Молба за Тълкувателно решение до Главния прокурор във връзка с чл.343а от НК – оказване помощ на пострадалите при ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

В съдебната практика се застъпи практика да се прилага привилегирования състав на чл.343а от НК, при който се налага по-малко наказание, в случаите, при които след дениято единственото, което е направил виновния, за да укаже помощ на пострадалите е, телефонно обаждане на тел.112, без той да е предприел каквито и да било други активни действия – да се приближи, да види дали са живи, да им даде вода, да спре кръвотечение и др., и др.

Тъй като считам, че това е несправедливо и неправилно, се обърнах към всички легитимни институции за прекратяване на тази порочна практика.

Не срещнах разбиране от нито една от институциите.

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

МОЛБА ЗА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.343А – ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ПРИ ПТП

Обърнах се към Главния прокурор по повод неправилното тълкуване и прилагане на закона, досежно привилегирования състав на чл.343а от НК по отношение случаите, при които след дениято е налице единствено телефонно обаждане на тел.112 от страна на виновния за ПТП водач, без той да е предприел каквито и да било други действия по оказване помощ на пострадалия.

В нашето законодателство е налице нормативна уредба по отношение поведението на водач след ПТП, според която подсъдимият е длъжен не само да уведоми компетентните служби, което днес става с обаждане на тел.112, но и да оказва първа помощ. В чл.140 от НК е установено задължението, че не само деецът, но и всички други водачи, участвали в ПТП, под страх от наказателна отговорност са длъжни да окажат помощ: Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Съгласно чл.123, ал.1 от ЗДвП, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

  1. когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;

в) до пристигането на представителя по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;”

Чл.124 от ЗДвП задължава не само водачът – участник в ПТП, но и всеки друг водач, който не е участник, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.

Задължение за оказване на помощ съдържат още както Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата – чл.200, така и чл.29 от отменения ЗДвП от 1973г.

Чл. 200. Когато има пострадали лица, както и когато в резултат на произшествието е създадена опасност за другите участници в движението, водачът е длъжен да вземе мерки:

  1. за оказване помощ на пострадалите лица;
  2. за предупреждаване на участниците в движението за опасността;
  3. за запазване на следите от произшествието;
  4. лично или с помощта на други лица да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или органите на местната администрация.

Общоизвестно е, че за да се придобие право за управление на МПС в страната, е необходимо курсистът да е преминал курс за оказване на първа долекарска помощ към БЧК. За изпълнението на така вменените задължения на водачите, на основание чл.152а, т.2, във връзка с чл.151, ал.2 от ЗДвП е издадена НАРЕДБА № 24 от 02.12.2002г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства /ДВ бр.116 от 13.12.2002г./. Според тази Наредба, обучението се провежда с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при ПТП. Според чл.9, обучението за оказване на първа долекарска помощ включва и следните теми: съзнание и неговите нарушения при черепно-мозъчна травма; извличане и транспортиране на пострадали при ПТП. Наличието на такова изискване и на такъв нормативен акт, ясно очертават виждането на обществото и законодателя за задължението за оказване на долекарска помощ и от немедицински лица. Така би се установил и субективният елемент – желанието за помощ и облекчаване на страданията на пострадалия, а не простото смекчаване на наказателно-правното положение на дееца.

В съдебната практика по отношение на привилегиравания състав на чл.343а от НК е основополагащо Постановление № 1 от 17.01.1983г. по Н.Д. № 8/1982г., на ПЛЕНУМА на ВС. Според него дали деецът е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му /психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др./, обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.

В Решение №39/02.06.1982г. по Н.Д. № 24/1982г. на ОСНК НА ВС, е прието, че действията на подсъдимия е следвало да бъдат насочени пряко към оказване помощ на пострадалия, като спиране на кръвта, организиране или извършване на превоза му до болнично заведение, повикване на лекар, даване на кръв за преливане и други.

В последствие с Решение №415/28.10.1988г. по Н.Д. №422/1988г., III н. о., ВС по идентичен начин уточнява, че„За да се приеме, че лице, което е участвувало в транспортното произшествие, е оказало помощ на пострадали лица, необходимо е да извърши такива действия, които са насочени да се облекчи положението на пострадалия, като се транспортира до болница или се повика лекар да му се даде първа помощ, като бъде превързан при наранявания и каквито и да е други действия, които целят спасяване на живота му. Всичко това може да бъде направено от причинителя на уврежданията или заедно с други лица”.

В Решение №5/27.01.2015г. по Н.Д. № 1733/2014г., ВКС – III н.о. приема, че обаждането на осъдения на телефон 112 и съобщаването за произшествието не може да обоснове извод, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото той е бил в състояние да окаже и друга не по-малко ефективна помощ. И това е така, тъй като той не е имал наранявания, които да се отразяват на адекватността му.

В Решение №295/15.07.2014г. по Н.Д. №800/2014г. на ВКС, I Н.О. становището на ВКС е, че е от съществено значение преценката дали обаждането на тел.112 запълва съдържанието на законовото изискване деецът да е направил „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите”. „Изложените в тази връзка от въззивния съд съображения могат да бъдат оценени като формални и неубедителни. Няма как да бъде възприет доводът, че „ … подсъдимият не е разполагал с друга фактическа възможност да помогне на пострадалите, освен да потърси помощ по мобилния си телефон …” … Но дори и това не е най-същественото за преценката на възможностите на подсъдимия да окаже действително ефективна помощ в конкретната обстановка – касае се за пътно произшествие с две други коли, със значителен брой пътници в тях и възможен голям брой пострадали, към които подсъдимият няма данни дори да е приближил, да е проявил интерес и да е предложил и оказал помощ, каквато той несъмнено е могъл да предостави с оглед продължителния си професионален стаж и опит, доброто си физическо състояние, липсата на каквито и да било травми и увреждания и пр. При наличие на активно поведение на подсъдимия с такова съдържание, би могло да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК, а настоящият случай очевидно не е такъв”.

В противоречие с посочената до тук практика на ВКС е обилната практика от страна на прокуратурата, която връзвайки ръцете на съда, масово внася обвинителни актове с обвинение по чл.343а от НК, което дори и съдът да счете за неправилно, няма правомощията да измени и да осъди подсъдимия за по-тежконаказуемо престъпление. Таково е и Решение № 455/17.12. 2014г. по Н.Д. № 1427/2014г. II н.о.: „Безспорно е установено обаждането му на националния номер за спешни случаи – 112 за извикване на екип на „Бърза помощ”, което пряко е било насочено към спасяването на пострадалия, който е бил жив непосредствено след произшествието и се е нуждаел от специализирана медицинска намеса. В тази връзка и настоящата инстанция не може да приеме доводите на частното обвинение за това, че подсъдимият е следвало да предприеме действия по оказване помощ на пострадалия, различни от тези, които е извършил. Няма съмнение, с оглед на констатираните травми, че същите са изисквали специализирана медицинска помощ, каквито познания той не притежава. Неговото поведение е било продиктувано от загрижеността за живота и здравето на пострадалия. Действал е със съзнанието, че има нужда от помощ, че тя е необходима с оглед спасяване на живота му и че може да бъде оказана само от квалифицирани специалисти. Затова и настоящата инстанция с оглед на изложеното счита, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и правната квалификация на деянието се явява законосъобразна”.

В мотивите към Присъда №25/22.07.2013г. по НОХД №221/2013г. на ОС – гр.Враца се приема следното: „Съдът намира, че поддържаната по-благоприятна квалификация от представителя на държавното обвинение по чл.343а, ал.1, б.“Б“ НК е правилна. От изложената и възприета фактическа обстановка по делото е установено, че подсъдимият се е обадил на телефон 112. Вярно е, че първи това е сторил свидетелят Я., но забавата от страна на И. се е дължала на психическото състояние непосредствено след произшествието. Установявайки, че И. все още е жив, няколко минути по-късно /вж. отговор на дирекция „Национална система 112“ т.ІІ, л.170 от ДП/ той е сигнализирал за произшествието и необходимостта от помощ за пострадалия. Тези му действия са били продиктувани от загрижеността за здравето и живота на И. и липсата на медицинска квалификация. Индиректно, последващото му поведение по време на лечението на пострадалия в болница подкрепят извода на съда, че И. е изпълнил предписанието на закона да направи всичко зависещо от него за оказване на помощ”.

Считам, че простото телефониране за наличие на ПТП с пострадали, без да са проявени някакви други активни действия по оказване на помощ, не следва да е основание за прилагане на чл.343а от НК. Би трябвало да е налице едно дейно, а не пасивно поведение, което може да включва и обаждане на тел.112, но не единствено. Действията трябва да са активни, пряко и непосредствено да са насочени към оказване на помощ. Очевидно е, че усилията, необходими за да се обади едно лице по телефон през 2015г. в никакъв случай не съответстват на тези, които са били необходими за същото действие през далечната 1982г., когато в България телефони е имало единствено в кметствата и пощенските станции. Да сведем телефонното обаждане до значението на „повикване на лекар” през 80-те години беше напълно нелогично. Нелогично беше и поставянето под общ знаменател на действия като превързване, транспортиране, обдишване, сърдечен масаж и други /с каквито примери съдебната практика изобилства/, с обаждане на тел.112.

Предвид изложеното до тук, помолих Главния прокурор да упражни правомощието си по чл.125 от Закона за съдебната власт и да направи искане за приемане на Тълкувателно решение от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС по въпроса:

  1. Какви действия е необходимо да е извършил подсъдимият, за да бъде квалифицирано деянието по чл.343а от НК?
  2. Достатъчно ли е единствено обаждането на Единния Европейски номер за спешни повиквания 112 от страна на виновно причинилия ПТП, без той да е предприел други действия по оказване помощ на пострадалия, да бъде основание деянието му да се квалифицира по чл.343а от НК?

Помолих за лична ангажираност за отстраняване на соченото противоречие в съдебната практика. Едно такова уточнение в твърдяния от мен смисъл щеше да допринесе за пълна и адекватна защита на пострадалите от ПТП и постигане на справедливост. За близките на пострадалия, набирането на три цифри от телефонния апарат не може да се счита за оказана помощ при положение, че човекът, убил тяхното дете, съпруг или родител говори по телефона от разстояние, без дори да приближи или докосне страдащия!

 

ОТГОВОР:

С писмо с изх.№3437/2015г. от 10.09.2015г. заместник на Главния прокурор при ВКП ме уведоми, че молбата ми е била обсъдена от прокурори от отдел „Съдебен“ и отдел „Аналитичен“ при ВКП, които са изразили категорични становища, че няма основания за сезиране на ВКС по поставените от мен въпроси. Критериите, заложени в Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС, не създават затруднения и не водят до противоречива съдебна практика. Преценката дали деецът е направил всичко зависимо от него за оказване помощ на пострадалия от ПТП, се преценява конкретно за всеки отделен случай – като се съобразяват установената фактическа обстановка; възможностите на дееца и характера на извършените от него действия. Обстоятелството, че след 1983г. има и други технически възможности – мобилни телефони и други не следва да води до промяна на критериите, визирани в Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС.

 

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.