В съдебната практика се застъпи практика да се прилага привилегирования състав на чл.343а от НК, при който се налага по-малко наказание, в случаите, при които след дениято единственото, което е направил виновния, за да укаже помощ на пострадалите е, телефонно обаждане на тел.112, без той да е предприел каквито и да било други активни действия – да се приближи, да види дали са живи, да им даде вода, да спре кръвотечение и др., и др.
Тъй като считам, че това е несправедливо и неправилно, се обърнах към всички легитимни институции за прекратяване на тази порочна практика.
Може омбудсмана единствено даде адекватен и незаинтересован отговор, който макар и да не ми харесва, поне е в унисон с твърдяните от мен обстоятелства, за разлика от всеки друг път, когато съм се обръщала към тази институция и съм получавала напълно неадекватни отговори.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към Омбудсмана по повод неправилното тълкуване и прилагане на закона, досежно привилегирования състав на чл.343а от НК по отношение случаите, при които след деянието е налице единствено телефонно обаждане на тел.112 от страна на подсъдимия, без той да е предприел каквито и да било други действия по оказване помощ на пострадалия от ПТП.
В нашето законодателство е налице нормативна уредба по отношение поведението на водач след ПТП, според която подсъдимият е длъжен не само да уведоми компетентните служби, което днес става с обаждане на тел.112, но и да оказва първа помощ. В чл.140 от НК е установено задължението, че не само деецът, но и всички други водачи, участвали в ПТП, под страх от наказателна отговорност са длъжни да окажат помощ: Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗДвП, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
- когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;
в) до пристигането на представителя по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;”
Чл.124 от ЗДвП задължава не само водачът – участник в ПТП, но и всеки друг водач, който не е участник, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.
Задължение за оказване на помощ съдържат още както Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата – чл.200, така и чл.29 от отменения ЗДвП от 1973г.
Чл. 200. Когато има пострадали лица, както и когато в резултат на произшествието е създадена опасност за другите участници в движението, водачът е длъжен да вземе мерки:
- за оказване помощ на пострадалите лица;
- за предупреждаване на участниците в движението за опасността;
- за запазване на следите от произшествието;
- лично или с помощта на други лица да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или органите на местната администрация.
Общоизвестно е, че за да се придобие право за управление на МПС в страната, е необходимо курсистът да е преминал курс за оказване на първа долекарска помощ към БЧК. За изпълнението на така вменените задължения на водачите, на основание чл.152а, т.2, във връзка с чл.151, ал.2 от ЗДвП е издадена НАРЕДБА № 24 от 02.12.2002г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства /ДВ бр.116 от 13.12.2002г./. Според тази Наредба, обучението се провежда с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при ПТП. Според чл.9, обучението за оказване на първа долекарска помощ включва и следните теми: съзнание и неговите нарушения при черепно-мозъчна травма; извличане и транспортиране на пострадали при ПТП. Наличието на такова изискване и на такъв нормативен акт, ясно очертават виждането на обществото и законодателя за задължението за оказване на долекарска помощ и от немедицински лица. Така би се установил и субективният елемент – желанието за помощ и облекчаване на страданията на пострадалия, а не простото смекчаване на наказателно-правното положение на дееца.
В съдебната практика по отношение на привилегиравания състав на чл.343а от НК е основополагащо Постановление № 1 от 17.01.1983г. по Н.Д. № 8/1982г., на ПЛЕНУМА на ВС. Според него дали деецът е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му /психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др./, обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.
В Решение №39/02.06.1982г. по Н.Д. № 24/1982г. на ОСНК НА ВС, е прието, че действията на подсъдимия е следвало да бъдат насочени пряко към оказване помощ на пострадалия, като спиране на кръвта, организиране или извършване на превоза му до болнично заведение, повикване на лекар, даване на кръв за преливане и други.
В последствие, с Решение №415/28.10.1988г. по Н.Д. №422/1988г., III н. о., ВС по идентичен начин уточнява, че„За да се приеме, че лице, което е участвувало в транспортното произшествие, е оказало помощ на пострадали лица, необходимо е да извърши такива действия, които са насочени да се облекчи положението на пострадалия, като се транспортира до болница или се повика лекар да му се даде първа помощ, като бъде превързан при наранявания и каквито и да е други действия, които целят спасяване на живота му. Всичко това може да бъде направено от причинителя на уврежданията или заедно с други лица”.
В Решение №5/27.01.2015г. по Н.Д. № 1733/2014г., ВКС – III н.о. приема, че обаждането на осъдения на телефон 112 и съобщаването за произшествието не може да обоснове извод, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото той е бил в състояние да окаже и друга не по-малко ефективна помощ. И това е така, тъй като той не е имал наранявания, които да се отразяват на адекватността му.
В Решение №295/15.07.2014г. по Н.Д. №800/2014г. на ВКС, I Н.О. становището на ВКС е, че е от съществено значение преценката дали обаждането на тел.112 запълва съдържанието на законовото изискване деецът да е направил „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите”. „Изложените в тази връзка от въззивния съд съображения могат да бъдат оценени като формални и неубедителни. Няма как да бъде възприет доводът, че „ … подсъдимият не е разполагал с друга фактическа възможност да помогне на пострадалите, освен да потърси помощ по мобилния си телефон …” … Но дори и това не е най-същественото за преценката на възможностите на подсъдимия да окаже действително ефективна помощ в конкретната обстановка – касае се за пътно произшествие с две други коли, със значителен брой пътници в тях и възможен голям брой пострадали, към които подсъдимият няма данни дори да е приближил, да е проявил интерес и да е предложил и оказал помощ, каквато той несъмнено е могъл да предостави с оглед продължителния си професионален стаж и опит, доброто си физическо състояние, липсата на каквито и да било травми и увреждания и пр. При наличие на активно поведение на подсъдимия с такова съдържание, би могло да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК, а настоящият случай очевидно не е такъв”.
В противоречие с посочената до тук практика на ВКС е обилната практика от страна на прокуратурата, която връзвайки ръцете на съда, масово внася обвинителни актове с обвинение по чл.343а от НК, което дори и съдът да счете за неправилно, няма правомощията да измени и да осъди подсъдимия за по-тежконаказуемо престъпление. Таково е и Решение № 455/17.12. 2014г. по Н.Д. № 1427/2014г. II н.о.: „Безспорно е установено обаждането му на националния номер за спешни случаи – 112 за извикване на екип на „Бърза помощ”, което пряко е било насочено към спасяването на пострадалия, който е бил жив непосредствено след произшествието и се е нуждаел от специализирана медицинска намеса. В тази връзка и настоящата инстанция не може да приеме доводите на частното обвинение за това, че подсъдимият е следвало да предприеме действия по оказване помощ на пострадалия, различни от тези, които е извършил. Няма съмнение, с оглед на констатираните травми, че същите са изисквали специализирана медицинска помощ, каквито познания той не притежава. Неговото поведение е било продиктувано от загрижеността за живота и здравето на пострадалия. Действал е със съзнанието, че има нужда от помощ, че тя е необходима с оглед спасяване на живота му и че може да бъде оказана само от квалифицирани специалисти. Затова и настоящата инстанция с оглед на изложеното счита, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и правната квалификация на деянието се явява законосъобразна”.
В мотивите към Присъда №25/22.07.2013г. по НОХД №221/2013г. на ОС – гр.Враца се приема следното: „Съдът намира, че поддържаната по-благоприятна квалификация от представителя на държавното обвинение по чл.343а, ал.1, б.“Б“ НК е правилна. От изложената и възприета фактическа обстановка по делото е установено, че подсъдимият се е обадил на телефон 112. Вярно е, че първи това е сторил свидетелят Я., но забавата от страна на И. се е дължала на психическото състояние непосредствено след произшествието. Установявайки, че И. все още е жив, няколко минути по-късно /вж. отговор на дирекция „Национална система 112“ т.ІІ, л.170 от ДП/ той е сигнализирал за произшествието и необходимостта от помощ за пострадалия. Тези му действия са били продиктувани от загрижеността за здравето и живота на И. и липсата на медицинска квалификация. Индиректно, последващото му поведение по време на лечението на пострадалия в болница подкрепят извода на съда, че И. е изпълнил предписанието на закона да направи всичко зависещо от него за оказване на помощ”.
Считам, че простото телефониране за наличие на ПТП с пострадали, без да са проявени някакви други активни действия по оказване на помощ, не следва да е основание за прилагане на чл.343а от НК. Би трябвало да е налице едно дейно, а не пасивно поведение, което може да включва и обаждане на тел.112, но не единствено. Действията трябва да са активни, пряко и непосредствено да са насочени към оказване на помощ. Очевидно е, че усилията, необходими за да се обади едно лице по телефон през 2015г. в никакъв случай не съответстват на тези, които са били необходими за същото действие през далечната 1982г., когато в България телефони е имало единствено в кметствата и пощенските станции. Да сведем телефонното обаждане до значението на „повикване на лекар” през 80-те години беше напълно нелогично. Нелогично беше и поставянето под общ знаменател на действия като превързване, транспортиране, обдишване, сърдечен масаж и други /с каквито примери съдебната практика изобилства/, с обаждане на тел.112.
Предвид изложеното до тук, помолих Омбудсмана да упражни правомощието си по чл.125 от Закона за съдебната власт и да направи искане за приемане на Тълкувателно решение от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС по въпроса:
- Какви действия е необходимо да е извършил подсъдимият, за да бъде квалифицирано деянието по чл.343а от НК?
- Достатъчно ли е единствено обаждането на Единния Европейски номер за спешни повиквания 112 от страна на виновно причинилия ПТП, без той да е предприел други действия по оказване помощ на пострадалия, да бъде основание деянието му да се квалифицира по чл.343а от НК?
Помолих за лична ангажираност за отстраняване на соченото противоречие в съдебната практика. Едно такова уточнение в твърдяния от мен смисъл щеше да допринесе за пълна и адекватна защита на пострадалите от ПТП и постигане на справедливост. За близките на пострадалия, набирането на три цифри от телефонния апарат не може да се счита за оказана помощ при положение, че човекът, убил тяхното дете, съпруг или родител говори по телефона от разстояние, без дори да приближи или докосне страдащия!
ПОДАДОХ ВТОРА ПОЯСНИТЕЛНА И ДОПЪЛВАЩА МОЛБА:
Подадох втора молба, с която представих допълнително цитираната от мен съдебна практика и направих уточнение, че обилната практика, за която става въпрос в искането ми касае дейността на прокуратурата, която прилагайки неправилно разпоредбата на чл.343а от НК връзва ръцете на съда, тъй като същият дори и да счете това за неправилно, няма правомощията да преодолее внесеното от страна на прокурора обвинение и да осъди подсъдимия за по-тежконаказуемо престъпление. Посочих, че именно поради това обстоятелство бих искала Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС да излезе с едно ясно становище, което ще е задължително за всички, пък макар и то да е противно на моята гледна точка.
Налице са обаче и противоречиви съдебни решения в тази насока, както и противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона и от страна на съдилищата.
За да внеса по-голяма яснота в искането си, направих и още няколко уточнения, за да съм сигурна, че ще бъда разбрана правилно и пострадалите при катастрофи и близките на починалите ще получат исканата закрила в това отношение.
В разпоредбата на чл.124 от ЗСВ изрично е предвидено, че тълкувателни решения се приемат при наличието на една от следните две предпоставки:
- Противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона
- Неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона
В хипотезата, която аз застъпвам в молбата си до Омбудсмана, изтъквам, че по отношение приложението на чл.343а от НК при простото телефонно обаждане от подсъдимия на тел.112, са налице и двете предпоставки.
На първо място е налице противоречива съдебна практика и на второ място е налице неправилно тълкуване и прилагане от страна както на прокуратурата, така и на съдилищата.
В правния мир се откроиха ярко две гледни точки по повдигнатия от мен въпрос:
– Част от юристите – в това число не само съдилищата, но и адвокати, прокурори и т.н. считат, че простото телефониране на чл.112 е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимият е направил всичко зависещо от себе си за оказване помощ на пострадалия и е налице основание за квалифициране на престъплението по по-леко наказуемия състав по чл.343а от НК
– Друга част, към която принадлежа и аз, считаме, че през ХХІ век, когато всеки от нас има по два телефона в джоба си, когато, за да се придобие право за управление на МПС в страната, е необходимо курсистът да е преминал курс за оказване на първа долекарска помощ към БЧК и в българското законодателство на редица места се набляга именно на задължението за оказване помощ на пострадалите и то не само от виновните водачи, но и от всички участници в инцидента, това е напълно недостатъчно и прилагането на по-леко наказуемият състав по чл.343а от НК в случай, че подсъдимият не е направил нищо друго, а е изчерпил понятието всичко зависещо от себе си с простото набиране на три цифрен номер води до неправилно приложение на закона, защото тези съдебни актове, позовавайки се на Постановление №6 от 69г, когато наистина се е изисквало огромно усилие, за да „повикаш лекар”, тъй като телефони е имало само в кметствата и пощите, са резултат от неправилното тълкуване смисъла на закона. Идеята на законодателя със сигурност не обхваща случаите, при които виновните за ПТП, набирайки 1-1-2, изчерпват своето задължение, без дори да се приближат до пострадалия, да проверят има ли пулс, не си ли е глътнал езика, може ли да диша, не се ли дави в кръв и т.н. и т.н. – ред други действия, които могат да бъдат извършени и от лице без нужното медицинско образование. Все пак никой не очаква от водачите да предприемат оперативна намеса на пътя, ако и да са медицински лица.
С оглед изискванията на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗСВ изложих подробни аргументи защо считам, че при решенията, които приемат обаждането на тел.112 за достатъчно е налице втората предпоставка /неправилна съдебна практика/, а при наличието на две групи влезли в сила решения вече е налице и противоречива такава.
С настоящата прилагам съдебните решения, на които се позовавам и Ви моля след направеното уточнение от моя страна да предприемете съответните действия, като направите искане за приемане на Тълкувателно решение от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС по поставените от мен въпроси.
Приложения:
- Постановление №6 от 07.10.1969г. на ПЛЕНУМА на ВС, Постановление №1 от 17.01.1983г. по Н.Д. № 8/1982г., на ПЛЕНУМА на ВС, Решение №39/02.06.1982г. по Н.Д. № 24/1982г. на ОСНК НА ВС и Решение №415/28.10.1988г. по Н.Д. №422/1988г., III н. о. към момента са основополагащата съдебна практика, оказваща съществено значение при вземането на решение от страна на съдилищата по въпроса за приложението или не на чл.343а, от НК.
– т.5 от Постановление №6 от 07.10.1969г. – „Въпросът, дали деецът е направил след деянието всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343, ал. 3, чл. 123, ал. 4 и чл. 134, ал. 4 НК, се преценява конкретно с оглед на обстановката и характера на действията, които е извършил сам или чрез другиго. Така напр. действията, насочени към своевременно спиране на кръвта и повикването на лекар, транспортирането в болнично заведение, даването на кръв за преливане и т.н., са насочени към спасяване живота на пострадалия и могат да обусловят прилагането на посочените алинеи.”
– т.5, б)б от Постановление №1 от 17.01.1983г. – „Деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.), обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил.
Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.
…………………………..
Затова съществено е да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на тези, които са живи. Когато обаче той е имал възможност, но не е оказал помощ на всички пострадали, следва да се приеме, че не е направил всичко зависещо от него.”
– Решение №39/02.06.1982г. по Н.Д. № 24/1982г. на ОСНК НА ВС – „действията на подсъдимия е следвало да бъдат насочени пряко към оказване помощ на пострадалия, като спиране на кръвта, организиране или извършване на превоза му до болнично заведение, повикване на лекар, даване на кръв за преливане и други. Твърдението на подсъдимия, че не можал да участвува в оказване помощ на пострадалия, защото му станало лошо поради силно смущение, не се подкрепи от данните по делото. Но дори и да беше доказано, е без значение за квалификацията на деянието. За да се ползува привилегията на чл. 343, ал. 3 НК, е необходимо деецът обективно след деянието да е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия. Причините, поради които не е направил това, като нежелание, несъобразяване или не е имал обективна възможност, са без значение.” Според това решение дори преместването на сянка на пострадалия не е било достатъчно, за да квалифицира престъплението по по-леконаказуемия състав, а камо ли да е било достатъчно набирането на 3 цифри. Видно от решението „повикване на лекар” обаче би било, по аргументите, които аз застъпвам – тъй като през 1982г. извикването на лекар е ковствало повече усилия на подсъдимия от преместването на пострадалиа на сянка. Дали обаждането на тел.112 е толкова по-трудно и изискващо неимоверни усилия действие?
– Решение №415/28.10.1988г. по Н.Д. №422/1988г., III н. о., ВС – „За да се приеме, че лице, което е участвувало в транспортното произшествие, е оказало помощ на пострадали лица, необходимо е да извърши такива действия, които са насочени да се облекчи положението на пострадалия, като се транспортира до болница или се повика лекар да му се даде първа помощ, като бъде превързан при наранявания и каквито и да е други действия, които целят спасяване на живота му. Всичко това може да бъде направено от причинителя на уврежданията или заедно с други лица”.
Тези решения обаче са изключително стари и несъответстват на сегашните социални и икономически положения в обществото.
- Първата група решения са тези, в които се приема, че единствено телефонното обаждане на тел.112 е основание за приложението на чл.343а. Тези решения не само че противоречат на останалата цитирана съдебна практика, според която се изисква наличието и на други действия, но е и плод на неправилно тълкуване и приложение на закона. Такива са:
– Решение № 455/17.12.2014г. по Н.Д. № 1427/2014г. II н.о. – „Безспорно е установено обаждането му на националния номер за спешни случаи – 112 за извикване на екип на „Бърза помощ”, което пряко е било насочено към спасяването на пострадалия, който е бил жив непосредствено след произшествието и се е нуждаел от специализирана медицинска намеса. В тази връзка и настоящата инстанция не може да приеме доводите на частното обвинение за това, че подсъдимият е следвало да предприеме действия по оказване помощ на пострадалия, различни от тези, които е извършил. Няма съмнение, с оглед на констатираните травми, че същите са изисквали специализирана медицинска помощ, каквито познания той не притежава. Неговото поведение е било продиктувано от загрижеността за живота и здравето на пострадалия. Действал е със съзнанието, че има нужда от помощ, че тя е необходима с оглед спасяване на живота му и че може да бъде оказана само от квалифицирани специалисти. Затова и настоящата инстанция с оглед на изложеното счита, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и правната квалификация на деянието се явява законосъобразна”.
– Решение №174 от 08.05.2014г. по Н.Д. № 417/2014г., ІІ Н. О. на ВКС – „При тези данни въззивният съд правилно е приложил ч.343а, ал. 1, б.“б“ от НК., тъй като установил, че подсъдимият извършил обективно и субективно действия, насочени към спасяване живота на пострадалия. Съгласно задължителните указания на ППВС № 1/63 г. т. 5, б.“б“ при преценка на основанията за приложение на този наказателен състав изводът, че деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, е обвързан от конкретното установени възможности и от обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица. В конкретния случай пострадалият не само е имал намерение да извика медицински специалисти, но предприел и конкретни действия те да пристигнат по най-бързия възможен начин. Намесата на свидетеля Т. не елиминира този принос за ограничаване на вредните последици от деянието, тъй като той е в рамките на конкретните възможности на подсъдимия.”
– Решение № 142 от 18.03.2010г. по Н.Д. №19/2010г., ІІІ Н. О. на ВКС
3. Втората група решения са тези, в които се приема, че за квалифицирането на деянието по чл.343а от НК не е достатъчно само обаждането на тел.112, а са необходими и други действия от страна на подсъдимия, насочени към спасяването на неговия живот. Такива са:
– Решение №295/15.07.2014г. по Н.Д. №800/2014г. на ВКС, I Н.О. – становището на ВКС е, че е от съществено значение преценката дали обаждането на тел.112 запълва съдържанието на законовото изискване деецът да е направил „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите”. „Изложените в тази връзка от въззивния съд съображения могат да бъдат оценени като формални и неубедителни. Няма как да бъде възприет доводът, че „ … подсъдимият не е разполагал с друга фактическа възможност да помогне на пострадалите, освен да потърси помощ по мобилния си телефон …” … Но дори и това не е най-същественото за преценката на възможностите на подсъдимия да окаже действително ефективна помощ в конкретната обстановка – касае се за пътно произшествие с две други коли, със значителен брой пътници в тях и възможен голям брой пострадали, към които подсъдимият няма данни дори да е приближил, да е проявил интерес и да е предложил и оказал помощ, каквато той несъмнено е могъл да предостави с оглед продължителния си професионален стаж и опит, доброто си физическо състояние, липсата на каквито и да било травми и увреждания и пр. При наличие на активно поведение на подсъдимия с такова съдържание, би могло да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК, а настоящият случай очевидно не е такъв”.
– Решение №150 от 27.03.2012г. по Н.Д. №211/2012г., ІІ Н.О. на ВКС – при това Решение ВКС е приел, че са налице предпоставките по чл.343а от НК дори и без подсъдимия да се е обадил на тел.166, но за сметка на това той е извършвал редица други ефективни действия, насочени към спасяване живота на пострадалите. Така както би трябвало да бъде и според мен.
– Решение №51 от 17.04.2014г. по АНД №94/2014г. на РС-Айтос
– Решение №5/27.01.2015г. по Н.Д. № 1733/2014г., ВКС – III н.о. – „обаждането на осъдения на телефон 112 и съобщаването за произшествието не може да обоснове извод, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото той е бил в състояние да окаже и друга не по-малко ефективна помощ”.
ОТГОВОР:
С отговора си омбудсманът отбелязва, че както съм посочила, с Постановление № 1 от 17.01.1983г. по Н.Д. № 8/1982г., на ПЛЕНУМА на ВС е прието, че за да е налице намаляващото отговорността обстоятелство, предвидено в чл.343а от НК, деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия или на пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му /психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др./, обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е посочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. С постановлението е внесено уточнение и във връзка с приетото с Постановление №6 от 1969г. на Пленума на ВС, че ако пострадалите са повече от едно лице, деецът следва да е оказал помощ на всички. Т.е. ако някой от пострадалите е починал, то оказването на помощ на някои от останалите не е намаляващо отговорността обстоятелство, защото не е оказана помощ на всички пострадали. Уточнено е, че това разбиране не отговаря на действителния смисъл на закона, според който изискването е деецът да действа според възможностите си за намаляване вредите от виновното му поведение и затова съществено е същият да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на тези, които са живи. Когато обаче той е имал възможност, но не е оказал помощ на всички пострадали, следва да се приеме, че не е направил всичко зависещо от него. С Постановлението са обобщени изискванията за наличие на намалена отговорност, а именно: помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и здравето на пострадалия; деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия или пострадалите, което се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица; когато са пострадали повече от едно лице и някое от тях е починало, достатъчно е деецът да е оказал помощ на другите.
Омбудсманът ме уведомява, че след внимателно и подробно запознаване и анализ на съдебната практика във връзка с чл.343а от НК не счита, че са налице основания за сезиране и произнасяне с тълкувателно решение на ВКС по конкретния повдигнат от мен аспект при прилагането на разпоредбата. Омбудсманът посочва, че безспорно има съдебни решения, в които се приема, че обаждането до тел.112 от страна на дееца е недостатъчно за прилагане на намалената отговорност, както и такива, в които съдът счита, че с това обаждане деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите. Но при всички случаи съдът е направил преценка на конкретната ситуация, както е постановено и в Постановлението на Пленума на ВС, като е отчел обстановката, възможностите на дееца и действията, които е осъществил сам или с помощта на други лица. Омбудсманът посочва, че няма как в тълкувателно решение да се постанови, без да се отчетат тези особености, характеризиращи конкретната обстановка и възможностите на дееца, дали обаждането на телефон за спешни случаи е достатъчно или не за оказване на помощ на пострадалите или евентуално да се предпишат конкретни действия, извършени от страна на дееца, за да се приложи разпоредбата.