решат да признаят вината си. Това е причината и същото да се задържа през годините и до днес/.
- Със същите промени в НПК се отне възможността за обжалване на постановлението на прокурора, с което той се произнася по направените искания, бележки и възражения при предявяване на материалите по разследването. Според променената ал.3 на чл.229 по направените искания, бележки и възражения, при предявяване на материалите по разследването, наблюдаващият прокурор се произнася с постановление, което не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от НПК частният обвинител има правото само и единствено да поддържа в съда обвинението, повдигнато от прокурора и наред със същия. Съгласно ал.2 на същия член „Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа”, но не може да го променя или да поддържа различно от прокурора обвинение. Дори и възразил при предявяване на материалите по разследването, пострадалият остава безучастен наблюдател, при невъзможност за проверка на начина на водене на разследването и повдигнатото на дееца обвинение. Те зависят само и единствено от волята на наблюдаващия прокурор и не подлежат на контрол. По този начин същият се превръща в независим и абсолютен „господар на процеса”, което в много случаи може да доведе до нарушаване на правата и законните интереси на пострадалия или неразкриване на обективната истина.
Отговор не последва, но все пак е факт, че по искането за включване на неправоспособността като квалифициращо обстоятелство и неприложението на чл.55 от НК при съкратеното съдебно следствие, имаше развитие в исканата от нас посока.