С тази молба се обръщам към Инспектората към ВСС по повод утвърдената незаконосъобразна практика на СРП да се предоставят единствено заверени преписи от документи по прокурорски преписки и да се събира такса в размер на 2лв. за първа и 1лв. за всяка следваща страница.
Прилагам сигналът на ВСС, в който в т.3 се говори за повдигнатия от мен проблем.
Дали има промяна – разбира се, че НЕ.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към Инспектората на ВСС по повод утвърдената незаконосъобразна практика на СРП да се предоставят единствено заверени преписи от документи по прокурорски преписки на същата прокуратура и съпътстващото това събиране на такси в размер на 2лв. за първа и 1лв. за всяка следваща страница. Предвид качеството на моите доверители на пострадали лица от ПТП и затрудненото им финансово положение срочното получаване на обезщетението за претърпените неимуществени вреди беше от изключителна важност. Отказа на административния ръководител на СРП да преразгледа решението си и отказа на СГП да вземе ясно отношение по казуса ни принуждиха да следваме незаконосъобразната практика и да заплатим непосилни такси за заверени копия на документи, каквито всъщност не сме искали. Ето защо се обърнах към Инспектората на ВСС в качеството му на контролен орган с молба за разглеждане на случая и съдействие. Доводите ми бяха следните:
На 09.12.2008г. в гр.София е настъпило ПТП, при което е пострадал А. Н. Л., като наказателното производство по описа на СРП приключи с Постановление за прекратяване.
На 13.04.2010г. на основание чл.106 от Кодекса на застраховането, във връзка с претендиране на обезщетение от Застрахователната компания на виновния водач за претърпените от моя доверител неимуществени вреди в резултат на ПТП, депозирах молба в СРП за преписи от прокурорската преписка. Същите бяха необходими за установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него. На 10.06.2010г. получих писмо от СРП, с което ме уведомяват, че молбата ми е уважена и исканите от мен преписи ще ми бъдат издадени. За получаването им в деловодството на СРП е било изискано заплащане на таксата, предвидена за заверени преписи, а именно 2лв. за първа страница и по 1лв. за всяка следваща. С молба от 18.06.2010г. уведомих административния ръководител на СРП, че не се нуждая от заверени преписи /с изключение на Официален препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство/, а от незаверени /фотокопия/, за които считам, че следва да бъде заплатена такса от по 0,10лв. за всяка страница, съгласно т.19, б “В” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси. С писмо от 14.07.2010г. административният ръководител на СРП ме информира, че има утвърдена практика за предоставяне на преписи от наказателни дела, като същата е утвърдена със заповед №101/18.07.2008г. на Районния прокурор на София, издадена въз основа на писмо №1468/2008г. на зам. главния прокурор В. Първанов. Посочва се също така, че в посочените документи, както и в Тарифа №1 не се урежда хипотеза, при която се издават незаверени /фотокопия/ на документи. Уредена е хипотеза, при която определени категории лица са освободени от такси, но нашият случай не попадал в тази хипотеза.
Тъй като не споделям изводите на административния ръководител на СРП с молба от 22.07.2010г. се обърнах към СГП за вземане на отношение по спорния въпрос с размера на дължимата такса. На 27.08.2010г. при проверка в деловодството на СГП се установи, че по молбата ми има произнасяне от 18.08.2010г., като същата е оставена без разглеждане, тъй като не се обжалва конкретен акт на СРП. Тъй като официално не бях уведомен за произнасянето по молбата ми, на 14.09.2010г. подадох молба за писмен отказ, на която отново не получих отговор. При справка на 21.10.2010г. се установи, че преписката е върната в СРП, като мога да получа изготвените преписи след заплащане на съответната такса – 2лв. за първа и 1лв. за всяка следваща страница.
Към момента на подаване на молбата до Инспектората на ВСС преписите не бяха получени, предвид становището ми за незаконосъобразност на задължителното издаване на заверени преписи, съответно размера на държавната такса, събирана за тях.
На 28.01.2010г. в района на КПП„Владая” е настъпило ПТП, при което са нанесени телесни увреждания на А.В.Й. По случая е образувано досъдебно производство по описа на РТП-ПР-СДВР, съответно по описа на СРП. С цел упражняване правата на пострадалата от ПТП и на основание чл.106 от КЗ на 25.06.2010г. подадох молба до СРП за издаване на преписи от документи по горната преписка. При справка на 24.08.2010г. се установи, че същите са разрешени и такива ще бъдат предоставени срещу заплащане на държавна такса за заверени копия на документи – 2лв. за първа и 1лв. за всяка следваща страница. Тъй като не съм искала заверени копия и считам, че никъде не е установена забрана за издаване на незаверени преписи от досъдебните производства, на 30.08.2010г. подадох молба до СГП за предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност и предоставяне на незаверени копия от документи, за които да бъде събрана съответната такса. По преписката имаше произнасяне, като с постановление от 12.10.2010г. прокурор от СГП е оставил без разглеждане молбата ми, а преписката е изпратена на административния ръководител на СРП за вземане на отношение по компетентност. При проверка в деловодството на СРП на 08.11.2010г. се установи, че молбата ми е оставена без разглеждане.
Обстоятелството, че в Тарифа №1 не се съдържа уредба за издаване на незаверени преписи /фотокопия/ не означава, че такива не могат да бъдат издавани. Още по-нелогично е да се приеме, че един административен акт, каквато е Заповед № 101/2008г. на Районния прокурор на София, би могла да отмени действието на нормативен акт. Липсата на изрично предвидена и разписана такса за фотокопия в Тарифа № 1 не означава, че такава не е предвидена в друг нормативен акт. В изпълнение на параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 167 на Министерския съвет от 28 август 1992 година и с оглед да се внесе яснота по въпроси, които на практика пораждат съмнения във връзка с приложението на тарифата е издадена ИНСТРУКЦИЯ № 18 ОТ 14 ОКТОМВРИ 1992 ГОДИНА ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА И ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО. В тази инструкция са намерили място две разпоредби, от всяка от които може да се направи единствения правилен извод, че след като исканите преписи са обикновени фотокопия, таксата, която би следвало да се заплати е 0,10лв. за всяка страница. До този извод се стига от разпоредбата на т.1, която указва, че по искания за издаване на документи, когато не са предвидени държавни такси в тарифата /както е в случая с таксите, събирани от прокуратурата за незаверени преписи/ се събират такси, предвидени за подобни искания, действия и документи. Подобно искане е регламентирано в т.19 от Тарифата, към която разпоредба препраща и т. V.8 от въпросната Инструкция – Исканите преписи по н.о.х. дела от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват по т. 19 от Тарифата.
Съгласно т.19, б “В” от Тарифата за фотокопие от документи – за всяка страница се събират по 0,10лв., а в случай че фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0,07лв.
От гореописаните разпоредби е видно, че имам право не само на заверени, но и на незаверени преписи от документи по делото, като за същите дължа по 0,10лв. за всяка страница.
С настоящата помолих Инспектората на ВСС да нареди извършването па проверка в рамките на компетентността му и съгласно правомощията му да вземе отношение по повод пресичането на установената незаконосъобразна практика в СРП.
ОТГОВОР ОТ ВСС:
Беше ми изпратен отговор от Инспектората на ВСС, с който ме уведомяват, че запознавайки се внимателно със сигнала ми, констатират, че няма основания, които да обосновават проверка от ИВСС по см. на чл.58 от ЗСВ. Определената такса за преписи /фотокопия/ от страна на РП-София подлежи на проверка единствено от финансов орган в случая Одит.
Уведомяват ме, че ВСС с решение по протокол №48 от 03.02.2011г. е създал работна група с председател члена на ВСС Иван Колев за изготвяне на предложение за промени в Тарифа №1 към ЗДТ и в Тарифата за държавните такси по ГПК.
Моят сигнал е послужил и е намерил отражение в подготвения от ИВСС за противоречивата практика при събиране на ДТ в съдилищата и прокуратурите, който са изпратили до председателя на Работната група.
Информират ме, че правомощията на Инспектората изключват възможността за тълкуване и преценка как се събират и доколко съдилищата спазват Тарифите за таксите. Искания за проверка по таксите са извън правомощията на Инспектората към ВСС.
Съответният сигнал беше приложен към писмото.