До лятото на 2018г. делата срещу ЗК се водеха в София. Пострадалите можеха да изберат и да ги водят и по мястото на ПТП, но лично аз предпочитах да ги водя в София поради опита на местните съдии, поради наличието на достатъчно вещи лица и въпреки дългото забавяне на делата във времето.
С поредното лобистко изменение и под натиска на съдиите и ЗК това обстоятелство беше променено. Делата вече се водят там, където е станало ПТП или там, където живеят пострадалите.
Обърнах се към Президента да наложи вето, защото предвиждах множество проблеми, но и от тук не получих отговор.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ДО ПРЕЗИДЕНТА СРЕЩУ СМЯНАТА НА ПОДСЪДНОСТТА ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ДЕЛА ПРИ ПТП
Обърнах се към президента г-н Радев с молба да наложи вето на приетото изменение на подсъдността по делата срещу Застрахователните компании, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с приетия §2 за изменение на чл.115, ал.2 – „Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие“
Очевидно беше желанието на системата да се разтоварят софийските съдилища и да се прехвърли един голям обем от работа на почти бездействащите съдилища /особено районните в малките населени места/. Следва да се има предвид обаче следното:
- По този начин се нарушава изначалното още от Римско време правило – actor secquitor forum rei –ищецът следва мястото на ответника. Подсъдността се определя от местожителството на ответника. Тази максима е преповторена и в немския Гражданско-процесуалния кодекс от 1877г. и е актуална и днес в редица съвременни законодателства, включително в българското процесуално право още от Закона за гражданското съдопроизводство от 1891г. Абсурдно е да се променя основно правило, съществуващо от векове, с цел удовлетворяване нуждите и желанията на софийските съдии и поради невъзможността на държавата да се справи със създалата се ситуация по друг, по-рационален начин.
- Освен това промяната можеше да доведе до отлагане на дела в разрез с принципа за бързина и процесуална икономия. Съществен проблем и основната причина да се обърна към Президента е липсата на вещи лица навсякъде в провинцията. В Ловеч, целия Благоевградски район, Русе, Монтана и много други, чакаме с години или за Авто-технически, или за Съдебно-медицински експертизи. В Монтанско и Благоевградско съдебните лекари са по един и никой не иска да завършва и специализира съдебна медицина. В Русенския университет всяка година завършват десетки инженери, но чакаме по една година именно за АТЕ. Ако вещите лица започнеха да висят в съда и по граждански дела, ще настъпи пълен хаос до степен да няма кой да прави аутопсиите на починалите и ако сега чакаме година – година и половина, колко ще чакаме тогава?!?
- Не без значение беше и липсата на нужната подготвеност от страна на съдебните състави и невъзможността на малките съдилища да поемат изведнъж такъв голям обем от дела. Със сигурност щеше се стигне до задръстване и хаос, което ще рефлектира върху качеството на правораздаване.
С изменението на чл.119 от ГПК и дадените на съда правомощия за възражение за неподсъдност до приключване на първото по делото заседание се създаваха сериозни предпоставки за различно ценене на едни и същи по вид дела, а защо не и за корупция. От какво зависи дали един съдия ще вземе такова решение или не на такъв късен етап?! Ако съдът щеше да има такива правомощия, то същият следваше да взема това решение, както беше предложено, още с входиране на исковата молба и преди изпращането й на ответника по делото. Всичко друго щеше да доведе до лични отношения и съмнителни мотиви по отношение решението на съда да гледа или не определено дело, на определен пострадал, с определен адвокат.
С молбата си помолих на основание конституционните правомощия на Президента да наложи вето на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от 22.05.2018г.
Считах, че това изменение няма да помогне, а само ще навреди на по-слабата и уж защитавана с това предложение страна в процеса – пострадалият. Той беше достатъчно защитен, тъй като с изменението през 2017г. му беше дадена възможност да завежда своите искове и пред съдилищата по постоянния му адрес или по местонастъпване на застрахователното събитие. Правото на защита многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че държавата не трябва да поставя правни и практически пречки пред неговото упражняване. Уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на правото. Нарушен е чл.6, ал.2, изр.1 от КРБ и чл.20 от Харта на основните права на Европейския съюз 2012/C 326/02, гарантиращи равенство на страните пред закона, тъй като по този начин по определени дела ответникът ще следва ищеца, а по други ищецът ще следва ответника.
В отговор на тези атаки, които явно нямаше да спрат, докато съдиите не постигнат целта си, направих едно доста по-разумно предложение, което със сигурност щеше доведе до много по-голям ефект.
Предложих да се внесе за обсъждане предложение за изменение на глава ІХ от НПК – граждански ответник, като се даде възможност като граждански ответник в наказателния процес да бъде конституирана съответната Застрахователна компания, ГФ и НББАЗ. Едно такова изменение няма да затрудни наказателния процес с нищо, тъй като ще е свързано само с едно единствено допълнително действие – доказване наличието или липсата на застрахователно правоотношение. При предявен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД или срещу възложилия съответната работа на основание чл.49 от ЗЗД се събират абсолютно всички доказателства, необходими и по делата срещу ЗК, ГФ и НББАЗ. Пострадалите и техните повереници обаче не избират тази възможност, тъй като изваденият изпълнителен лист срещу подсъдимия не обвързва по никакъв начин ЗК, ГФ и НББАЗ и те отказват плащане. Това е и причината гражданските отделения да са затрупани с отделни искове, по които отново се изготвят същите експертизи, разпитват се същите свидетели и се повтаря целия огромен обем от работа, извършена по наказателното дело. Чл.300 от ГПК не ни спестява нищо при граждански дела, заведени преди приключване на наказателното дело, както и в 90% от делата, при които ЗК правят възражение за съпричиняване, което подлежи отново на доказване или отричане, дори и при наличието на влязла в сила присъда. По тези дела отново се изготвят АТЕ, СМЕ и се разпитват вече разпитвани в хода на наказателния процес свидетели.
Не виждам причина да има предвидена възможност възложилият съответната работа /в повечето случаи това е работодателят на подсъдимия/ да бъде конституиран като страна в наказателния процес, а едно такова конституиране да бъде проблем по отношение на ЗК, ГФ или НББАЗ. Колкото участието на единия ще се отрази върху хода на наказателното производство, толкова ще се отрази участието и на другия.
Едно такова изменение обаче ще отвори една нова врата и ще даде една нова възможност, от която съм убедена ще се възползват повечето пострадали.