Дисциплинарно производство срещу мен

Един от подсъдимите, срещу които се изправям в съда и за който ще се боря да лежи в затвора до последната капка кръв /т.е. с всички предвидени ми от закона средства и до последната инстанция/ – Георги, който увреди 3 свои приятели при ПТП в местността Кайлъка, а година и половина след това уби друг свой приятел, се опитва да ме сплаши и пусна сигнал срещу мен до Дисциплинарния съд на САК. Момчето се надява да ме стресне и да се откажа или да намаля темпото, или пък може би се надява да ме лишат от адвокатски права и да му се размине, но това няма как да стане, защото няма как да отстрани от пътя си всички адвокати, които бих преупълномощила, за да довършат битката ми за справедливост.

Управлението на САК беше напълно сменено и колегата, който беше решил да ме обезглави, беше сменен.

На първото по делото заседание на 11.05.2021г. и по мое искане делото беше прекратено и върнато на САС, за да оправят обвинителния акт, който са внесли. Изправена съм пред дежавю. Нещата се повториха почти на 100% с делото срещу Георги. със същите аргументи и по същите причини и моето дело беше прекратено и върнато.

Всички безумия от предишното са отпаднали и вече ме обвиняват само за 2 неща – това, че съм нарекла Георги „нагло копеле“ и това, че съм казала, че делото е върнато на прокуратурата, за да „оправи лайната, които е сътворила“.

Обвиняват ме да съм нарушила– Чл. 40. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.

– и в Чл.132, т.10. в частта за уронване на престижа и достойнството на професията.

Делото се проведе на 09.06.2021г.

За предходното съдебно заседание получих огромна подкрепа, но притесних клиентите си, семейството си, близките и приятелите си. Затова този път реших да запазя мълчание и да се боря сама. Вече знам, че всички ме обичат и застават твърдо зад мен. Това е видно и от петицията, която организираха в моя подкрепа.

В работата си имам едно правило „Ако не мога да помогне, поне да не преча.“ и винаги се стремя да направя по-лек пътя, през който трябва да преминат пострадалите в битката за справедливост. Затова реших да не ги тревожа излишно. Особено близките на Божидар, които се чувстваха виновни, за това което ми причиняваше убиеца на техния син.

Отказах подкрепа от колеги, които искаха да ме защитават, отказах да протакам делото, за да изтече давността и се изправих пред съда.

Тъй като не считам, че съм подронила авторитета на адвокатската професия, заявих, че съм НЕ считам себе си за виновна. Изложих подробни аргументи и практика на ВКС и ЕСПЧ, които ми дават свобода на изразяване, дори и с цената понякога да бъда по-рязка и недружелюбна. Колегите обаче решиха, че като адвокат е по-добре и за мен самата да се опитам да постигам целите си, без да използвам неприлични думи и изрази, с което съм напълно съгласна.

Поради горното и тъй като случаят е маловажен, не бях наказана, а предупредена от председателят на дисциплинарния съд да бъда по-внимателна в следващите си публични прояви, които с оглед мисията, която имам за пътната безопасност, едва сега започват.

Нито аз, нито Георги обжалвахме това решение.

Въпреки че продължавам да считам, че процедурата не беше спазена и на места законът беше нарушен и още повече, считам себе си за напълно НЕВИННА, не обжалвах, защото имам нужда от този урок и защото исках всичко това да приключи и да насоча енергията, която изгубих по това дело, в правилната посока.

С това съм щастрива да заява, че това изпитание за мен вече е приключило.

Равносметката:

Благодарна съм за всичко, което ми се случи и за всичко, през което трябваше да премина. Бях обсипана с много любов и много подкрепа. Бях затрупана със съобщения от хора, които искаха да ми помогнат. Но най-важното е, че цялото това изживяване ме направи по-силна и ще ме предпази от много по-големи грешки, които можех да допусна за в бъдеще с пиперливия си език, който изобщо не иска да остане зад зъбите. 😊

……..