fbpx

Евентуален умисъл при ПТП

автор: адвокат Елица Буенова – от 2007г. представлява пострадали при ПТП в цялата страна. Дългогодишен опит и тясна специализация!!!

Полезни видеа на адвокат Елица Буенова за пострадалите при ПТП и делата, които предстоят, може да намерите в нейния канал в YouTube. 

Кои ПТП са умишлени и кога е налице евентуален умисъл при ПТП:

Съгласно чл.11, ал.2 от НК „Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.“

Кои ПТП са по непредпазливост:

Съгласно чл.11, ал.3 от НК „Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.“

Евентуален умисъл при ПТП:

При евентуалния умисъл деецът цели нещо друго, но е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е допуска тяхното настъпване, като се е отнасял към тях с безразличие, примирявал се с тяхното настъпване. За да постигне целта си е рискувал те да настъпят. Възможността за тяхното проявяване не се е оказало достатъчен контрамотив за него срещу преследване на набелязаната цел и извършване на деянието. При евентуалния умисъл престъпният резултат се предвижда като неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с него. Евентуалният умисъл се заключава в безразличието на дееца към настъпването на един страничен резултат, който не се обхваща от неговата цел. Ако той е целял именно този резултат, тогава е налице пряк умисъл.

ПТП, при което загина Милен Цветков – налице ли е евентуален умисъл:

В контекста на горното ще дам пример с ПТП, при което загина Милен Цветков. Каквато и да е била целтана Кристиян Николов, той е предвиждал настъпването на удара, допускал го е, но се е отнесъл безразлично към това. Няма как да приемем, че при движение с над 100км./ч., на червен светофар и с наличието на спрени автомобили пред него, той може да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, за да приемем, че е налице непредпазливо деяние. Няма как да приемем и че ако ги е предвиждал, то си е мислел, че ще ги предотврати. Без никаква реакция от негова страна, без предприемане на аварийно спиране, ударът е бил неизбежен. Употребата на наркотични вещества не би следвало да се окаже достатъчен мотив да се приеме, че той не е осъзнавал случващото се и следователно няма как да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. В противен случай би следвало да се стигне до абсурдната ситуация, при която всеки, който иска да умъртви някого, ще го направи, след което ще се надруса и ще твърди, че го е направил под въздействието на наркотиците.

Разликата между евентуален умисъл и престъпна самонадеяност при ПТП:

Разликата между евентуалния умисъл и престъпната самонадеяност се заключава главно в това, че в първия случай деецът не е убеден, а във втория случай е убеден, че общественоопасните последици, няма да настъпят, тъй като е взел мерки за предотвратяването им.

Ето и няколко цитата от съдебни решения на ВКС за евентуален умисъл при ПТП:

– „Действията му правилно са възприети като такива, обективиращи именно евентуалния му умисъл да си „поиграе” с велосипедиста Д., предвиждайки създаваната за него опасност при управляване на велосипеда и реалната опасност да го повали на пътя, което е допускал. За да е налице непредпазлива форма на вина следва да може да се направи извод водачът да е могъл и да е бил длъжен да се съобрази с изискванията на специалното законодателство, регулиращо поведението на участниците в движението по пътищата или като ги е съзнавал, е имал неоснователното убеждение, че въпреки тяхното нарушаване други обстоятелства ще препятстват настъпването на съставомерните вредни последици.“  /Решение №11 от 01.03.2017г. по н.д.№ 1254/2016г. на ВКС, 1-во нак.

– „Водач на моторно превозно средство извършва престъплението по чл. 342, ал. 3 във връзка с ал. 1 НКпри евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и продължава да управлява моторно превозно средство по същия начин, без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще ги избегне. Увереност за ненастъпване на общественоопасни последици не е налице, когато деецът не разчита на конкретни обстоятелства, а на шанса, на това, че много пъти е имало подобна ситуация и до причиняването предвидените по закона вредни последици не се е стигнало. Разграничението между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл при тези случаи се състои именно в наличието или отсъствието на почиваща на конкретни обстоятелства увереност в предотвратяването на общественоопасните последици, а не в наличието или липсата на безразлично отношение на дееца.“ /Решение №59 от 28.12.1984г. по н.д. №50/1984г. ОСНК на ВС/

– „Убийство с транспортно средство е извършено с евентуален умисъл, когато деецът, като преследва една пряка цел, независимо дали тя е правомерна или неправомерна, е допускал и смъртта на едно или повече лица, съгласил се е с възможността да настъпи този резултат и съзнанието за тази възможност не го е накарало да се откаже от започнатото деяние. Разликата от съзнаваната непредпазливост при подобни положения се състои в това, че при последната деецът е уверен в предотвратяването на общественоопасните последици и затова продължава деянието си. При това той разчита на конкретни обстоятелства, а не на шанса. В случая подсъдимият не само че не е разчитал на никакви конкретни обстоятелства, но изобщо не е бил уверен, че ще избегне предвижданите последици, и въпреки това е продължил да управлява по същия начин. За съставомерността на деянието в този случай не е необходимо пострадалият или пострадалите да са конкретно определени. Обект на престъплението е човешкият живот и убийството е налице не само когато деянието е насочено към определен човек, но и когато на дееца е безразлично кой е или кой може да бъде пострадалият или пострадалите. За съставомерността на деянието е без значение и по какъв начин и с какви средства се извършва убийството. Автомобилът по време на неговото движение и управление също може да послужи на водача като средство за извършване на умишлено убийство. В конкретния случай съдът въз основа на събраните и правилно преценени доказателства обосновано е приел, че подсъдимият е извършил деянието с евентуален умисъл. Когато е поел управлението на автомобила в пияно състояние и увеличил скоростта над 120 км в час с цел да манифестира и демонстрира състезателни качества и че може да управлява автомобила с голяма скорост, и то при грубо нарушаване правилата на движението, той е знаел, че в това състояние, при тази превишена скорост и при конкретните пътни условия създава обективна възможност за пътнотранспортно произшествие, при което могат да бъдат причинени смърт и телесни повреди и вреди на други лица, но към този възможен последващ резултат се е отнесъл с пренебрежение и той не го е накарал да измени начина на управлението. Увлечен в стремежа да покаже, че е добър шофьор и състезател, той е пренебрегнал и молбите и предупрежденията на пътуващите с него да намали скоростта и по груб начин отстранил опитите на Н. И. К. да изключи автомобила от скорост. Пренебрежително отношение към възможното настъпване на престъпния резултат особено ярко е изразил при навлизане на автомобила в града, когато забелязал спрелия автобус и слизащите от него пътници – деца и възрастни граждани. Възможностите за пътнотранспортно произшествие в този момент са били още по-реални, защото при наличността на превишената скорост, предстоящото навлизане в острия ляв завой и спрелия непосредствено до него автобус, слизащите от него пътници и пияното му състояние е съществувала опасност за отклоняване на автомобила от завоя, сблъскване с автобуса и прегазване на пътниците, но и в този момент той не е направил нищо, на което би могъл да разчита за предотвратяване на резултата – не е намалил скоростта, не е задействувал спирачките, не е дал сигнал въпреки тревожното предупреждение и молбата на пътуващите с него да не изменя посоката на движението и продължи направо по страничната улица. Когато разбрал, че не може да вземе завоя и автомобилът ще връхлети върху автобуса и прегази пътниците, той се хванал здраво за волана, преминал отзад и вдясно от автобуса и прегазил намиращите се на спирката деца и възрастни граждани. Следователно той не само е предвиждал, но е и допускал този резултат, като се е интересувал само от това да запази своя и този на пътуващите с него живот. Затова съдът, като е взел пред вид тези обстоятелства, обосновано е приел, че подсъдимият е извършил престъплението с евентуален умисъл. Възражението на защитата, че деянието е извършено при съзнавана непредпазливост и че се касае за престъпления по чл. 123 и 134 НК, е неоснователно. При съзнаваната непредпазливост в съзнанието на дееца съществува представа, че наред с целения резултат може да настъпи смърт на пострадалия, но е убеден, че ще я избегне, като взема мерки за предотвратяването й. Но когато деецът наред с целения резултат допуска настъпването и на смъртта на пострадалия, не предприема мерки за предотвратяването й и тя действително настъпва, тогава е налице убийство при евентуален умисъл, какъвто е настоящият случай. Възраженията на защитата, че подсъдимият нямал възприятия за опасността и поради своята опитност и специална подготовка не бил допускал настъпване на престъпния резултат, са неоснователни. Той знае защо е ограничена скоростта в населеното място, защо е поставен знакът „Внимание деца“. Установено е също така, че през време на пътуването е бил предупреждаван за опасността, а при навлизане в чертите на града – и за спрелия автобус и слизащите пътници, умоляван е да не навлиза в завоя, но се е отнесъл към тези предупреждения с пренебрежение. Установено е също така, че е имал достатъчно възможност, ако би желал да предприеме действия за избягване на опасността и предотвратяване на престъпния резултат.“ /Решение №171 от 29.06.1982г. по н.д. №162/82г., 1 н.о./

Кога е налице ПТП по непредпазливост:

За да е налице непредпазлива форма на вина следва да може да се направи извод, че водачът е могъл и е бил длъжен да се съобрази с изискванията на специалното законодателство, регулиращо поведението на участниците в движението по пътищата или като ги е съзнавал, е имал неоснователното убеждение, че въпреки тяхното нарушаване други обстоятелства ще препятстват настъпването на съставомерните вредни последици. – много често това са случаите, при които водачите нарушяват правилата, но тъй като се смятат за умели и опитни шофьори, считат, че ПТП няма да настъпи. Тогава е налице непредпазливост. Непредпазливо ПТП, причинено след употребата на алкохол ще има и когато водачът е пиян, но спазва правилата за движение, кара бавно и внимателно, счита, че „на 2 водки кара най-добре“ и други подобни, говорещи за неговата увереност, че ПТП няма да настъпи.

Съдът може ли да оправдае виновния за ПТП, ако прокурорът повдигне обвинение за причиняване на ПТП при евентуален умисъл, но не успее да го защити:

Във връзка с твърденията, че, когато се повдигне обвинение за умишлено престъпление и то не издържи в съда, последният ще оправдае подсъдимия, искам да кажа, че според мен това НЕ Е ВЯРНО!!! СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ГО ОПРАВДАЕ изцяло подсъдим, на когото е повдигнато обвинение за умишлено престъпление, а ще го оправдае досежно умисъла и ще го осъди за престъпление по непредпазливост.

Дългогодишният ми опит и тясната ми специализация като адвокат на пострадали при ПТП са гаранция за успех!!!

евентуален умисъл при ПТП

Нямате право да копирате съдържание от този сайт.