fbpx

Становище до ГФ за Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

Доста подмолно и почти тайно ЗК и ГФ се опитаха да приемат една Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице, с която се опитаха да прокарат мизерно смешни размери на обезщетенията.

Цялата гилдия се противопоставихме, а това е моето становище по темата.

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

 

Ето какво е становището ми по повод проекта на Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице:

  1. Като цяло няма нищо лошо в това да се уеднаквят размерите на присъжданите обезщетения за идентични случаи. Така ще се избегнат съществените разлики, които съществуват в момента между съдебните решения на съдилища не само от различни съдебни райони, но и на различни състави в един и същи съд, както и разликата дори на един и същи състав спрямо клиентите на определени адвокати, което е очевидно и изключително дразнещо напоследък.

Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират /еднаквите случаи се третират еднакво/.

Справедливостта обаче изисква и цялостно изследване на всеки отделен случай и това не може да бъде въведено във формула, колкото и сложна да е тя. Невъзможно е да се отнеме възможността на съда да преценява всеки отделен случай съобразно съответните специфики. Исторически погледнато от самото съществуване на правото справедливостта винаги е била в ръцете на съда, а Вие искате да му я отнемете.

  1. Една такава Методика, регламентирайки максимални размери на обезщетенията и бидейки задължителна, е в противоречие и с Европейското законодателство. В този смисъл е и практиката на ЕС.

Съдът на Европейския съюз в свое Решение от 24.10.2013г. по Дело С-22/12, сезиран с преюдициално запитване от съд на държава-членка, изправен пред хипотеза на приложимост на чешкото материално право, закрепено в §11 и §13, §444 от чешкия Граждански кодекс, както и §6 от Закон №168/1999г. за задължителната гражданска отговорност, е дал тълкуване, според което член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г., член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983г., изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г., и член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990г. трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. В мотивите на решението – т.55, Съдът е приел, че държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втора директива. Отбелязал е в т.56, че това явно е гарантирано в §11 и 13 от чешкия граждански кодекс (позволяващи определяне на размера на обезщетенията по преценка на съда, според посочените критерии). §444 от чешкия Граждански кодекс е в противоречие с това. Това е довело и до изменение на чешкото законодателство.

Подобно тълкуване на сочените по-горе текстове от Директивите е дадено и с Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12. С последното е постановено и тълкуване, според което член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.” “В това отношение държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат трите посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие.”

Касае се за случай, при който родителите на г-н Дроздовс загиват при ПТП в Латвия, а латвийската застрахователна компания изплаща обезщетение в смешно занижени размери като се позовава на латвийското законодателство, а именно на разпоредбата на Закона „ОСТА”, в който са регламентирани размерите на застрахователните обезщетения, които не могат да бъдат надхвърляни. Тези размери обаче са значително по-ниски от предвидените от Европейските директиви минимални застрахователни покрития, посочени в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

В т.28 от Решението ЕС посочва, че „Следва да се напомни, че видно от преамбюлите на Първа и Втора директива, същите целят, от една страна, да осигурят свободното движение както на моторните превозни средства с обичайно домуване на територията на Европейския съюз, така и на лицата, които се возят в тях, и от друга страна, да гарантират, че пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, ще бъдат третирани по сходен начин, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Marques Almeida, C‑300/10, точка 26 и цитираната съдебна практика).”

т.32 Следователно и като се има предвид по-специално член 1, точка 2 от Първа директива, при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение.

т.33 Съдът обаче е уточнил, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат Първа, Втора и Трета директива от тяхното полезно действие.

…………………………………….

т.36 Така държавите членки са длъжни да гарантират, че приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована в съответствие с разпоредбите на Първа, Втора и Трета директива.

т.37 От изложеното следва, че свободата, с която разполагат държавите членки във връзка с определянето на покритите вреди и на условията на задължителната застраховка, е ограничена с Втора и Трета директива, доколкото те въвеждат задължение за покриване на някои вреди до определени минимални размери.

…………………………….

т.46 Ето защо държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втора директива.

……………………………..

т.50 В точка 46 от настоящото решение беше установено, че държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, предвидени в член 1, параграф 2 от Втора директива.

т.51 Следва също така да се напомни, че Съдът вече е приел, че член 1, параграф 2 от Втора директива не допуска национална правна уредба, която предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с този член минимални гарантирани суми (вж. в този смисъл Решение от 14 септември 2000 г. по дело Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, C‑348/98, Recueil, стр. I‑6711, точка 40 и Определение от 24 юли 2003 г. по дело Messejana Viegas, C‑166/02, Recueil, стр. I‑7871, точка 20).

…………………………………………

т.53 От друга страна, следва да се напомни, че в точка 33 от настоящото решение беше посочено, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат трите посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие.

т.54 Ако обаче националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по член 1, параграф 2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие.

…………………………………………….

т.57 При тези обстоятелства трябва да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба накърнява предвидената от правото на Съюза гаранция, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства, определена съгласно приложимото национално право, ще бъде покрита от застраховка, съобразена с Първа, Втора и Трета директива (вж. в този смисъл Решение по дело Marques Almeida, посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).

т.58 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива.”

С оглед горното предложената от Вас Методика би могла да породи правно действие само и единствено ако в нея бъде записано, че предвидените размери на обезщетенията са минимуми, под които застрахователните компании и съдът не могат да падат. Всичко друго би отвело всички дела, по които съдът реши да приложи Методиката като задължителна горна граница, в СЕС и би довело до изключителни вреди за Българската държава и нейните данъкоплатци.

  1. Нормата на чл.52 от ЗЗД не може да бъде преодоляна с разпоредбите на наредби и методики.
  2. Поради изключително занижените размери на предвидените обезщетения, същите не могат да служат дори като ориентир за съда. Такова е становището и на самите съдии.

Стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането служат като база при определяне на паричното обезщетение при всеки отделен случай. Методиката в представения вид в никаква степен не отговаря на тези критерии. Работната група следваше да се запознае по-задълбочено със съдебната практика. Предложените обезщетения при смърт дори не се доближават до присъжданите в момента от съдилищата обезщетения в размер на около и над 100 000лв. на пълнолетни деца за починал родител, на малолетни деца в размер около и над 150 000лв. до 200 000лв., на родители, които са изгубили дете, в размер на около 200 000 – 250 000лв. Те са твърде далеч и от нивата, на които се подписват извънсъдебни споразумения със самите ЗК.

Считам, че изключително занижени са и размерите на обезщетения, предвидени за телесни увреждания. Максималният брой точки е 200, като при по-тежки случаи, в зависимост от възрастта, могат да достигнат до 300. При увреждания, които са изключително тежки за пострадалите като например будна кома, ампутации, параплегия дори и максималният брой точки е абсолютно недостатъчен, за да се доближи до размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения и нивата на извънсъдебните споразумения, камо ли да възмезди напълно претърпените болки и страдания от пострадалите. Съдебни решения за такива случаи, с които се присъждат обезщетения в размери от по 500 000 – 600 000лв. не са изключения, а има и такива, по които са присъждани обезщетения за неимуществени вреди в размер на 900 000лв.

  1. Така подготвеният проект за Методика ще доведе до множество проблеми, част от които вече всички знаем, но и такива, за които дори не предполагаме на този етап.

Тя намира приложение само и единствено при определяне на обезщетения по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и е изготвена за нуждите на КЗ. Следователно е приложима само при ПТП по претенции срещу застрахователя на виновния водач.

Това ще доведе до:

– съществени различия в обезщетяването на пострадали при ПТП и такива пострадали при други престъпления;

– масово завеждане на граждански искове в наказателния процес срещу виновния водач или в отделен граждански процес срещу него с евентуално обратни искове срещу ЗК, по които последните ще бъдат принудени да плащат, без да се съобразяват с Методиката.

И се поставят следните въпроси:

– Зависи ли цената на човешките болки и страдания от вида на престъплението, от което са причинени?

– Каква защита ще предложи задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато всички пострадали ще предпочетат да съдят уж застрахованите водачи?

– Как след като водачът обезщети пострадалите, методиката ще е задължителна за когото и да било в дълга на застрахователната компания да възстанови вече платеното?

Целите на Кодекса на застраховането и евентуално на една такава методика би трябвало да са – Повишаване защитата на интересите на ползвателите и на третите увредени лица при застрахователни случаи, както и намаляване на натовареността на съдебната система в резултат на ненужно заведени застрахователни претенции по съдебен ред. С оглед гореописаното нито интересът на застрахованите и на третите увредени лица ще бъде защитен, нито броят на заведените дела ще намалява. Третите увредени лица, за да получат в пълна степен защита на своите интереси, ще трябва да се насочат към виновния и застрахован, а не към ЗК, защото съдът няма да е обвързан от прилагането на Методиката в делата срещу виновните водачи. Така интересите на застрахования са застрашени, защото ще плаща ненужно, това, което се дължи от ЗК.

При така определените размери на обезщетенията за наследниците на загинали при ПТП ще се наложи непрекъснато обновяване на предвидените суми, тъй като същите не са съобразени нито с МРЗ, нито с инфлацията.

Всички дела ще бъдат отвеждани до СЕС.

  1. Като абсурдни ще определя твърденията, че в момента в присъжданите обезщетения съдиите вземали предвид и пропуснатите ползи от издръжка или трудово възнаграждение, а като конспиративни твърденията, че до момента не били изплащани имуществени вреди за пропуснати ползи от издръжка и след нейното приемане застрахователните компании ще изплащали повече, отколкото до момента. И днес водя и печеля дела за пропуснати ползи. Съдът и днес присъжда на пострадалите обезщетения за неимуществени вреди и отделно от това пропуснати ползи от издръжка на наследник или от изгубено трудово възнаграждение. Друг е въпросът, че много хора са в сивия сектор, болшинството са на социални помощи, които не могат да бъдат претендирани, а там, където хората имат това право, на адвокатите не им се занимава, преследвайки големите обезщетения.

Това обаче не променя факта, че в момента за неимуществени вреди при смърт на малолетните деца на загиналия при ПТП се присъждат суми от порядъка на 150 000 – 200 000лв. за неимуществени вреди и отделно от това според доходите му преди неговата смърт обезщетение за месечна издръжка и въведеното от Вас правило не е нищо ново. Единственото, което сте направили е да намалите сумите на обезщетенията за неимуществени вреди до нива, присъждани през 2005-2008г. и да твърдите неистини, за да ги защитите.

Губещите отново ще са тези с доказани и по-големи доходи. Защото за тях правото да претендират обезщетение за издръжка и пропуснати ползи винаги го е имало, а присъдените им обезщетенията за неимуществени вреди ще се намалят в пъти поради неясни аргументи.

Освен това тези, които не могат да докажат доходи сега и да получат обезщетение за пропуснати такива, няма да могат да ги докажат и след Методиката. Така че не виждам какво всъщност твърдите, че променяте и правите за доброто на хората. Освен да ги лъжете, че им давате едно право, с което уж досега не са разполагали.

В заключение ще заявя, че методиката във вида, в който е изготвена, е несъобразена с настоящата обществена конюнктура и съдебната практика. Същата не може да бъде задължителна за никого, тъй като противоречи както на основни разпоредби от българското законодателство от по-висша степен, така и на европейското законодателство. Предвидените в методиката размери на обезщетенията са далеч под присъжданите от съдилищата и предлаганите от самите ЗК. С така предвидените текстове на Методиката би се стигнало до абсурдни хипотези в практиката.

Фиксирайки размери на обезщетенията, многократно под установените вече със съдебната практика, обезсмисляте целия труд по изготвянето и въвеждането на тази Методика.

Искайки да я направите задължителна за съда, я обричате на гибел, поради противоречието й с европейското законодателство.

Вие много добре знаете чии интереси защитавате, но не забравяйте уважаеми дами и господа, че никой не е застрахован от това да стане жертва на собствените си разпоредби. На никого не го пожелавам, но само хора, които никога не са се сблъсквали с жестоката болка както на пострадалите, така и на наследниците на загинали при ПТП, може да говори за формули и за сметки и да твърди, че обезщетенията не са за обогатяване, а човешкият живот нямал цена.

Не може да се предприемат такива важни стъпки и да се ощетяват невинни хора, защото застрахователните компании не реагираха адекватно и преждевременно на разширяване кръга на правоимащите, защото няколко застрахователни компании продават Гражданската отговорност на половин цена, не изплащат обезщетения по извънсъдебен ред и срещу тях се водят стотици дела. Не може заради малцинствените групи да вземате решения за това кое е справедливо и кое не е. И не може заради 3 адвокатски кантори да биете черен печат на цялата адвокатура.

Желая Ви разум, ……. защото никой не е застрахован!!!!

Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

 

 

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.