…….
През годините, през които работя като адвокат и представлявам пострадали при ПТП, съм се сблъсквала с редица проблеми. Част от тях са породени от промени в нормативната база на парче, част от тях са причинени от факта, че адвокатурата и правосъдните органи се концентрират върху защита правата на обвиняемия/подсъдимите в процеса, но не и на пострадалите от престъпления.
Затова подадох молба до Министъра на правосъдието и до Председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание и помолих да бъдат подложени на разглеждане някои норми в НК, НПК и ГПК, които създават проблеми в практиката и които лесно могат да бъдат коригирани.
I. Наказателен кодекс
-
Към настоящия момент съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК съдът при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. При ПТП се касае за лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г от НК.
Съгласно чл.55, ал.3 от НК при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът може да НЕ наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Тук що се касае за ПТП отново става въпрос за наказанието по чл.343г от НК.
Чл.343г от НК обаче предвижда, че във всички случаи на чл.343, 343а, 343б и чл.343в, ал.1 съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 и може да постанови лишаване от право по т.6.
На първо място това противоречие между общи и специални разпоредби влече след себе си и противоречива съдебна практика, защото едни съдии считат, че въпреки възможността по чл.55, ал.3 и чл.78а, ал.4 съдът е длъжен винаги да лиши подсъдимия от право да управлява МПС на основание чл.343г. Други пък считат, че се прилагат общите разпоредби и не налагат лишаване от права. Това води до двоен стандарт и до различното решаване на един и същ въпрос по две различни дела спрямо двама различни подсъдими.
На следващо място считам, че е изключително несправедливо при ПТП, при които има пострадали или дори починали /при чл.55/ да не се отнема свидетелството за правоуправление на виновния водач дори при хипотезите на чл.78а и сл. от НК и чл.55 от НК.
Поради това Ви моля да разгледате тези разпоредби и да измените НК така щото да е категорично ясно, че съдът НЕ МОЖЕ да не лиши подсъдимия на основание чл.343г при ПТП с пострадали или починали.
-
През 2012г. беше направено изменение на чл.343, ал.3 от НК и беше включено като квалифициращо обстоятелство причиняването на ПТП на пешеходна пътека.
Считам, че преминаването на червен сигнал на светофарната уредба и управлението на МПС със значително превишена скорост са не по-малко опасни и не по-малко груби нарушения на ЗДвП. Поради тази причина предлагам да обсъдите възможността ПТП при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба и след управление на МПС с превишена скорост с над 50км./ч. от разрешената за конкретния пътен участък скорост да се включат в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК като квалифициращи обстоятелства.
-
Още от измененията през 2002г., когато е въведена нова ал.2 на чл.343, а досегашната е станала ал.3 съществува един абсурд в разпоредбата на чл.343а, който не беше отстранен при нито едно от десетките изменения на НК през годините.
Буква „В“ и буква „Г“ на ал.1 на чл.343а от НК говори за хипотези на ал.2 от чл.343, а всъщност се касае за ал.3. Съдебната практика се прави, че не вижда това недоразумение и го преодолява като в решенията си съдиите пишат, че това е проблем на законодателя, но иначе всички знаем, че се има предвид хипотезите по ал.3, а не тези по ал.2. Считам приетата практика за единствено възможна при сегашната ситуация, но в същото време за недопустима и предлагам това недоразумение да бъде отстранено.
-
Разпоредбата на чл.343, ал.2 предвижда възможността наказателното производство да се прекрати, ако пострадалият поиска това. Систематичното място на тази разпоредба определя факта, че същата не може да намери приложение при наличието на квалифициращите обстоятелства по ал.3 на същия член.
Съдебната система е задръстена. Много често пострадалите НЕ ЖЕЛАЯТ да се води дело срещу виновните за ПТП, но при хипотезите на ал.3 е невъзможно да го прекратят. Считам, че що се касае до ПТП, извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или деецът е избягал от местопроизшествието или е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, делото срещу него не трябва да се прекратява независимо от желанието на пострадалите. В тези случаи общественият интерес трябва да надделее и виновните да понасят своите наказания. Не следва да съществува възможност за прекратяване на делата и при причиняването на смърт разбира се.
Но що се касае до ПТП, при които са причинени телесни повреди на повече от едно лице или ПТП е настъпило на пешеходна пътека, то с цел облекчаване работата на съдилищата следва да се предвиди делата да бъдат прекратявани по желание на пострадалите, а виновните да бъдат наказвани по административен ред, като задължително им бъде отнемано свидетелството за правоуправление. Това ще облекчи значително работата и натовареността на съдилищата.
I. Наказателно-процесуален кодекс
-
Да се предвиди възможността частните обвинители да участват в производствата по искане за възобновяване на наказателното дело.
От самото начало на процеса – в хода на досъдебната фаза като пострадали, а в съдебната като частни обвинители, пострадалите от престъпления имат право да участват, за да защитават правата си. Изведнъж обаче в производствата по искане за възобновяване те вече нямат това право. Легитимирани да участват в производството са окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал.1, т.4 – 6 – главният прокурор, както и осъденият. Пострадалите не само нямат право да правят искане за възобновяване, но дори не е предвидено да вземат участие в тези производства. В производството по възобновяване те могат да бъдат само и единствено странични наблюдатели. Това ги поставя в неравноправно положение спрямо другите участници в процеса и нарушава сериозно техните права.
Затова считам, че трябва да се предвиди възможността, ако не да правят искане, то поне да участват в производствата по Глава тридесет и трета от НПК, по делата по които са участвали като частни обвинители.
-
Голям проблем за мен като адвокат на пострадали през годините е и фактът, че по делата по Глава двадесет и осма от НПК не се допуска участието на частни обвинители.
По тези дела към настоящия момент не се допуска участието на пострадалите, а участието на прокурора не е задължително. По този ред минават 90% от ПТП с пострадали лица. При сега действащите разпоредби реално в процеса участват само виновния и съдията, а при постановяването на оправдателна присъда и липсата на протест, правата на пострадалите остават незащитени.
Поради тази причина считам, че е абсолютно задължително да се предвиди участието на частни обвинители. Прокуратурата няма проблем да НЕ участва, ако НЕ желае, но това право трябва да бъде предоставено на пострадалите – ако желаят да могат да участват в процеса и да защитават правата си, което влече след себе си и правото да обжалват актовете на съда.
-
Също огромен проблем за съдебната практика е и фактът, че съгласно сега действащия НПК повереникът не е страна в процеса. Същият няма самостоятелни права и не е равнопоставен със защитника, което поражда още една НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ на страните.
Поради този проблем и редицата затруднения, които поражда в съдебната практика, пуснах молба до ВКС, по която беше инициирано ОСНК на ВКС и бяха взети решения за преодоляване на тази празнота. Прилагам становището на ВКС към молбата. От него може да се убедите, че това е проблем и за всички съдии в цялата страна, а на ВКС им се налага със становища да преодоляват празнотите и проблемите в НПК.
4. Отново в същия смисъл е и фактът, че съгласно разпоредбата на чл.247в от НПК разпоредителното заседание НЕ СЕ отлага при неявяването на повереника дори и при уважителни причини.
Чл. 247в от НПК предвижда, че Разпоредителното заседание се отлага, когато не се яви прокурорът; подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3; защитникът – в случаите по чл. 94, ал. 1. Неявяването на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице както и на защитника, извън случаите на чл. 94, ал. 1 без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание. Това означава, че делото може да се гледа при неявяването на повереника дори и същият да има уважителни причини, като ангажираността му по друго дело по същото време, например. Това е сериозна възможност за злоупотреба от страна на съдиите и често ми се налага да се чудя как да изляза от такава ситуация. Когато това касаеше защитника, се намери кой да сезира КС и тази разпоредба да бъде обявена за противоконституционна, но що се касае до поверениците, всички удобно мълчат.
Считам, че в чл.247в от НПК следва изрично да бъде предвидено, че делото се отлага и при неявяването на повереника при наличието на уважителни причини.
5. С последното изменение на разпоредбата на чл.381, ал.2 от НПК се забрани генерално да се подписват споразумения за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.
Считам тази мярка за твърде крайна. Изменението беше направено под натиска на близки на загинали при ПТП, тъй като прокуратурата подписваше споразумения с виновните и техните защитници за смешно малки присъди, а пострадалите получаваха само уведомление за това. Лишаването им от възможността да участват в този процес създаваше чувство за липсата на справедливост и то напълно основателно. След подписването на такива споразумения бяхме принудени да подаваме молби до главния прокурор, с които да искаме възобновяване на делата и протичането им по общия ред с участието на частни обвинители, където можехме да се борим за правата си и за налагането на справедливи присъди.
Направеното изменение обаче определям като твърде крайно. Считам, че следваше да се ограничи правото на прокуратурата да сключва извънсъдебни споразумения, а не да се подписват такива изобщо.
Не виждам пречка да се забрани подписването на споразумение по чл.381, но да се позволи такова по чл.384 от НПК с участието на частните обвинители. Такива случаи би имало в практиката и това би облекчило значително работата на съдилищата, защото делата ще приключват още в първото по делото заседание, а съдиите ще бъдат освободени от ангажимента си да четат присъди и да пишат мотиви, което ще разтовари значително работата им. Ще се преклудира и възможността за обжалване и ангажирането на горните инстанции.
В тази връзка предлагам да остане забраната по чл.381 от НПК, но да се даде възможност на страните да подписват споразумения по реда на чл.384 от НПК в хода на съдебното производство с участието на пострадалите, ако са изявили желание да се конституират като частни обвинители или без тяхно участие, ако не желаят да участват в наказателното производство.
III. Гражданско-процесуален кодекс
-
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК „неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото“. Съгласно ал.2 „съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани“.
Тези разпоредби водят до нежеланието на съда за отлагане на делата в случай, че адвокат на една от страните е възпрепятстван по друго дело. Това е така, защото в разпоредбата на ал.2 е поставен съюзът „И“, а не „ИЛИ“ и повярвайте ми често се случва в практиката дела да се гледат и да се обявяват за решаване без участието на адвокатите, въпреки че е постъпила молба за ангажирането на някой от тях по други дела.
Следва да се предвиди задължително отлагане на делото при неявяване на адвоката на една от страните по уважителни причини.
-
Съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Това поставя пострадалите в неравностойно положение. Ако по една или друга причина, наказателното производство бъде прекратено – по желание на пострадалия или при смърт на дееца например, то в тези случаи пострадалите не могат да се освободят от държавни такси и разноски. Същото важи и ако поради дългия срок, в който продължава наказателното производство, пострадалият от престъплението е принуден да заведе гражданско дело, за да не изпусне давностните срокове.
От друга страна често в практиката си не се възползваме от правото да прекратим делата по чл.343, ал.2 от НК и натоварваме излишно съда, защото след приключване на делото НЕ ДЪЛЖИМ държавна такса, а ако го прекратим и заведем гражданско делото, тогава дължим 4% от цената на иска.
-
По всички дела в цялата страна както прокуратурата в хода на досъдебното производство, така и съдилищата в хода на съдебната фаза независимо дали по наказателни или по граждански дела изпитва огромни затруднения с вещите лица, които бавят експертизите с години, а по някои дела е дори невъзможно да бъдат намерени вещи лица.
Този проблем трябва да бъде решен генерално, но с настоящата молба искам да отправя едно предложение, с което ще се разтовари ангажираността на вещите лица, същите ще спечелят ценно време, през което ще могат да работят по други експертизи, вместо да висят с часове в коридорите на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.3 от НПК разпит на вещото лице може да НЕ се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Често по този ред приемаме експертизи, а вещите лица се явяват само ако страните имат въпроси към тях.
Такава възможност обаче не е предвидена по ГПК и това води до излишно забавяне на процеса. Съгласно чл.200, ал.2 от ГПК „Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.“
Абсурдно е да съществува възможност експертизата да бъде приета и без личното явяване на вещото лица по наказателните дела, където основен принцип в процеса е неговата непосредственост, а да не може по гражданските и търговските спорове.
Предвиждането на една такава възможност и по ГПК да се приемат експертизи без провеждането на разпит на вещите лица, ако не се явят и страните са съгласни с това, значително би облекчило работата на вещите лица и би довело да забързване на процесите.
IV. На последно място бих искала да насоча Вашето внимание към още един проблем, който е поставен пред медицината в България и който няма нищо общо нито с НК, нито с НПК, нито с ГПК, но считам за изключително значим и поради тази причина ще го изложа пред Вас.
Към настоящия момент даряването на органите на починали лица зависи само и единствено от волята на техните наследници. Това прави моментът изключително емоционален и често пъти противоречи на волята на починалия. Освен това на практика прави почти невъзможно даряването, защото близките след смъртта често отказват аутопсия, камо ли даряването на органи. Всички много добре знаем колко хора чакат в донорските програми и колко много животи биха могли да бъдат спасени.
В тази връзка считам за редно да бъде създаден регистър на донорите и при издаване на лична карта на лица над 18 години, същите да отбелязват изрично дали искат да бъдат или да не бъдат донори след своята смърт. Така това важно решение да бъде отнето от наследниците, за които моментът винаги е твърде емоционален и ще увеличи донорите у нас. Така е решен въпросът в САЩ, а най-вероятно и в много други страни. При издаването на документ на пълнолетно лице, същият попълва декларация и получава своя донорски номер. В случай на смърт всички знаят каква е била НЕГОВАТА воля и как следва да процедират.
Помолих да бъда поканена по време на обсъждане на предложените от мен промени, за да мога да ги защитя и в случай на нужда да обясня по подробно защо считам същите за наложителни и полезни за правото и съдебната система като цяло.
От министерството на правосъдието само ден след това получих поредният служебен отговор. Т.е. молбата ми е отишла в някой архивен кош.
…….
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
