Молба с вх.№ 7087 от 27.08.2019г.
Предложения и отговор от омбудсмана на РБългария
На 27.08.2019г. подадох молба, с която помолих омбудсмана на РБългария да отреагира във връзка с поредния правен абсурд в Кодекса за застраховането, свързан с лихвите върху присъдените от съда обезщетения. (за по-подробно виж документ №1).
Отговорът на омбудсмана на РБългария
(погледни документ №2)
В отговор на предложенията ми освен цитати на действащия закон, е ясно написано, че усъвършенстването на нормативната уредба на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има за цел да защити интересите на третите увредени лица. Само че тази цел остава между редовете на недоразуменията в закона, които съм изброила, а от кабинета на омбудсмана не се е намерил нито един дето толкова да му чатка мозъка, че даже да разбере какво съм имала предвид.
На финала омбудсмана се оправдава, че не разполага със законодателна инициатива, но видите ли вие полагала всички усилия да направи исканията на гражданите публични, така че да бъдат чути.
Аз изтъквам сериозен юридически проблем, плод на поредната законодателна недомислица, като търся нейната подкрепа, за да се направят нужните поправки в закона, а в замяна получавам сбит преразказ по тема, която изобщо не отговаря на поставената и от който прозира пълно неразбиране на поставения проблем.
Неадекватното поведение, което омбудсмана демонстрирате в пореден отговор към мен ме обижда.
За безхаберие на омбудсмана за пореден път имам 2 обяснения:
Вариант 1: Ако приемем, че реално са „натресли“ госпожата на тази длъжност и морално не й се занимава, тя всъщност е заобиколена от хора, които като антивирусна програма автоматично отговарят на всеки мой труд с некомпетентни извадки, формални благодарности, че давам предложение, което няма да бъде разгледано. И всъщност най-позорно ме лъже, че лично разглежда всеки поставен пред нея проблем.
Вариант 2: Всеизвестно е, че омбудсманът в този период е юрист, би следвало да е правно грамотен, представян от медиите като застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес. То, ако приемем, че не лъже и че наистина лично разглежда всеки поставен пред нея проблем, то тогава би следвало да се запитаме – кой всъщност й е дал дипломата? Не бих могла и да си помисля, че дипломиран юрист с дългогодишен опит, би могъл да не разбере за какво му говоря и да не се притесни да закрепи в документ, черно на бяло, серия от безумици.
Омбудсманът е независим конституционен орган, чиито действия би следвало да са само и единствено в полза на обикновения гражданин. По същество обаче се явява обикновен склададжия за оплаквания, който осъществява физически прием на документи, описващи предложения за едно по-добро бъдеще и точно както в един водовъртеж, те се завъртат, падайки в утопията на политическото безхаберие и се губят по пътя на борбата за справедливост. Най-много енергия в кабинета на омбудсмана консумира шредерът за унищожаване на молби и сигнали, с който всъщност се унищожава късче по късче желание на хората за промяна.
В заключение мога смело да заявя, че благодетелката на народа се възползва от тази своя позиция, за да прекара няколко законодателни промени в интерес на длъжниците и да събере огромна аудитория от малко образовани хора, които да повярват в ней и да я подкрепят на изборите за кмет на София. За щастие този опит не успя и пожелавам на г-жа Манолова трънлив път, в който да сърба плодовете на своя труд. Защото ние, които си плащаме задълженията не сме по-балами от тези, които вземат, не връщат и след това дори биват подкрепени от подобаващи промени в законите.
Колкото и да съм критична, все пак съм длъжна да отбележа, че омбудсмана е единствената институция, от която изобщо получих някакъв отговор.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
МОЛБА ДО ОМБУДСМАНА ЗА ПРОБЛЕМА С ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ИЗПЛАТЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ПРИ ПТП В КЗ
Обърнах се към Омбудсмана във връзка със следния правен абсурд, който се появи в правния мир с новия КЗ:
-
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от същия
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
- лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2
В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Ал.3
Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
чл.430, ал.1, т.2
Застрахованият е длъжен във връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие.
Т.е. В случай, че застрахованият изпълни задължението си за уведомяване и в 7-дневен срок след ПТП уведоми ЗК, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за лихви от датата на ПТП до датата на плащане.
- От друга страна обаче
Съгласно чл.497, ал.1 спрямо увреденото лице
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
- изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Т.е. В случай, че пострадалият уведоми ЗК 2, 3 или 4 години след ПТП, то Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите му дължи лихви не от датата на ПТП, а от един доста по-късен период – например 4 години и няколко месеца /зависи от указаното в чл.497/.
В този случай за пострадалия остават непокрити от ЗК лихви за определен период, които същият може да претендира единствено от виновния за ПТП, явяващ се застрахован по смисъла на КЗ.
Къде обаче е защитата за застрахования в този случай и не следва ли тази застраховка да е преди всичко в негов интерес?
- Съгласно чл.435
Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Т.е. При една такава хипотеза застрахованият ще трябва първо да плати дължимите лихви на пострадалите и едва след това ще има право на възстановяване на платената сума от ЗК.
Само и единствено като правен абсурд мога да определя тази празнота в КЗ. Едно недомислие се превръща в огромен проблем за множество застраховани, които в светлината на новото Тълкувателно решение №1 от 2016г., разширяващо кръга на лицата, имащи право на обезщетение за 5 години назад /и не само в тези случаи/, се оказват и ще се оказват ответници по множество дела.
Такива са – гр.д. №51322/2018г. по описа на 76 с-в на СРС, гр.д. №45023/2018г. по описа на 68 с-в на СРС, а най-вероятно и много други.
Ищците /пострадали при ПТП/ уведомяват ЗК 2 години след ПТП и завеждат граждански иск срещу:
– ЗК за обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания в резултат на инцидента плюс лихвата от датата на уведомяването до датата на плащането и
– срещу виновния за ПТП /застрахования/ за лихвата от датата на ПТП до датата на уведомяването на ЗК от самия ищец.
Застрахованият е спазил законовия 7-дневен срок и е уведомил ЗК за инцидента. Следователно ЗК дължи спрямо него заплащането на всички лихви. Спрямо пострадалия обаче това не е така. И по цитираните дела, както и по всяко друго идентично на тях дело, застрахованият ще бъде осъден да заплати нещо, срещу което се е застраховал и за което рискът следва да се носи от ЗК.
Няма да коментирам правните възможности на този ответник, а само факта, че до тук изобщо не следва да се стига. За съжаление КЗ не само го позволява, но и го регламентира като единствената възможност за пострадалите.
Обърнах се към Омбудсмана с молба в защита на целия правен мир да се предприемат нужните мерки и в най-скоро време този проблем да бъде отстранен с помощта на съответните законови изменения.
Все пак КЗ не е нормативен акт, защитаващ правата на застрахователите и целящ да „прецакаме“ пострадалите, а Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите би следвало да е на първо място в интерес на този, който я плаща – застрахования.
ОТГОВОР:
С писмо с изх.№7087 от 25.09.2018г. омбудсманът ми благодари за доверието в институцията, която представлява. Омбудсманът ме уверява, че разглежда нидивидуално и с внимание всеки поставен пред нея въпрос или проблем. Като обществен защитник, призван да защитава правата на българските граждани, се застъпва с всички предвидени в закона срадства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавни или общински органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.
Независимо, че част от исканията на гражданите са извън нормативно установената компетентност на омбудсмана, се отнася с разбиране към всички гледни токи, позиции и становища по въпросите, които ги вълнуват и се стреми да даде публичност на техните искания. Убедена е, че с активното участие на гражданите законодателят би могъл да открие разрешаване на съществуващите проблеми, така че се стреми гласът им да бъде чут от компетентните органи, в това число и законодателя. Посочва, че омбудсманът не разполага с пряка законодателна иниациатива, а само с косвена такава. От позицията си на обществен защитник може да препоръча на народните представители да се вслушват в гласа на гражданите и да обмислят внасяне на съответни законодателни промени. В този смисъл разполага с косвена законодателна иниациатива, но не и с право пряко да внася законопроекти и предложения, които депутатите да са задължени да гласуват и да приемат.
Обръща внимание, че в мотивите към законопроекта на Кодекса на застраховането вносителят е посочил какви са целите на кодекса. Сред тях е повишаване защитата на ползвателите на застрахователни услуги, създаване на гаранция за навременно изпълнение на задължението от страна на застрахователя, стимулиране на доброволното плащане и намаляване на натовареността на съдебната система в резултата на ненужно заведени застрахователни претенции по съдебен ред чрез въвеждане на задължението застрахователните претенции да се предявяват първо пред застрахователя. Претенцията пред съда или арбитража следва да се предявява, ако застрахователят не се е произнесъл в предвидените в закона срокове, ако е отказал плащане или ако лицето не е съгласно с определеното застрахователно обезщетение. Допълнително се приема, че усъвършенстването на нормативната уредба на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има за цел да защити интересите на третите увреденилица. Новите разпоредби на Кодекса на застраховането насърчават активно и добросъвестно поведение у увредените лица.
Предвид, че дейността на Народното събрание е изключена от правомощията на омбудсмана, съгласно чл.9, ал.2, т.1 от Правилника за дейността и организацията на омбудсмана, няма как да удовлетвори искането ми в най-скоро време да бъде предприета исканата от мен законодателна промяна в Кодекса на застраховането.
Омбудсманът посочва, че съгласно чл.87 от КРБ право на законодателна иниациатива имат всеки народен представител и Министерски съвет.
Още веднъж ме уверява, че макар омбудсманът да няма пряка законодателна инициатива, в рамките на правомощията си полага всички усилия да направи исканията на гражданите публични, така че гласът им да бъде чут от законодателя.
И за пореден път отговаря на конкретно поставен от мен въпрос с шепа пълни безумия, които са далеч извън поставената тема. Дълбоко съм разочарована от тази институция.