Поради наличието на воля от Министерството на здравеопазването за справянето на проблема със съдебните лекари и забавянето на делата с години, се обърнах за съдействие към Бойко Борисов.
Дали имаше резултат – разбира се, че не.
Молба с вх. № 284
от 20.01.2010г.
До Министър-председателя на
Република България
г-н Бойко Борисов
Поредният опит за решаване на проблема със съдебните лекари
(Погледни документ №1)
Свидетели сме на успешни мерки, заложени с редакциите в НК, НПК и ЗСВ, за дисциплиниране на страните в процеса, скъсяване на сроковете за разследване и произнасяне и отнемане възможността за връщане на делата. Добрите намерения обаче губят ефекта си, когато пред приключването на дадено наказателно производство възникват непреодолими затруднения от чисто технически и организационен характер.
Един от основните проблеми в цялата страна е свързан с изготвянето и представянето на съдебните експертизи по наказателните дела и основно съдебномедицинските експертизи.От този проблем страдат всички страни в процеса. Заради липса на представена съдебномедицинска експертиза по делото то се бави неоправдано, в повечето случаи след като са извършени всички необходими следствени действия. В някои региони на страната, като тези на Окръжен съд – гр. Благоевград, при този вид експертизи се е стигнало до невъзможност за изготвянето им въобще, като работата по досъдебните производства, по които има назначени такива е напълно блокирана.
По този повод подадох молба до председателя на Окръжен съд – гр.Благоевград, в която обърнахме внимание на назрелия проблем. Получих отговор, че дори самият Окръжен съд изпитва недостиг на съдебни медици. Това е показателно и от него е видно, че в тази част на страната, има фрапираща нужда от съдебни лекари. Не по-различно обаче е положението и в останалите съдебни райони. За съжаление в повечето болници няма достатъчно отпуснати щатни бройки за лекари към отделенията по съдебна медицина, а там, където има, няма желаещи за такава специализация.
Предвид нуждата от цялостно решение на проблема се обърнах с молба за съдействие към част от отговорните институции – Народното събрание /Комисията по правни въпроси/, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на здравеопазването.
От подадените молби получих отговор единствено от Министерство на здравеопазването, в което се казва, че при тях също постъпват молби за определяне на специалисти – вещи лица по дела и досъдебни производства и самото министерство също среща сериозни затруднения при осигуряването на такива медицински специалисти. Отказите на специалистите да участват били чести, а липсват правни и практически механизми, с които да бъдат задължени да изготвят експертизите.
Отговор от Премиера Бойко Борисов:
(Погледни документ № 2)
Не се радвайте, отговор няма.
Като поредната топка от документи бях прехвърлена директно от приемната отново към единствената институция, която така или иначе си направи труда да даде някакво обяснение и да признае сериозността на проблема – Министерството на здравеопазването, изразявайки воля за сътрудничество при разрешаването на този проблем.
В молбата изрично съм споменала, че моля за личната ангажираност на г-н Борисов, но машината е смазана толкова добре, че тези молби дори не припарват до кабинета му, а директно биват препращани по компетентност.
След целият този фарс си давам сметка, че колкото и нередности да намирам, колкото и да се боря за справянето с липсата на квалифицирани кадри, докато не се вземат мерки на първично ниво – стимулиране на младите лекари към една качествена, смислена и доходоносна професия, съм безсилна към безразличието на институциите.
От този проблем страда не само системата на здравеопазването, но и тази на правосъдието, защото без действащи вещи лица по делата няма как те да се приключат в срок, а понякога и изобщо. Недостигът не е в една, две общини, а в цялата страна. И никой не намира за редно и полезно да създаде кампания за набиране на кадри, допълнително стимулирани ако щете, а обявява конкурс за място на специализация и с молитва до Господ се надяват някой да се хване на въдицата и да завърши тази неблагодарна професия. А отговорът е – Ние какво сме виновни, няма какво да направим???
Така не става. С постоянство и общи усилия е възможно да се постигне промяна, но не и с прехвърляне на топката и молитви.
От Министерство на здравеопазването ни изпратиха същия отговор:
В Министерството на здравеопазването са постъпвали много писма от органите на съдебната власт и органите на досъдебното производство, с които се иска да се определят специалисти за вещи лица, но се срещат сериозни затруднения поради откази от страна на специалистите и липсата на сериозни правни механизми, да се задължат да участват в изготвянето на експертизи.
Министъра на здравеопазване ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата, в съответствие с целите и приоритетите за националната здравна стратегия.
За жалост малко са желаещите да специализират „Съдебна медицина“.
От 2008г. зачислените специализанти по съдебна медицина са само 8, а през 2010г. няма зачислен нито един специализант.
Министерството на здравеопазването изразява готовност за съвместна среща с Министерството на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, адвокатските колегиии и всички заинтересовани страни за обсъждане на проблема и евентуалното му разрешаване.
Благодаря, че не ми дадоха напразни обещания и призоваха съм среща на заинтересованите институции, каквото обаче не е по силите ми да организирам.
Искрено се надявам да дойде ден, в който делата няма да се бавят заради недостиг на кадри, експертизите ще са готови в срок и медицина и право ще работят заедно, заслужено и оценено по подобаващия начин.
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към министър председателя г-н Бойко Борисов за съдействие за проблема със съдебните лекари и бавенето на експертизите по дела за ПТП.
Във връзка с подпомагането на лица, пострадали при пътнотранспортни произшествия чрез оказване на специализирана правна помощ и съдействие, се сблъскваме с безкрайна човешка трагедия, сполетяла внезапно и изненадващо пострадалите и техните близки. В този мъчителен и труден за тях момент те се надяват и очакват държавата в лицето на компетентните органи – МВР, прокуратурата и съд максимално да защитят техните права и законни интереси като накажат виновно причинилия ПТП водач. Тази тяхна надежда обаче се сбълсква със значителни пречки за пълното и бързо реализиране на наказателната отговорност на виновния. Така към претърпените болки и страдания за пострадалия се прибавя и огорчението и недоволството от невъзможността виновният да бъде своевременно наказан.
Към момента на входиране на молбата, от всички заинтересовани и отговорни страни се демонстрираше воля и желание за справяне с изключително многото проблеми, натрупани в съдебната система в продължение на десетилетия. Свидетели сме на успешни мерки за дисциплиниране на страните в процеса, скъсяване на сроковете за разследване и произнасяне и отнемане възможността за връщане на делата, заложени с редакциите в НК, НПК и ЗСВ. Добрите намерения, обаче, губят ефекта си когато пред приключването на дадено наказателно производство възникват непреодолими затруднения от технически и организационен характер.
Един от основните проблеми в цялата страна е свързан с изготвянето и представянето на съдебните експертизи по наказателните дела и досъдебните производства в Република България и основно съдебномедицинските експертизи. Пред този проблем в еднаква степен са изправени както пострадалият и повереникът му, така и разследващият полицай, прокурорът и съдът. Заради липса на представена съдебномедицинска експертиза делата се бавят неоправдано, в повечето случаи след като са извършени всички необходими следствени действия. В някои региони на страната, като този на Окръжен съд – гр.Благоевград, за този вид експертизи се е стигнало до невъзможност за изготвянето им въобще, като работата по досъдебните производства, по които има назначени такива, е напълно блокирана. Тук ще приведа само малка част от многобройните примери за този регион:
На 15.02.2010г. на пътя между с.Дамяница и гр.Сандански, в местността „Мело”, при ПТП e настъпила смъртта на И.Й.И., С.Ю.О. и Л.Г.К. По случая се води досъдебно производство в РУ”Полиция” – гр.Сандански.
На 06.03.2010г. на пътя с.Гърмен – гр.Гоце Делчев е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което настъпва смъртта на И.С.Л. и две други лица. По повод ПТП беше образувано досъдебно производство в РУ”Полиция” -гр.Гоце Делчев, съответно в Окръжна прокуратура – гр.Благоевград.
На 23.06.2010г. между гр.Петрич и с.Първомай настъпва ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на И.С.П. Образувано е досъдебно производство в РУ”Полиция” – гр.Петрич.
И по трите досъдебни производства се удължаваха сроковете за разследване, като причината да не са приключили е тази, че не са изготвени СМЕ на труповете. По този повод сме подавали молба до Председателя на Окръжен съд – гр.Благоевград, в която обърнахме внимание на назрелия проблем. Получихме отоговор, че дори самият Окръжен съд изпитва недостиг на вещи лица – съдебни медици. Изпълняващият функцията председател на съда ме информира, че за посочените конкретни случаи е потърсено съдействие от вещо лице от района на ОС – гр.Кюстендил, който би могъл да окаже помощ при завършването на експертизите. За съжаление същият отказва поради натовареност.
Изброените случаи са показателни и от тях е видно, че в тази част на страната има фрапираща нужда от съдебни лекари. Не по-различно е положението и в останалите съдебни райони. Липсата на ефективно работещ или втори експерт в областта на съдебна медицина е основната причина делата да се водят в неразумно дълги срокове. За да бъде включен в списъка на вещите лица и назначаван, даден експерт трябва да подпише заявление за вписване и доброволна декларация за съгласие. А при икономическата ситуация в страната и предвид начина и размера на възнагражденията в България няма кандидати за вещи лица. За съжаление и в повечето болници няма достатъчно отпуснати щатни бройки за лекари към отделенията по съдебна медицина.
Предвид нуждата от цялостно решение на проблема се обърнахме с молба за съдействие към част от отговорните институции – Народното събрание /в лицето на Комисията по правни въпроси/, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на здравеопазването. От подадените молби получихме отговор единствено от Министерство на здравеопазването, в която се казва, че при тях също постъпват молби за определяне на специалисти – вещи лица по дела и досъдебни производства. Самото министерство също среща сериозни затруднения при осигуряването на такива медицински специалисти. Отказите на специалистите били чести, а липсват правни и практически механизми, с които да бъдат задължени да изготвят експертизите. Министерството изразява готовност за участие в съвместна среща на всички заинтересовани страни, на която да бъдат обсъдени възможностите за решаване на проблема. Посочих, че считам, обаче, че е необходим единен подход и комплексно решение на такъв тежък и отлаган с години проблем. Това може да се случи единствено с личната ангажираност на представители на държавната власт от най-високо ниво.
Предвид изложеното до тук, посочих, че считам, че е необходима ясна и последователна политика за спешно предприемане на общи мерки за решаване на наболелия проблем, поради което се обърнах към министър-председателя и помолих за неговата лична ангажираност.
Бях прехвърлена директно от приемната отново към единствената институция, която така или иначе си направи труда да даде някакво обяснение и да признае сериозността на проблема – Министерството на здравеопазването, изразявайки воля за сътрудничество при разрешаването на този проблем.
ОТГОВОР от МЗ:
С писмо с изх.№63-00-115-10 от 05.02.2011г. Министерството на здравеопазването ме уведомиха, че назначаването на вещи лица се извършва при условията и по реда на глава двадесет и първа от Закона за съдебната власт и Наредба №1 от 2008г. за вписването, квалификаицята и възнагражденията на вещите лица, издадена от ВСС. По-конкретно, вещите лица се назначават от органа, който възлага експертизата на специалист, включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица. При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Предложенията за включване на специалисти в списъците за вещи лица могат да се правят от министерства, ведомства, съсловни организации и други, само при наличие на писмено съгласие на специалиста.
В министерството на здравеопазването постъпвали множество писма от органите на съдебната власт и органите на досъдебното производство, с които се иска от министерството да определи специалисти за вещи лица във връзка с различни дела и досъдебни производства. МЗ срещало сериозни затруднения с осигуряването на такива медицински специалисти поради честите откази от тяхна страна и липсата на правни и практически механизми да ги задължат да участват в изготвянето на експертизите.
Съгласно член 178 от Закона за здравето се регламентира правото на всички лица с образователно-квалификационна степен „доктор“, които работят в националната система за здравеопазване да провеждат следдипломно обучение, но специалността е право на избор. Министъра на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия, но за жалост малко са желаещите да специализират „Съдебна медицина“. От 2008г. зачислените специализанти по съдебна медицина са само 8, а през изминалата 2010г. няма зачислен специализант по тази специалност. /Няма желаещи!!!/
С оглед решаването на тези проблеми МЗ за пореден път изрази готовност за участие в съвместна среща с Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, адвокатската колегия и всички заинтересовани страни за обсъждане на проблема и евентуалното му решаване.
Такава среща обаче не се състоя.