Това е молба, която съм входирала до председателя на комисията по правните въпроси към НС – тогава Искра Фидосова и с коята още през далечната 2010г. моля за съдействие поради огромния проблем със съдебните лекари в страната и забавянето на делата в хода на досъдебните производства с години.
Отговор не последва.
Един наболял проблем в българското правосъдие не намира своето решение. Това е изготвянето и представянето на съдебни експертизи по наказателните дела. Този проблем влияе не само на пострадалите лица, но и на разследващия орган, прокурора и съда. Натрупването на този проблем в съдебната система се отчита от десетилетия.
Свидетели сме на успешни мерки за дисциплиниране на страните в процеса, скъсяване на сроковете за разследване и произнасяне и отнемане възможността за връщане на делата, заложени в редакциите на НК, НПК и ЗСВ. Добрите намерения, обаче, губят ефекта си и са крайно недостатъчни, когато едно дело се забавя неоправдано поради представена на една съдебномедицинска експертиза след 6 месеца например.
В някои региони на страната, като този на Окръжен съд – гр.Благоевград се е стигало до непредставяне на експертизата с години, като по този начин се блокира работата по досъдебните производства. Ето няколко кратки примери:
- На 15.02.2010г. на пътя между с.Дамяница и гр.Сандански, настъпва ПТП, което отнема живота на двама души. По случая се води досъдебно производство.
- На 06.03.2010г. на пътя с.Гърмен – гр.Гоце Делчев възниква ПТП, което отнема живота на трима души. Образувано е досъдебно производство, като наказателното производство все още не е приключило.
- На 23.06.2010г. между гр.Петрич и с.Първомай настъпва ПТП, в което загива един човек. Образувано е досъдебно производство в РУ гр.Петрич, което все още не е приключило.
И трите досъдебни производства са с многократно удължавани срокове за разследване, защото не са изготвени съответните СМЕ на труповете.
Изброените случаи са показателни за фрапиращият проблем и нужда от съдебни лекари!!!
Липсата на експерти в областта на медицината е основната причина в някой области делата да се водят в неразумно дълги срокове.
На 22.07.2010г. с молба до председателя на Окръжен съд – гр.Благоевград повдигнах въпроса за назрелия проблем, като получих отговор, че дори самият Окръжен съд изпитва недостиг на съдебни медици. Дали това не е проблем от национално значение и как да се насърчи „производството“ на такива кадри след безбройните подигравки с тяхната работа, условия, заплата, липса на мотивация и буквално орязване капацитета на младите хора, захванали се с тази тежка материя? Кога ще дойде моментът, в който недостигът няма да се изразява в крайни липси на компетентни хора от каквато и да е област? Защо винаги отговорите започват с „нямаме“? Защото винаги е по-лесно да нямаш, отколкото да създадеш, да запазиш и да градиш във времето.
Първият съществен проблем, при настоящата икономическа обстановка в страната е липсата на съдебни лекари. Причините са комплексни и апелирам за организиране силите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в една обща кауза.
Една от причините е, че невъзможността на МБАЛ да осигури, забележете, повече от един щатен съдебен лекар в отделенията по съдебна медицина. Сами можете да направите извод каква лавина от чакащи на опашката за експерти има и все още не се намира решение с назначаване на нови лица, именно заради тежестта на професията, отговорността, заплащането и още стотици фактори.
Лекарите, свободно практикуващи като вещи лица, получават изключителни ниски възнаграждения от МВР и съдилищата за изготвените от тях експертизи. Заради това не бива да ни учудва липсата на желаещи квалифицирани кадри. Ако се наложи съдебният лекар да отсъства поради здравословни или др. причини, няма кой да го замести. Както споменах – по един човек на една област. Също така нещата са свързани. Няма съдебен лекар, следователно няма експертиза – и делата висят на опашката. По този начин се забавя и работата на цялата съдебна система, което води до многогодишно отлагане, чакане и обезвереност от страна на пострадалите. Това би трябвало да се превърне не само в приоритет на здравеопазването и правосъдието, а и на обществото като цяло.
Вторият проблем е чисто финансов – острата липса на средства за експертизи. Масово съдът определя за явяване в съдебна зала на вещото лице трагикомичните 15лв., но не и пътни разходи. Експертите са длъжни да се явят на делото и да останат на разположение, докато не бъдат освободени. Понякога това продължава с дни и се налага вещото лице да остане през цялото време, без да се покриват разходи за отсядане в съответният град, пътни разходи, лични разходи и т.н. Давате си сметка, че при тези условия на труд е цяло чудо, че изобщо има кадри в България, които практикуват.
Като типични българи, ако пресметнем часовете, в съответствие със сумата, която вещите лица получават за работата си в съда, става ясно, че дори един частен преглед в специализирано отделение би надвишило сумата, която той получава за цял работен ден, понякога и два и три…
Наистина ли има 240 човека, които не виждат същината на проблема? Освен, че не получих отговор дори от един, не виждам и някаква промяна по тази наболяла тема. А как се чувстват лекарите, които полагат своят труд и дълг към обществото?
Със сигурност подигравателните условия на труд и смехотворното заплащане от 15лв на ден поражда зверска антипатия в областта, в която са се насочили и накрая излиза, че те дават доста повече от себе си от държавата, която неглижира тяхното съществуване. Бяха направени не едно и две предавания, от които е видно при какви условия работят тези хора.
Наистина ли няма нищо нередно в това, тези 240 народни представители да застават гордо пред българският народ с почти нулев принос към обществото и със затворени очи да отхвърлят, че дори и да не поглеждат предложения за по-добро бъдеще?
Липсата на категоричен отговор е само първа стъпка във „връзването на ръцете“ на институциите, на лекарите, гражданите и всички засегнати.
Кажете къде е първоизточникът на проблема? Системата, държавата, политиката, турското робство, финикийските знаци или някакво друго удобно оправдание, което се упражнява всеки ден върху тези хора.
В България се научихме да чакаме. Пред магазина, пред лекарския кабинет, пред аптеката, пред съдилищата, винаги отпред, където насреща има затворена врата. Отваряме я, само когато ни кажат, че имаме такова право.
Затова се обръщам към народните представители – докато не правите нищо, се въоръжете с търпение. Утре Вие може да чакате на опашката за експертиза, за магазин, за аптека, за лекарски кабинет….
Ако сте пострадал при ПТП, търсите добър адвокат по ПТП, искате справедлива присъда, висок размер на обезщетение и то в разумни срокове и при напълно прозрачни условия на работа, обадете ми се още сега!!!
Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!
Обърнах се към председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание г-жа Искра Фидосова Искренова по повод сериозния и наболял проблем, свързан с изготвянето и представянето на съдебните експертизи по наказателните дела и досъдебните производства в Република България. Този проблем стои пред всяко едно лице, пострадало от престъпление, в това число и от ПТП, пред неговия повереник и в не по-малка степен – пред разследващия орган, прокурора и съда. Изправени сме пред ситуация, в която от всички заинтересовани страни се демонстрира воля и желание за справяне с изключително многото проблеми, натрупвани в съдебната система в продължение на десетилетия. Приемат се промени в нормативни актове, осигуряващи срочност при решаване на делата, ликвидиране на възможностите за корупция и обществената нагласа, че в България няма правораздаване, а отказ от правосъдие. Свидетели сме на успешни мерки за дисциплиниране на страните в процеса, скъсяване на сроковете за разследване и произнасяне и отнемане възможността за връщане на делата, заложени с редакциите в НК, НПК и ЗСВ. Добрите намерения, обаче, губят ефекта си когато пред приключването на дадено наказателно производство възникват непреодолими затруднения от технически и организационен характер. Така делото се бави неоправдано, понякога след като са извършени всички необходими следствени действия, поради липса на представена съдебномедицинска експертиза например. В някои региони на страната, като този на Окръжен съд – гр.Благоевград, за този вид експертизи се е стигнало до невъзможност за изготвянето им въобще, като работата по досъдебните производства, по които има назначени такива е напълно блокирана. Тук ще приведа само малка част от многобройните примери за този регион:
На 15.02.2010г. на пътя между с.Дамяница и гр.Сандански, в местността „Мело”, при ПТП e настъпила смъртта на И.Й.И., С.Ю.О. и Л.Г.К. По случая се води досъдебно производство в РУ”Полиция” – гр.Сандански.
На 06.03.2010г. на пътя с.Гърмен – гр.Гоце Делчев е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което настъпва смъртта на И.С.Л. и две други лица. По повод ПТП беше образувано досъдебно производство в РУ”Полиция” -гр.Гоце Делчев, съответно в Окръжна прокуратура – гр.Благоевград.
На 23.06.2010г. между гр.Петрич и с.Първомай настъпва ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на И.С.П. Образувано е досъдебно производство в РУ”Полиция” – гр.Петрич.
И по трите досъдебни производства се удължаваха сроковете за разследване, като причината да не са приключили е тази, че не са изготвени СМЕ на загиналите при ПТП. Изброените случаи са показателни и от тях е видно, че в тази част на страната има фрапираща нужда от съдебни лекари. Липсата на ефективно работещ или втори експерт в областта на медицината е основната причина делата да се водят в неразумно дълги срокове. Проблемът е съществен, защото безпричинното забавяне на делата е в противоречие с принципа за бързина на правораздаването. Предвид изключително обширния район на ОС – гр.Благоевград и броя на аутопсиите в региона се е стигнало до блокиране на работата по множество досъдебни производства. Ситуацията е такава обаче в почти цялата страна.
На 22.07.2010г. с молба до председателя на Окръжен съд – гр.Благоевград обърнах внимание на назрелия проблем, като получих отговор, че дори самият Окръжен съд изпитва недостиг на вещи лица – съдебни медици. Изпълняващият функцията председател на съда ме информира, че за посочените конкретни случаи е потърсено съдействие от вещо лице от района на ОС – гр.Кюстендил, който би могъл да окаже помощ при завършването на експертизите. За съжаление същият отказва поради натовареност. За да бъде включен в списъка на вещите лица и назначаван, даден експерт трябва да подпише заявление за вписване и доброволна декларация за съгласие. И тук стои първият съществен проблем – че при настоящата икономическа ситуация в страната няма кандидати за вещи лица. Причините са комплексни и именно тук считах, че следва да бъдат съсредоточени всички усилия на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Една от причините, касаеща и посочените примери, е невъзможността на областните МБАЛ да осигурят повече от един щатен съдебен лекар в отделенията по съдебна медицина. Невъзможността е финансова, но е и невъзможност за материално обезпечаване като заплащане и консумативи. Лекарите, свободно практикуващи като вещи лица, получават изключително ниски възнаграждения от МВР и от съдилищата за изготвените от тях експертизи. В резултат на ниската мотивация е налице пълно дезинтересиране от тяхна страна. За това и не бива да ни учудва липсата на желаещи, въпреки квалифицираните кадри, излизащи от учебните заведения. А когато се наложи съдебният лекар-титуляр да отсъства поради здравословни или други причини и няма кой да го замести ситуацията става критична, точно както е в обл.Благоевград. Именно по този въпрос следваше да се дискутира сериозно, като водеща трябваше да бъде идеята, че осигуряването на ефективно работещи вещи лица е не само приоритет и политика на здравеопазването и на правосъдието, а и на обществото като цяло.
Вторият проблем беше чисто финансов – острата липса на средства за съдебни експертизи. Масова практика беше съдът да определя за явяване в съдебната зала на вещото лице само 15лв. дневно, но не и пътни. Експертите са длъжни да се явят за гледане на делото и да останат на разположение, докато не бъдат освободени. По някой тежки дела заседанията продължават с дни и често се налага вещото лице да остане в съда през цялото време. При тези условия на заплащане на техния труд е цяло чудо, че все още в България има практикуващи вещи лица, като се има предвид, че един лекар например, работещ на частна практика, за времето, прекарано в съда, би могъл да извърши редица доста по-добре платени прегледи на пациенти. В по-голямата си част експертите са висококвалифицирани и ерудирани, притежават необходимите качества и професионализъм и буди недоумение поставянето на експерти, от изводите на които почти винаги се решават човешки съдби, в такава незавидна ситуация.
Проблемът беше идентичен и при експертизите по досъдебните производства. Не може да се очаква съвестна работа от човек, който не е получил с месеци заработеното си възнаграждение. Публичен е фактът, че в края на миналата година МВР дължеше над 2 милиона лева неизплатени възнаграждения на вещи лица. Много често възнаграждението, посочено в декларацията на експерта, се намалява и се изплаща след месеци. В нашата работа по подпомагане на лица, пострадали от ПТП имаше случаи, когато заключението се бави от вещото лице, защото същият не е получил определеното си възнаграждение за месеци назад. В нормативните актове никъде не е предвиден срок за изплащане на възнаграждението от органа, възложил експертизата, противно на стриктните срокове за представяне на заключението, които в повечето случай не се спазват.
Предвид изложеното, помолих за лична ангажираност от страна на председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание за спешно предприемане на единни мерки от заинтересованите субекти при решаване на възникналия проблем. Считах, че само така бихме допринесли за пълна и адекватна защита на пострадалите не само от ПТП, но и за изпълнение правомощията на всички ангажирани с правораздаването в Република България.
Отговор не последва.